GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
септември 25, 2017, 00:08:49

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
   Господа политици , ние не сме терористи а патриоти !

http://vbox7.com/play:a64df05b
155647 Публикации в 10940 Теми от 674 Членове
Последен член: lazo301
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  История
| |-+  Военна история
| | |-+  Бележити пълководци
« назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпечатай
Автор Тема: Бележити пълководци  (Прочетена 136 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« -: юни 16, 2017, 13:56:22 »

Александър Василиевич Суворов

/ 24.11.1729г. – 18.05.1800г. /

Роден е на 24 ноември 1729 г. в семейството на военен. Баща му, Василий Суворов бил генерал-аншеф и сенатор, високообразован човек, автор на първия руски военен речник, кръстник на Петър I. Майка на Суворов била Евдокия Федосеевна Суворова, по баща Манукова.Суворов-син е наречен Александър в чест на Александър Невски. Детството си прекарва в бащиното имение на село. Суворов израства слаб, често боледувал, поради което баща му го готвел за гражданска служба. Но още от детските си години Суворов проявява влечение към военното дело и използвайки богатата бащина библиотека, изучава артилерийските науки, фортификация, военна история. Тъй като решил да стане военен, младият Александър започнал да се закалява и да се занимава с физически упражнения. Голямо влияние върху съдбата му оказва генерал Ханибал — приятел на семейство Суворови, който след като забелязва влечението на момчето към военното дело повлиява на баща му, така че той избира за сина си военната кариера.

През 1742 г. е зачислен като мускетар в лейб-гвардията на Семьоновския полк за да натрупа изисквания от закона стаж за офицерски чин. От 1748 започва действителна военна служба в полка и постепенно е повишаван в звание. В Семьоновския полк Суворов служи в продължение на шест и половина години. През това време продължава обучението си, както самостоятелно, така и посещавайки занятията на Сухопътния шляхтички кадетски корпус. По това време научава няколко чужди езика. През 1754 Суворов получава първи офицерски чин — поручик и е назначен в Ингерманландския пехотен полк. В периода 1756—58 г. служи във Военната колегия.

Начало на бойната кариера на Суворов поставя Седемгодишната война 1756 — 1763 г. През първите години на войната той е на тилова служба с чин обер-провиантмайстор (главен снабдител), а после майор и премиер-майор. По това време той се запознава с принципите на организация на тиловите подразделения и снабдяване на действаща армия. През 1758 г. е разпределен в действащата армия и назначен за комендант на гр. Мемел. От 1759 г. е офицер в главната квартира на руската действаща армия. Първият боен сблъсък на Суворов е на 25 юли 1759 г., когато с ескадрон драгуни атакува и обръща в бягство немските драгуни. Скоро след това Суворов е назначен за дежурен офицер към командира на дивизия В. В. Фермор. На тази длъжност той участва в сражението при Кунерсдорф на 13 август 1759 г. През 1760 г. Суворов е назначен за генерален дежурен при главнокомандващия на руската армия генерал-аншеф Фермор и като такъв участва в превземането на Берлин от руските войски.През 1761 г. командва отделни отряди (драгунски, хусарски, казашки), целта на които била да се прикрие отстъплението на руските войски към Бреслау и непрестанно да се нападат пруските войски. Под негово ръководство тези отряди нанасят множество поражения на пруската армия в Полша. При многобройните сблъсъци той се проявява като талантлив и смел майстор на партизанския бой и кавалерист. Участва в боевете при Ландсберг, Бирщайн, село Вейсентин, село Келец, при превземането на Холнау, съдейства на обсадния корпус на Румянцев-Задунайски при превземането на Колберг.

От 7 септември 1762 г. произведеният в звание полковник Суворов е командир на Астраханския пехотен полк. По това време полкът осигурява носенето на градските караули в Петербург, по време на коронацията в Москва на Екатерина II. С пристигането си в Москва Суворов бил приет от императрицата, която му подарила свой портрет. По-късно Суворов ще напише на портрета: „Тази моя първа среща ми отвори пътя към славата“.В периода 1763—1769 г. той командва Суздалския пехотен полк в Новая Ладога, където написва „Полкова уредба“ („Полковое учреждение“ — инструкция, съдържаща основните положения и правила, касаещи възпитанието на войниците, вътрешната служба и бойната подготовка на войските.

От септември 1768 г. е със звание бригадир (по това време — междинно звание между полковник и генерал). След полската кампания Суворов е изпратен във Финландия, където трябва да инспектира и укрепи границите с Швеция. Още през април 1773 г. обаче той получава назначение на Балканския театър на бойните действия на руско-турската война от 1768 – 1774г. в Първа армия на фелдмаршал Пьотър Румянцев, в корпуса на генерал-аншеф Салтиков. На 21.05.1773г. превзема Тутракан, без да съгласува действията си с главното командване. На 14.09.1773г. побеждава турците при Хършова, където през юли е назначен за командир. На 28 март 1774 г. той е повишен в генерал-поручик. На 21.06.1774г. разбива турците при Кузлуджа, с което се слага край на кампанията на юг от Дунав и на войната като цяло. В чест на победата, Кузлуджа днес се нарича Суворово.

Между 1774 и 1786г. служи в Южна Русия и Северното Черноморие. На 3 октомври 1786 г. е повишен в генерал-аншеф. На следващата 1787г. започва поредната руско-турска война и генерал-аншеф Суворов е назначен за командир на кинбурнския корпус, на който е възложена отбраната на Черноморското крайбрежие, от устието на р. Буг до Перекоп. На 12 октомври 1787 г. след поредица от контраатаки разбива турците в Кинбурнската битка. На 28.07.1789г. разбива турците при Фонкшани, като преди това армията му е прекарала едно денонощие в непрекъснат преход. Следва ново настъпление на турската армия срещу австрийците. Суворов отново се притичва на помощ, като за 36 часа армията му изминава 100 километра. На 22 септември 1789 г. обединените войски под командването на Суворов (25 хиляди души), независимо от четирикратното преимущество на турците, незабавно форсират река Ръмник и атакуват турските войски. Сражението при Римник, (Румъния) продължава 12 часа и завършва с пълен разгром на турската армия. За победата в сражението при Римник Суворов получава титлата граф Римникски и орден „Свети Георги“ I-ва степен (седмият награден за цялата история на ордена), както и титлата граф на Австрийската империя. Основна цел през кампанията за 1790г. се оказва крепостта Измаил. Суворов я обсажда и 8 дни подготвя щурма. След отказа на Мехмет паша да се предаде, на 22 декември 1790 г., руските войски, командвани от Суворов, с щурм превземат Измаил. Руските загуби са 4 хиляди убити и 6 хиляди ранени. Турците губят 26 хиляди убити и 9 хиляди пленени. Превземането на Измаил се оказва един от решаващите фактори за победата във войната.

През 1794г. е изпратен да потуши полското въстание. Начело на 11 хилядна армия за 6 дни Суворов побеждава полските сили 4 пъти: на 14 септември край Дивин; на следващия ден при Кобрин авангардът на Суворов разбива конницата на Карол Сераковски; на 17 септември при манастира Крупчица (сега Чижевщина) Суворов атакува корпуса на Сераковски и с големи загуби го отхвърля към Брест. На 19 септември отново води битка с войските на Сераковски при Брест (в района на съвременния Тереспол) и напълно ги разгромява. Поляците дават 5 хиляди убити и 7 хиляди пленени, а руската страна губи 1000 убити. Загубата на цял корпус предизвиква спадането на духа сред полските въстаници. На 03.11.1794. Суворов щурмува варшавският квартал Прага и руските войски подлагат населението на огън и меч. Демонстрацията има ефект – на 09.11, един от първенците на Варшава връчва на Суворов ключовете на града. За превземането на Прага Суворов е удостоен с висшето воинско звание фелдмаршал, дарено му е имение със 7 хиляди души, награден е с пруските ордени „Черен орел“, „Червен орел“, както и други награди. В началото на 1795 г. Суворов е назначен за командващ на всички руски войски в Полша, а след това за главнокомандващ 80-хилядната армия, разположена в Брацлавска, Вознесенска, Харковска и Екатеринославска губернии с щабквартира в Тулчин. В този период той написва класическото военно произведение „Науката да се побеждава[20]“ (рус. „Наука побеждать“).

След смъртта на Екатерина II Велика, отношенията на Суворов с нейният син, император Павел I стават обтегнати и на 17 февруари 1797 г. Суворов е уволнен в оставка без правото да носи мундир. Кореспонденцията на Суворов била под контрол, не му било разрешено да се отдалечава на повече от 10 км от селото, за всички негови посетители било докладвано. Това дълбоко обижда пълководеца и когато получава от императора писмо, надписано: „До Генерал-Фелдмаршал Граф Суворов-Римникски“, без да го отвори връща куриера с думите: „Това не е за мен. Фелдмаршалът е при войските, а аз съм на село.“ Изпаднал в скука и раздразнение и болен, Суворов решава да влезе в манстир, но на 17 февруари в Кончанское пристига флигел-адютантът Толбухин и донася на Суворов писмо от императора: „Граф Александър Василиевич! Не е време сега да си оправяме сметките. На виновния Бог ще прости. Римският император ви иска за началник на своята армия и ви връчва съдбата на Австрия и Италия…“.

През 1798 г. Русия влиза във Втората антифренска коалиция (Великобритания, Австрия, Турция, Кралство на двете Сицилии). Създадена е обединена руско-австрийска армия, която да извърши поход в северна Италия, окупирана от войските на Френската Директория. Първоначално армията трябвало да бъде оглавявана от ерцхерцог Йосиф. По настояване на Англия обаче, Австрия се обръща с молба към Павел I да назначи за командващ Суворов. Извиканият от заточение пълководец пристига във Виена на 25 март и получава от император Франц I званието австрийски фелдмаршал. На 15 април пълководецът пристига при руските войски във Верона, а на следващия ден заедно с войските си е във Валеджио. На 22.04.1798г. Суворов разбива гранцузите при Бреша и превзема града. На 27.04.1798г. разбива французите при река Ада. На 1ви май съюзниците влизат в Милано, а на 26 май е превзет Торино.На 20 юни Суворов печели продължилото три дни сражение при Требия. Французите губят половината си армия. През юли 1799г. Суворов е обявен за „княз Италийски” , а сардинският крал Фердинанд IV Неаполитански го издига в ранг гранд на Кралство на двете Сицилии с потомствена титла принц и братовчед на краля. На 15ти август следва нова победа на Суворов над фарнцузите при Нови.

След успешната кампания в Северна Италия, Суворов предлага настъплението да се развърне към Франция, като главният удар бъде нанесен в направление Гренобъл, Лион и Париж. Този план обаче е отхвърлен от съюзниците, които се опасяват от евентуално засилване на руското влияние в района на Средиземно море и Италия. Великобритания и Австрия решават да отстранят руската армия от Северна Италия. На Суворов е разпоредено да остави в Италия австрийските войски и начело на руските да се отправи в Швейцария, да се съедини с действащия там корпус на Римски-Корсаков и от там да настъпи срещу Франция.Руските войски за шест денонощия изминават 150 км от Алесандрия до Таверно. При пристигането в Таверно, се оказва, че австрийците не са изпълнили договорката да доставят там 1429-те мулета, необходими за извозването на провизиите и артилерията. Налага се обоза на руската армия да бъде изпратен по друг маршрут. Мулетата били доставени едва 4 дни по-късно и то само 650.

На 11 септември руските войски започват прочутия „Швейцарски поход“ на Суворов, считан за един от образците на военното изкуство. Първо по-значително стълкновение с французите е щурмът на прохода Сен-Готард, откриващ пътя към Швейцария. След като превземат селата Урзерн и Хоспитал, руските войски на сутринта на 24 септември започват щурма. Проходът е превзет с много усилия едва при третия пристъп. На 25 септември руските войски, обединени в един отряд се придвижват към Швиц, където отново им се налага при особено трудни условия да щурмуват френските укрепления — в района на Дяволския мост, прехвърлен над ждрелото на река Рейс. На 30 септември, войските на Суворов се оказват обкръжени от французите в Мутенската долина. Руснаците успяват да си пробият път с бой. В последна сметка, Суворов измъква армията си от капана. За Швейцарската кампания Суворов е удостоен с най-високото воинско звание — генералисимус, ставайки четвъртият поред генералисимус на Русия.

На 9 ноември 1799 г. Суворов получава от Павел I две предписания, в които му се съобщава за разрива на съюза с Австрия и му се заповядва да подготви руската армия за завръщане в Русия. Руските части били разквартирувани на почивка в Бохемия и Северна Австрия, а самият Суворов се бил установил в Прага) в очакване на възобновяване на войната с Френската република. Това не се случва и на 25 януари 1800 г. руските войски окончателно се оттеглят към Русия. В Краков Суворов сдава командването на Розенберг и се отправя към Санкт-Петербург. По пътя той се разболява и спира в имението си Кобрин. Лекарите успяват да стабилизират състоянието му и той се връща в Петербург. Болестта на Суворов обаче се изостря, започнала гангрена, и в два часа през деня на 18 май Александър Василиевич Суворов починал.

Суворов е погребан в долната Благовещенска църква на Александро-Невската лавра. На надгробната плоча е изсечен кратък надпис: „Тук лежи Суворов“ (рус.:„3дѣсь лежитъ Суворовъ“).

https://belizarius.wordpress.com/biographies/suvorov/
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #1 -: юни 16, 2017, 13:59:37 »

Михаил Иларионович Голенищев-Кутузов

/16.09.1747-28.04.1813г./

Михаил Иларионович Голенищев-Кутузов, по-известен , като „светлейший князь Голенищев-Кутузов-Смоленский”, е роден през 1747г. на 16 септември в град Санкт Петербург, Русия. Той е единствен син на генерал-поручик сенатор Иларион Матвеевич Голенищчев-Кутузов. До осем годишна възраст се обучава в дома на родителите си, а през 1759 г. постъпва в Дворянската артилерийска и инженерна школа.През февруари 1761г . завършва школата с чин инженер-прапоршчик.През 1762г. управлява канцеларията на генерал-губернатор Голщейн Бекски, където получава чин капитан.През същата година е назначен за командир в Астраханския пехотен полк, командван от полковник Александър Суворов, за който ще стане дума по-късно.

Огромно влияние за кариерата и живота му оказва опитът му, натрупан в периода на руско-турските войни под ръководството на П.А.Румянцев и А.В.Суворов.Участва в битките при Ряба Могила, Ларг и Кахул.Произведен е в чин премиер-майор.След битката при Попещи получава звание подполковник.

През юли 1774г. в боя при село Шума Кутузов е ранен сериозно в дясното око, което ослепява за цял живот.Екатерина II го изпраща на лечение извън Русия, където използва този период за усъвършенстване на знанията си по военното изкуство.Следващите години са години на успех за кариерата му – през 1777г. е произведен в чин полковник, в Крим през 1783г. става бригадир и командир на Мариопулския лекокавалериен полк.През 1784г. става генерал-майор заради успешното потушаване на въстанието в Крим.През декември 1790г. се проявява при град Измаил, обсаден от турските войски, където е похвален от самия Суворов, нарекъл го „Кутузов беше моята дясна ръка”.

През 1805г. когато Русия е във война с Наполеонова Франция, в Австрия Кутузов извършва марш-маньовър, за да избегне обкръжаващата го френска армия.Този марш остава ,като образец в учебниците ,след като извървява 425км. От Браунау до Олмюц.През 1812г. е избран за началник на Петербургското и Московското опълчение.След като отстъпва от френските войски и да избегне поражение, като при Аустерлиц, за което си навлича гнева на Александър I Кутузов дава единственото и най-важно сражение на Наполеон – Бородинската битка.Тя се състои на 28 август.Следват редица сражения, при които Кутузов печели срещу противника си.При отчет обаче се оказва,че половината армия е била изгубена, а Наполеон има още попълнения.Тогава решава нещо много важно за историята – на 2 септември изоставя Москва и се оттегля ,заедно с половината население на града около 100 000 души.След първия ден на престой на Наполеон в Москва започват пожари, които траят 6 дни.По мнение на Наполеон те са разгорени от началника на Москва.Така Наполеон получава един изгорен и празен град.След като не успява да подпише договор с Русия той решава да се оттегли.През това време цар Александър I награждава Кутузов с чин генерал-фелдмаршал.След поражение при Малоярославец Наполеон отстъпва по Смоленския път.Тогава Кутузов организира нещо ново за тогавашното време –партизански отряди, които да атакуват отстъпващата френска войска.Така наполеоновата войска е напълно разбита.Заради това Михаил Кутузов е награден с орден „Св. Георги” 1-ва степен.През 1813г. при настъпление Кутузов се простудява в Бунцлау, Полша.Самият цар Александър идва , за да се прости с великия генерал.На разговора присъства и чиновника Крупенников, който пресъздава и последният разговор между двамата велики мъже.”Прости ми, Михаил Иларионович!” , „Аз прощавам, господарю, но Русия това никога няма да прости.”

Хронология:

16 септеври 1747г- роден в Санкт Петербург,Русия.

1759 – постъпва в Дворянската артилерийска и инженерна школа.

1761 –завършва школата.

1762 –произведен в чин капитан.

1764- командва руските войски заедно с И.И.Веймарн в Полша.

1767-участва в Комисията по създаване на нов Кодекс.

1770- участва във войната с Турция в частта на командир Румянцев.

1771-става подполковник.

1774-при село Шума дясното му око е ослепено от куршум.

1777-полковник, командир на Луганския полк.

1785-командир на личния му Бугски егерски полк.

1790-превзема град Измаил.

1792- участва в Руско-турската война.

1795-началник на сухопътните войски във Финландия.

1798-военен губернатор на Санкт Петербург.

1805-поражение при Аустерлиц.

1806-награден от Александър I със „Свети Владимир”.

1806 края – военен губернатор на Киев.

1809-военен губернатор на Литва.

1811-участва руско-турската война.

1811, 23 ноември – Чабаноглу паша се предава заедно с 35 000 войска.

1812, 28 август – битката при Бородино.

1813, 16 април – умира в град Бунцлау,Полша.

https://belizarius.wordpress.com/biographies/kutuzov/
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #2 -: юни 17, 2017, 08:53:30 »

Принц Ойген

Франсоа Еуген Принц на Савоя и Кариган

(18.10.1663 – 24.04.1736г.)

Роден е на 18-ти октомври 1663г. в Париж, пети син на принц Еуген Морис де Савоя Каригано, граф на Соасон, правнук на Карло Емануеле, херцог на Савоя. Майка му е Олимпия Манчини, племенница на кардинал Джулио Мазарини, пръв министър и съветник на крал Луи XIV. Роднина е на някои от големите пълководци на войната за Испанско наследство – херцога на Вендоме, маркграфа на Баден. Една от братовчедките му е кралица на Англия и Шотландия.

Баща му умира когато Ойген е на 10, а когато става на 17, майка му се замесва в заговор за отравянето на краля и е изгонена от Франция.

Ойген получава католическо възпитание и в кралския двор е наричан малкия свещеник (заради ниският си ръст), но лично той предпочита военната кариера. Когато, обаче, кандидатства за пост в армията, Луи XIV му отказва заради репутацията на майка му и заради ниският му ръст. Ойген напуска Франция отвратен и обещава да си отмъсти. Отива в Австрия, където брат му вече командва свое собствено кавалерийско подразделение. Докато пътува, брат му умира в сражение с турците и младият Ойген се надява да заеме неговото място. Когато пристига във Виена, полкът вече има свой командир, но император Леополд I му дава командването на друг.

Ойген се сражава при обсадата на Виена през 1683г., когато войските на Ян Собиески отбиват атаката на турците. След тази битка, Ойген е назначен за командир на отряд драгуни. Участва в обсадата на Буда, където е ранен, но не се отказва и продължава похода. При Белград получава няколко сериозни рани и е принуден да се завърне във Виена.

По време на Войната на Големия Алианс, Ойген заминава заедно със австрийската армия за Италия, където съдейства на своя роднина, херцога на Савоя. Когато савойците напускат войната, Ойген заминава за Виена, където се връща през 1697г. и е назначен за командир на една от армиите в Унгария. Турците, които възстановили властта си над Белград, отново минали в настъпление, но били победени от Ойген и неговата армия при Зента, а не след дълго били принудени да подпишат мирният договор от Карловац. Ала мирът не траял дълго, и още на следващата 1700г., Австрия била принудена отново да воюва с Франция във Войната за Испанско наследство.

Ойген, начело на австрийските войски в Италия побