GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
юли 22, 2017, 17:53:50

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
   


   Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.

         Франклин Делано Рузвелт
154869 Публикации в 10849 Теми от 652 Членове
Последен член: Koce123
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  История
| |-+  Военна история
| | |-+  Руско турската война
« назад напред »
Страници: [1] 2 3 Надолу Изпечатай
Автор Тема: Руско турската война  (Прочетена 593 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« -: юни 30, 2007, 00:49:20 »

Из История на България

РУСКО-ТУРСКА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА 1877-1878
 
Война между Русия и Турция, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите (въстанието в Босна и Херцеговина 1875-1878, с което започва т. нар. Източна криза, Старозагорското въстание 1875, Априлското въстание 1876 в България) и широкото обществено движение в тяхна подкрепа. Целта на Русия била да подпомогне революционното движение в стремежа си да засили своето влияние на Балканите и да премахне някои не-благоприятни за нея последици от Кримската война 1853-1856.
Русия положила усилия за уреждане на Източната криза по дипломатически път. За целта по нейна и на Англия инициатива била свикана Цариградската конференция 1876-1877. След нейния неуспех войната станала неизбежна. На 3 (15) януари Русия сключила съглашение с Австро-Унгария, осигурявайки си нейния неутралитет, но на много висока цена - анексирането на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария. През март Румъния се съгласила да пропусне свободно руските войски през нейна територия. На 11 (23) април Русия скъсала дипломатическите си отношения с Турция и на следващия ден - 12 (24) април, в Кишинев Александър II подписал манифест за обявяване на война на Турция. Този път руският император тръгнал със своя народ за избавлението на друг народ - акт, непознат в дългата история на Романови. На циркулярната нота на турския външен министър Савфет Мехмед паша на другия ден след обявяването на войната до западните велики сили да вземат участие във въоръжения конфликт не се отзовава нито една европейска държава. Убедени във военния неуспех на Русия, Англия и Германия изчакват развоя на събитията, а поради сключеното на 3 (15) януари споразумение с Русия Австро-Унгария е принудена да пази неутралитет. Румъния застанала на страната на Русия и нейните войски започнали активни военни действия през август. В началото на юни руската Дунавска армия (190 000 души) била съсредоточена на левия бряг на р. Дунав (срещу 186-хилядна турска армия). На Кавказкия фронт силите също били почти равни. През нощта на 15 (27) юни руските войски под команд-ването на ген. М. И. Драгомиров форсирали р. Дунав при Зимнич. Свищов бил първият освободен български град. За преминаване на Балкана бил определен Предният отряд (в който влизало и Българското опълчение) на ген. Й. В. Гурко, а за обезпечаване на фланговете били определени Източният и Западният отряд. На 25 юни (7 юли) бил превзет Търново, на 2 (14) юли Предният отряд преминал през Хаинкьойския проход (дн. Проход на републиката) Балкана и се насочил към Стара Загора. На 31 юли се завързали епични боеве, в които наред с руските войници и офицери се сражавали и проявили голяма храброст българските опълченци. Предният отряд трябвало да отстъпи пред многочисления враг. Турското командване прегрупирало силите си, а в негова подкрепа дошла от Северна Албания (с помощта на английски параходи, прехвърлена в Дедеагач, а оттам по жп линия Дедеагач - Одрин - Търново Сеймен (дн. Симеоновград) армията на Сюлейман паша. След това русите преминали към от-брана. С това започва вторият период на войната. Западният отряд превзел Никопол, но не успял да превземе Плевен, където от Видин дошъл 15-хилядният корпус на Осман паша. Двата щурма на Плевен се оказали неуспешни. На Кавказкия фронт след първоначалните успехи руските войски също преминали към отбрана. Заради неправилно стратегическо разгръщане на войските и липсата на сведения за противника те загубили завладяното, с изключение на гр. Ардахан. През август руските войски и българските опълченци на Шипка след героични боеве удържали позициите (вж Шипченска епопея). Това е едно от двете най-решителни сражения в цялата освободителна кампания. Чутовната храброст на опълченците спасила цялата война. Третият щурм на Плевен отново завършил с несполука. Руското командване разбрало, че войната сега ще се реши при Плевен, и затова пристъпило към блокада на града, която завършила на 28 ноември (10 декември) с капитулацията на турския гарнизон. Осман паша заедно с цялата си армия (43 000 души) паднал в плен. След това започнало общото руско настъпление. Започва третият период на войната и началото на военния разгром на Турция. При изключително трудни условия Западният отряд на ген. Гурко преминал Балкана и на 23 декември 1877 (4 януари 1878) София била освободена. В същия ден започнал настъпление и Южният отряд на ген. Ф. Ф. Радецки при Шейново. В плен попаднала 22-хилядната армия на Вейсел паша. На 3-5 (15-17) януари армията на Сюлейман паша била разбита при Филипопол (дн. Пловдив), а на 8 (20) януари бил завзет и Одрин.
На Кавказкия фронт руските войски също преминали в настъпление и на 1-3 (13-15) октомври турската войска била разбита при Аладжа. След това били превзети Карс и Ерзурум.
На Балканския фронт руските войски достигнали до Сан Стефано (дн. Йешилкьой), на 15 км от Цариград. Враждебната политика на Англия и Австро-Унгария и навлизането на английска ескадра в Мраморно море накарало руското правителство да се въздържи от нахлуване в Цариград. На 19 (31) януари в Одрин турското правителство било принудено да подпише предварителните руски условия, а на 19 февруари (3 март) бил подписан Санстефанският мирен договор 1878. В резултат на Р.-т. о. в. Русия си възвърнала Южна Бесарабия, загубена след Кримската война 1853-1856, присъединила Южна Украйна, Крим, Карската област, Кавказкото черноморско крайбрежие, Югозападна Грузия, северната част на Турска Армения. Сърбия, Румъния и Черна гора станали независими държави. Под натиска на английската и австро-унгарската дипломация и при опасността от избухването на нова война руското правителство проявило склонност към отстъпки. В резултат на войната България била освободена от петвековното турско робство и започнала самостоятелен политически живот и развитие по пътя на капитализма. Възродената държава съдействала за разгръщане на творческите възможности на българския народ, задържани дотогава от чуждото политическо робство.
Във войната Русия дала 200 000 убити, изчезнали, починали и ранени. Същността на този факт не се променя от субективните намерения на царизма, дори след като се допусне, че войната избухва, за да бъдат осъществени експанзионистичните планове на руския царизъм.
Българският народ участва много активно във войната. Наред с Българското опълчение, в хода на войната възникват спонтанно множество въоръжени отряди (с около 35 000 бойци). Тяхното участие с основание се смята за продължение на националната революция, и то вече не като саможертва, а като свещен дълг, като върховна повеля. Участието на българския народ не се ограничава само в съпроводителни акции по време на войната като продоволствена помощ, разузнавателни сведения, битова и медицинска подкрепа. Българите спомагат за успешното провеждане на много бойни операции и по този начин се превръщат в действена сила, във фактор за спечелване на победата над Османската империя и освобождението на България.

 
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Опълченец
Генерал-майор
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2308



« Отговор #1 -: юли 01, 2007, 09:05:55 »


Не съм съгласен с така посочената цифра на убити и изчезнали по време на война Руски войни. Не омаловажавам факта довел до освобождението на България, но нека цифрата да е реална.
Ще се разровя по моите материали и ще предоставя фактите такива каквито са в действителност.
Активен

Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!
Опълченец
Генерал-майор
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2308



« Отговор #2 -: юли 01, 2007, 13:18:28 »


На подменената плоча на Храма “Св. Александър Невски” в София е написано, че руските войски са дали 200 000 души убити в сраженията с турците за освобождение на България. Това фалшифицирано число е десет пъти повече от истинското. Според руския специалист Степан Кощурко, ръководител на Международния обществен център “Подвиг” в Москва загубите на руската армия, на финландския батальон и румънската бригада се изчисляват на 15 567 убити и 6842 умрели от раните си войници и офицери.  Според поставената плоча на църквата при с. Шипка, убити са 18 200 руски воини във войната.

Вечна памет на загиналите войни във войната 1877-1878 година.
Активен

Гордей се, майко Българио, с твоите синове герои!
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #3 -: юли 01, 2007, 14:17:36 »

В статията,до колкото схващам , става въпрос за всички убити,изчезнали,взети в плен и ранени по време на ЦЯЛАТА война на ВСИЧКИ направления на бойните деиствия / включая и Крим / - поне аз така го разбирам.
Разбира се ,че е глупост само Дунавската армия да даде 200 000 убити  и то само от едната страна 
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Samurai
Ефрейтор
*
Неактивен Неактивен

Публикации: 21



« Отговор #4 -: ноември 04, 2009, 03:25:34 »

И нещо свързано с участието на финландците:

http://www.youtube.com/watch?v=gztGzNljqW4&feature=related

http://users.tkk.fi/jpkontio/sanat/Kauan%20on%20karsitty.txt

Активен
husit
Генерал-лейтенант
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 5743


днес ний не вярваме вече в герои-ни чужди, ни свои


« Отговор #5 -: ноември 04, 2009, 10:31:51 »

Амииии участието на финладците ясно.....ама това, дето си го показал е от ВСВ, а не от РТОВ. А относно жертвите на руската армия като цяло: за мен лично цитираната от Савата цифра ми се струва малка...нека да си спомним само при атаките на Плевен какви огромни жертви са дали руско-румънските войски.........а жертвите на Шипка са направо завишени многократно.....може би това са жертвите от началото на август до януари и февруари следващата година?
Активен

"Магарето и в Мека да отиде, хаджия не се връща" - турска поговорка.
Абориген
Поручик
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 164

Цялото човешко познание са нечии чужди думи.


« Отговор #6 -: ноември 04, 2009, 13:51:44 »

Жертвите на връх Св. Никола са след битката от студ.
9500-умрели от измръзване,700-ранени,4000-загинали в бой.
« Последна редакция: януари 23, 2010, 16:22:30 от Абориген » Активен
husit
Генерал-лейтенант
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 5743


днес ний не вярваме вече в герои-ни чужди, ни свои


« Отговор #7 -: ноември 04, 2009, 14:36:09 »

Така е, много хора са измръзнали.......имахме едно време един аеро-навигационен обект на старопланинския връх Баба, та в подножието на върха има малък паметник в памет на жертвите от руската армия измръзнали при пресичането на Балкана на това място през зимата на 77/78 г. Вече съм забравил точно, но умрелите от студ никак не бяха малко....около или малко над 800 души....Вечна им Памет.......
Активен

"Магарето и в Мека да отиде, хаджия не се връща" - турска поговорка.
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #8 -: януари 16, 2010, 23:02:54 »

Освобождението на Пловдив

Отрядът на генерал Криденер,състоящ се от 18 батальона,12 оръдия и 2и5 ескадрона,пренощyвал на 14 срещу 15 януари в село Цалапица.
Още вечерта на 14 януари генерал Дандевил,командир на 3-та пехотна гвардейска дивизия, изпратил драгунската бригада под командването на генерал-майор Красов да разузнае заета ли е северната част на Пловдив от турците. Няколко доброволци,в това число и българинът Георги Цариградски,се промъкнали в северната част на града – кв.Каршияка.
Към 2 часа след полунощ турците се оттеглили на десния бряг на река Марица и запалили моста.
Още на сутринта 3-та пехотна гвардейска девизия приближила града и по обяд започнала да атакува от север. Начело на авангара вървял Волинския полк, командуван от полковник Обер,подсилен с 2 оръдия. В същото време Георги Цариградски се намирал на запаления мост на Марица. Той изпратил пловдивския жител Петър Гачината заедно с още един кавалерист да занесе писмо до дивизионния командир. В него се съобщавало,че около 30 000 турци заемат южната част на града. За проверка на сведенията бил изпратен полковник Обер. В момента,в който той разпитвал Цариградски,турски капитан стрелял ненадейно и ранил плоковник Обер.
В това време генерал Гурко се придвижил към с.Костиево. Той заповядал на генерал Криденер да се отправи към Пловдив и да вземе мерки за възстановяването на моста,за да може на следващия ден войската да премине реката.
В същото време турците обстрелвали руските войници с артилерийски огън от 5 оръдия,разположени на Трихълмието и други 4,разположеи на Сахат тепе и Бунарджика. От руската страна открили огън една бригада под началството на полковник Стрижевски.
Придвижвайки се напред,полковете на 3-та гвардейска пехотна девизия влезли в северното предградие на Пловдив. Волинският полк заел сградите по левия браг на Марица и влезнал в оживени престрелки с врага на отсрещния браг. В ляво се разгърнал Санкт-Петърбургският полк и също открил огън. Руснаците придвижвали своите отряди скрито през дворове на къщите и окрили огън. Турските оръдия били заставени да замлъкнат,а наскоро след това те били снети от позиция. Заедно с това генерал Дандевил заповядал на генерал Красов да се придвижи с драгунската бригада с девизиона на Казашкия и две конни оръдия към брега на Марица източно от Пловдив,да преведе на коне пехотата от 1-ва бригада на 3-та гвардейска пехотна девизия и да пресече пътя на отстъпващия от Пловдив неприятел.
При свечеряване 1-ва бригада приближила Драгунската бригада,която водела престрелка с три табора,подсилени с три оръдия,заели позиции недалеч от брода. Кексголмският полк и 4-ти батальон на Литовкия полк се били разгърнали във верига и отблъсквали турците от борда.
14-ти и 15-ти януари Сюлейман паша прекарал в Пловдив,ту в ж.п. станция,ту в конака. В станцията дочаквал кореспонденция и вестници,давал сведения за хода на военните действия в своя сектор и получавал преки заповеди. Отстъпващите от града турски войници го ударили на грабеж.Те извели от затвора “Таш капия” 125-ма българи-патриоти и ги избили в местността “Остромила”. В това число и патронът на училищното дело Дущо Хаджидеков. Силни топовидни гърмежи разтрусвали къщите,куршуми и гранати прелитали над улиците. Една граната засегнала и църквата “Свети Георги” в Мараша и имало няколко ранени.
 Пред угрозата да бъдат обхванати от всички страни от настъпващите руски колони още сутринта на 15 януари частите на Сафет паша започнали да се изтеглят към Станимака (Асеновград),като оставили силни караули и постове по тепетата към града.
Вечерта на 15-ти януари ескадрон под командването на смелия капитан Александър Петрович Бураго,след като превел през река Марица 1500 пехотинци, получил нова заповед – да проникне в Пловдив и да завземе южната му част. Било тъмно,когато на 6 км от Пловдив ескадронът забелязал многобройни огньове на турски бивак. Той се оказал напуснат от неприятелите. В близост до града ескадронът открил и друг бивак,в който по сведения на българи,са били разположени около 1000 турци. Драгуните слезли от конете си и взводът на поручик Ребинер бил изпратен да разузнае. Доброволци допълзяли до предните постове на неприятелите и офицер Пономарьов успял да залови един часови,но вторият избягал. Това предизвикало тревога и объркване в турската армия. Те бързо отстъпили. За да заблудят врага относно числеността си,драгуните разпалили повече огньове и вдигнали голям шум. Изпратеният да проследи отстъпващите войски, Алимов, съобщил, че турците се съсредоточават около града. Без да дават възможност на врага да се опомни, драгуните на Бураго се втурнали с изтрели и песни в града,без да обръщат внимание на предупрежденията на гръцкия консул,че рискуват,тъй като в Пловдив имало много турци,без да се увличат в преследване на отделни бойци,превзели пощенската станция,която се намирала близо до разрушения мост и се насочили към гарата. Съсредоточените там турци изпаднали в паника. Те открили по ексдрона силен пушечен огън. Драгуните бързо се спешили,укрили конете си зад каменния зид и залегнали в канавка на шосето. Капитан Бураго заповядал на част от стрелците да обстрелват бивака,а другите да стрелят по неприятелската верига зад железопътния насип. Не след дълго огънят на турците започнал да отслабва. Драгуните преминали в атака и заели гарата,където пленили 50 турци. Капитан Бураго обкражил гарата с кордон от часови и изпратил конницата да следи отстъпвация към Станимака неприятел.
По това време се получило сведение,че на един от хълмовете на гарата има две турски оръдия с прикритие. Поручик Ребиндер с 15 драгуни пленил оръдията в момента на зареждането им. Част от хората били избити,а останалите пленени.
Като изтласкал противника от града,капитан Бураго взел мерки за запазване реда до пристигане на по-големи руски части.
По заповед на генерал Криденер назабавно се пристъпило към поправка на моста на река Марица. До самия мост бил намерен склад с дървен материал,а в обширния двор на една съседна къща се намерили много каруци. Това дало възможност да се устрои съобщение през р.Марица,като най-напред бил построен мост от каруци.
Части на 3-тата гвардейска пехотна девизия в късна нощ преминали р.Марица и заели южната част на града.
На 16-ти януари градът осъмнал озарен от свобода.Радостта и ентосиазмът на българите били неописуеми,особено когато към обяд пристигнал със своя щаб и прославеният пълководец - генерал Гурко. В катедралата “Св.Богородица” се отслужил благодарствен молебен,на който присъствали хиляди граждани. Пловдив направил на руснаците най-приятно впечатление. Той бил първият голям и хубав град,който виждали от началото на войната.
« Последна редакция: януари 16, 2010, 23:15:55 от Хаджи » Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #9 -: януари 17, 2010, 10:45:57 »

Хронология на Руско-Турската Освободителна война

24 април 1877 г.
Император Александър II подписва в Кишинев манифест за обявяване на Руско-турската освободителна война.

9 май 1877 г.
Главнокомандващият на Дунавската армия великият княз Николай Николаевич издава заповед за привличане на българи като помощен персонал към руската армия.

18 май 1877 г.
С тържествена церемония, организирана в Плоещ, на Българското опълчение е връчено Самарското знаме.

22 юни 1877 г.
Части на Долнодунавския отряд под командването на ген. Аполон Цимерман извършва десант при Галац и започва да настъпва в района на Северна Добруджа.

24 юни 1877 г.
Руската артилерия предприема системен обстрел на Русе и Тутракан.

27 юни 1877 г.
Под командването на ген. Михаил Драгомиров 14. пехотна дивизия осъществява успешен десант в района на Свищов.

28 юни 1877 г.
В района на Свищов завършва прехвърлянето на VIII корпус, командван от ген. Феодор Радецки.

7 юли 1877 г.
Конни части на Предния отряд предприемат разузнаване към Търново, което предизвиква паническо отстъпление от страна на противника. Възползвайки се от ситуацията, ген. Гурко разпорежда разузнаването да премине в настъпление и около 17 ч гр. Търново е освободен.

16 юли 1877 г.
В Свищов е създадено временно гражданско управление. За губернатор е назначен Найден Геров (руски поданик), а за вицегубернатор – Марко Балабанов.

20 юли 1877 г.
Първа атака срещу Плевен. Руските части са отблъснати. Долнодунавският отряд достига линията Черна вода–Кюстенджа, Добруджа.

29 юли 1877 г.
Генерал Й. Гурко изтегля основните си части от Стара Загора и Казанлък към Нова Загора. В същото време 40-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора. Целта на турския щаб е Сюлейман паша да се прехвърли в Северна България и координирано с Плевенския отряд на Осман паша да предприеме контранастъпление срещу руските войски.

31 юли 1877 г.
Сюлейман паша предприема настъпление срещу Стара Загора. След тежки отбранителни боеве, в които участва и Българското опълчение, градът е превзет и опожарен от турците.

31 юли 1877 г.
Руското командване сформира Южен отряд начело с ген. Феодор Радецки. Задачата на отряда е да отбранява старопланинските проходи.

4 август 1877 г.
Турски части влизат в Нова Загора.

9 август 1877 г.
Руското правителство отправя официално предложение към княз Карол (1866-1881) за включване на румънските части в състава на Дунавската армия.

11 август 1877 г.
Сюлейман паша насочва главните сили на своята армия към Шипченския проход.

21 август 1877 г.
Започват боевете за вр. Шипка. Командваната от Шакир паша колона достига до Орлово гнездо. До вечерта са предприети осем последователни атаки, отбити от българските опълченци.

22 август 1877 г.
Сюлейман паша решава да прегрупира своите войски, като премине в тила на шипченските защитници и прекъсне пътя за Габрово. Руското командване организира прехвърляне на подкрепления за Шипченския отряд.

23 август 1877 г.
Решителни боеве за вр. Шипка. Пристигат първите руски подкрепления, командвани от ген. Ф. Радецки.

24 август 1877 г.
Частите на Сюлейман паша предприемат нови атаки към позициите на опълченците, но са отбити.

25 август 1877 г.
Руските части осъществяват настъпателни действия в района на вр. Шипка. Българските опълченски дружини са изведени за възстановяване към Габрово, като единствено 4. дружина остава на позициите си по настояване на самите опълченци.

26 август 1877 г.
Драматичните боеве за вр. Шипка приключват с успех за защитниците на върха. Сюлейман паша е принуден временно да преустанови опитите си за преминаване през Шипченския проход.

2 септември 1877 г.
Военният съвет, свикан от Главната квартира на руската армия в с. Пордим, Плевенско, приема плана за Третата атака на Плевен. В с. Пордим пристига и румънският княз Карол.

3 септември 1877 г.
Румънският княз Карол е назначен за главнокомандващ на руско-румънските части при Плевен.

7 септември 1877 г.
Със засилена артилерийска подготовка започва първият етап на Третата атака на Плевен.

8 септември 1877 г.
Артилерийският обстрел на Плевен продължава. Авангардът на ген. Михаил Скобелев овладява втория гребен на Зелените хълмове, но поради отлагане на втория етап на атаката е принуден да се изтегли на първия гребен.

11 септември 1877 г.
На именния ден на император Александър II, около 15 ч започва вторият етап на Третата атака на Плевен - непосредствения щурм на града.

12 септември 1877 г.
След упорити сражения командваните от ген. М. Скобелев части овладяват два от турските редути, но вечерта са принудени да се оттеглят към втория гребен на Зелените хълмове. Третата атака срещу Плевен завършва без успех. Руските загуби възлизат на 12 814, а румънските - на 3000 души.

23 септември 1877 г.
В Плевен пристига подкрепление (10 000 души, боеприпаси и хранителни продукти) за гарнизона на Осман паша.

27 септември 1877 г.
В щаба на руската армия пристига ген. Едуард Тотлебен, който е определен да поеме ръководството на военните действия край Плевен.

9 октомври 1877 г.
В Плевен пристига ново подкрепление начело с Шефкет паша (16 000 души, боеприпаси и храни).

7 ноември 1877 г.
Император Александър II одобрява плана за настъпление на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София.

9 ноември 1877 г.
Руски части под командването на ген.-майор Леонов освобождават Враца.

22 ноември 1877 г.
Начало на бойните действия на Западния отряд при с. Правец и Етрополе.

23 ноември 1877 г.
Западният отряд разбива турската отбрана при с. Правец и принуждава противника да отстъпи към Орхание (Ботевград).

30 ноември 1877 г.
Под ръководството на Осман паша, военният съвет на Плевенския гарнизон решава да предприеме опит за разкъсване на блокадата на града.

9 декември 1877 г.
Император Александър II одобрява проект за сключване на мир с Високата порта.

10 декември 1877 г.
Рано сутринта части на Плевенския гарнизон предприемат опит да преминат през р. Вит (в района между селата Долни Дъбник и Долна Митрополия). С помощта на навреме пристигнали подкрепления турските части са отблъснати и около 14 ч Осман паша приема предложената му безусловна капитулация. С падането на Плевен настъпва прелом в хода на войната.

12 декември 1877 г.
Високата порта се обръща към великите сили с молба за посредничество за сключване на мир.

13 декември 1877 г.
Сръбският княз Милан IV (1868-1889) подписва в Белград прокламация за влизането на Сърбия във войната срещу Турция.

13 декември 1877 г.
Британският външен министър лорд Дерби връчва на руския посланик в Лондон граф П. Шувалов меморандум, с който английското правителство се обявява против евентуалните промени в статуквото на Цариград, Босфора и Проливите.

25 декември 1877 г.
Започва преминаването на Западния отряд през Стара планина.

26 декември 1877 г.
Снежни виелици затрупват руските части при вр. Шипка.

2 януари 1878 г.
Командваните от ген. Отон Раух руски части достигат около 11 ч до с. Горни Богров. След кратка почивка преминават р. Искър и водят ожесточени сражения за моста при с. Враждебна. Привечер противникът подпалва моста и се изтегля към София.

3 януари 1878 г.
Осман Нури паша започва да се изтегля от София. Опитът да се подпали градът е осуетен с помощта на чуждестранните консули.

4 януари 1878 г.
Около 14 ч в София влизат първите руски части. В катедралната църква “Св. Неделя” е отслужен тържествен молебен в присъствието на ген. Гурко.

7 януари 1878 г.
Части на Южния отряд освобождават с. Мъглиж и настъпват по долината на р. Тунджа.

8 януари 1878 г.
Турският военен министър Реуф паша уведомява с телеграма главнокомандващия руската армия великия княз Николай Николаевич, че Високата порта упълномощава Мехмед Али паша да започне преговори за подписване на примирие.

8 януари 1878 г.
В писмо до Александър II австроунгарският император Франц Йосиф се обявява срещу създаването на "Голяма България".

9 януари 1878 г.
Продължават сраженията при с. Шейново. Вейсел паша прегрупира силите си и се опитва да нанесе удар върху лявата колона на Южния отряд. Около 15 ч Вейсел паша решава да капитулира.

10 януари 1878 г.
Освободени са Копривщица и Клисура.

11 януари 1878 г.
Руски части, командвани от ген. Павел Шувалов, достигат околностите на Пазарджик.

11 януари 1878 г.
Освободен е Самоков.

14 януари 1878 г.
Български чети водят сражение за освобождаването на Кюстендил.

15 януари 1878 г.
Английското правителство е уведомено, че Русия няма да завладява Проливите. Решението на кабинета на Дизраели да се изпрати флот в Босфора е отменено.

15 януари 1878 г.
Вечерта малък руски отряд под командването на кап. Бураго влиза в Пловдив. Противникът отстъпва към Асеновград.

17 януари 1878 г.
Турските войски се изтеглят от Одрин. Управлението на града е поето от временен комитет.

18 януари 1878 г.
Долнодунавският отряд предприема настъпление в района на Южна Добруджа.

20 януари 1878 г.
Части от отряда на ген. Александър Струков влизат в Одрин.

22 януари 1878 г.
В Свищов, Търново и Габрово са открити първите български пощенски станции.

23 януари 1878 г.
Руски части и български чети под командването на Ильо войвода и Симо Соколов влизат в Кюстендил.

23 януари 1878 г.
Правителството на Дизраели издава заповед за навлизане на английския флот в Проливите.

24 януари 1878 г.
Александър II одобрява предложението на великия княз Николай Николаевич за предприемане на настъпление към Цариград. С участието на императора е проведено и заседание, на което е обсъден предственият от ген. Николай Игнатиев проект за предварителен мирен договор с Високата порта. След заседанието ген. Игнатиев тръгва от Петербург за щаба на Действащата армия.

24 януари 1878 г.
Късно вечерта отрядът на ген. Александър Струков разгромява противника при Люлебургаз.

30 януари 1878 г.
Около 12 ч пълномощниците на Високата порта уведомяват главнокомандващия велик княз Николай Николаевич за безусловното приемане на предварителните условия на примирието.

30 януари 1878 г.
Отряд български опълченци освобождават Котел.

31 януари 1878 г.
Руски и турски пълномощници подписват в Одрин примирие (“Основания на мира”). Според предварителните договорки бъдещата българска държава ще обхваща територии “не по-малки” от територията на двете автономни български области, определени на Цариградската конференция (дек.1876-ян.1877). До всички подразделения е изпратена заповед за прекратяване на бойните действия.

31 януари 1878 г.
Сръбски части влизат във Враня.

1 февруари 1878 г.
Четите на Панайот Хитов и Жельо войвода водят бой край с. Садово, Сливенско, с башибозушки групи.

4 февруари 1878 г.
Правителството на Австро-Унгария предлага на другите европейски сили да се организира международна конференция за изработване на мирния договор между Русия и Турция във Виена.

6 февруари 1878 г.
Руски отряд под командването на ген. Лермонтов освобождава Бургас.

8 февруари 1878 г.
Ген. Николай Игнатиев пристига в Одрин, за да ръководи руската делегация в преговорите с Високата порта.

10 февруари 1878 г.
Император Александър II изпраща телеграма на главнокомандващия велик княз Николай Николаевич, с която заповядва руски войски да влязат в Цариград, в случай че английски войници бъдат стоварени в турската столица.

12 февруари 1878 г.
Турският пълномощник за водене на мирните преговори Сафет паша пристига в Одрин.

13 февруари 1878 г.
Начало на преговорите за сключване на мирен договор между Русия и Турция.

16 февруари 1878 г.
Ген. Николай Игнатиев определя 12/24 февруари като крайна дата за подписване на мирния договор от пълномощниците на Високата порта.

17 февруари 1878 г.
Свиканото от главнокомандващия руската армия съвещание приема предложението на ген. Н. Игнатиев руските войски да завземат Сан Стефано, но да не влизат в Цариград.

19 февруари 1878 г.
Ото фон Бисмарк произнася реч пред Райхстага, в която заявява желанието си да бъде посредник при организирането на предстоящия европейски конгрес.

20 февруари 1878 г.
Сафет паша оттегля съгласието си относно постигнатата вече договореност за България, Черна гора и Кавказ.

22 февруари 1878 г.
Високата порта дава съгласие за влизане на руски войски в Сан Стефано.

24 февруари 1878 г.
Щабът на руската армия пристига в Сан Стефано. Главнокомандващият велик княз Николай Николаевич е посрещнат от военния министър Реуф паша. Установена е нова демаркационна линия между руската и турската армия.

24 февруари 1878 г.
Румънски отряди заемат Видин и Белоградчик.

28 февруари 1878 г.
Турските представители прекъсват преговорите в Сан Стефано. Руското правителство дава съгласие за свикване на европейски конгрес в Берлин.

1 март 1878 г.
В Сан Стефано започва демонстративна акция за навлизане на руски части в Цариград. Пълномощниците на Високата порта подновяват преговорите и акцията е прекратена.

март, 1878 г.
Временното руско управление въвежда разрешителни билети за заселване на българи в напуснатите мюсюлмански къщи и за обработване на изоставените ниви.

2 март 1878 г.
Във Виена е постигнато споразумение между Русия и Австро-Унгария относно условията на мирния договор.

3 март 1878 г.
Представителите на Русия и Турция подписват около 17 ч в Сан Стефано прелиминарен мирен договор. Според договора се създава автономно, трибутарно българско княжество с християнско правителство и народна милиция. Окончателните граници на Княжеството трябвало да се определят от смесена руско-турска комисия, но предварително се уточнява, че територията на България ще обхваща земите от р. Дунав по новоустроената сръбска граница и оттам по западната граница на казите Враня и Куманово, по Кораб планина до Черни Дрин, откъдето границата се спуска на юг, включвайки Качаник, Тетово, Гостивар, Галичник, Дебър, Струга, Охрид, Охридското езеро, Корча, достигайки до пл. Грамос, след което върви на изток до устието на р. Вардар и оттам до Орфанския залив, като Костур и Воден остават в България, а Солун и Халкидическия п-в - в Турция. Оттук границата минава по брега на Егейско море до Булугьол, като Кавала остава в България, след което извива на север до Родопите и на изток до Мидия и Черно море, като Ксанти, Смолян, Кърджали, Лозенград, Люлебургаз и Малко Търново остават в България, а Одрин – в Турция. Северна Добруджа е предоставена на Румъния. Сърбия, Румъния и Черна гора получават независимост и съответните териториални придобивки.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #10 -: септември 08, 2011, 22:01:50 »

 Спомени от кавказкия фронт
.................................................................

Интересные воспоминания о действиях пластунов во время русско-турецкой войны 1877-1878 годов оставил "король московских репортеров" Владимир Гиляровский. Во время той войны он добровольцем пошел служить в действующую армию и, благодаря беспокойному и авантюрному характеру, оказался среди охотников-пластунов. "У Карганова в роте я пробыл около недели, тоска страшная, сражений давно не было. Только впереди отряда бывали частые схватки охотников-пластунов. Гулял я по лагерю с юнкером Костей Поповым и старым своим другом подпоручиком Николиным, и они мне рассказывали о позиции:
— Вот это Хуцубани... Там турки пока сидят, господствующая высота, мы раз в июне ее заняли да нас оттуда опять выгнали. Рядом с ней, левее, лесная гора в виде сахарной головы, называется "Охотничий курган", его нашли охотники-пластуны, человек двадцать ночью отбили у турок без выстрела, всех перерезали и заняли... Мы не успели послать им подкрепления, а через три дня пришли наши на смену и там оказалось 18 трупов наших пластунов, над ними турки жестоко надругались. Турок мы выгнали, теперь там опять стоят наши охотники, и с той поры курган называется "Охотничьим"... Опасное место на отлете от нас, к туркам очень близко... Да ничего, там такой народец подобрали, который ничего не боится.
Рассказал мне Николин, как в самом начале выбирали пластунов-охотников: выстроили весь отряд и вызвали желающих умирать, таких, кому жизнь не дорога, готовых идти на верную смерть, да еще предупредили, что ни один охотник-пластун родины своей не увидит. Много их перебили за войну, а все-таки охотники находились. Зато жилье у них привольное, одеты кто в чем, ни перед каким начальством шапки зря не ломают и крестов им за отличие больше дают.
....................................................................
…Лешко подал на другой день рапорт командиру полка, и в тот же день я распростился со своими друзьями и очутился на "Охотничьем кургане".

В полку были винтовки старого образца, системы Карле, с бумажными патронами, которые при переправе через реку намокали и в ствол не лезли, а у нас легкие берданки с медными патронами, 18 штук которых я вставил в мою черкеску вместо серебряных газырей. Вместо сапог я обулся в поршни из буйволовой кожи, которые пришлось надевать мокрыми, чтобы по ноге сели, а на пояс повесил “кошки” — железные пластинки с острыми шипами и ремнями, которые прикручивались к ноге, к подошвам, шипами наружу. Поршни нам были необходимы, чтобы подкрадываться к туркам неслышно, а “кошки” — по горам лазить, чтобы нога не скользила, особенно в дождь
.............................................................
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #11 -: февруари 11, 2016, 19:54:43 »

Територия на българската екзархия според султанския ферман от 1870 г.

Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #12 -: февруари 11, 2016, 19:56:30 »

Територия на България според Цариградската конференция, януари 1877 г.

Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #13 -: април 24, 2016, 11:05:20 »

24 април 1877 г. – Начало на Руско-турска война (1877-1878): Руският император Александър II с манифест обявява война на Османската империя.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #14 -: юли 23, 2016, 11:12:42 »

Според „Бойно разписание на Руската Действаща армия в Руско-турската война (1877-1878)“ корпусната организация в началото на войната е :

Гвардейски корпус, престолонаследник княз Александър Александрович
    I-а Гвардейска Пехотна дивизия, генерал-майор Отон Раух
    II-а Гвардейска Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Павел Шувалов
    III-а Гвардейска Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Василий Каталей
    II-а Гвардейска Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Йосиф Гурко
    III-а Гвардейска Конно-Артилерийска бригада, генерал-майор Александър Шепелев
    I-а Гвардейска Артилерийска бригада, генерал-майор Едуард Овандер
    II-а Гвардейска Артилерийска бригада, полковник Иван Бураго
    III-а Гвардейска Артилерийска бригада, полковник Михаил Зиновиев

Гренадирски корпус, генерал-лейтенант Иван Ганецки
    II- Гренадирска дивизия, генерал-лейтенант Владимир Свечин
    III-а Гренадирска дивизия, генерал-майор Михаил Данилов
    II-а Гренадирска Артилерийска бригада, полковник Александър Шеголев
    III-а Гренадирска Артилерийска бригада, генерал-майор Николай Сидоров

I Армейски корпус
    XXIV-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Константин Гершелман
    I-а Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Михаил Дохтуров
    XXIV-а Артилерийска бригада, полковник Алексей Шепелев
    I и II-а Конна батарея

IV-и Армейски корпус, генерал-лейтенант Павел Зотов
    XVI-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Всеволод Померанцев
    XXX-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Николай Пузанов
    IV-а Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Евгений Крылов
    XVI-а Артилерийска бригада, генерал-майор Борети
    XXX-а Артилерийска бригада, полковник Александър Свиньин

VIII-и Армейски корпус, генерал-лейтенант Фьодор Радецки
    IX-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант княз Николай Святополк-Мирски
    XIV-а Пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров
    VIII-а Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Александър Манвелов
    IX-а Артилерийска бригада, генерал-майор Алексей Аносов
    XIV-а Артилериска бригада, полковник Михаил Зиновиев

IX-и Армейски корпус, генерал-лейтенант барон Николай Криденер
    V-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Юрий Шилдер-Шулднер
    XXXI-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Николай Веляминов
    IX-а Кавалерийска дивизия, генерал-майор Павел Лашкарев
    V-а Артилерийска бригада, генерал-майор Даниил Похитонов
    XXXI-а Артилерийска бригада, генерал-майор Едуард Гилхен

XI-и Армейски корпус, генерал-лейтенант княз Алексей Шаховски
    XI-а Пехотна дивизия, генерал-майор Казимир Ернрот
    XXXII-а Пехотна дивизия, генерал-лейтенант Александър Аллер
    XI-а Кавалерийска дивизия, генерал-лейтенант Леонид Татищев
    XI-а Артилерийска бригада, полковник Иван Прейс
    XXXII- Артилерийска бригада, генерал-майор Пьотър Мухин

следва
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: [1] 2 3 Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн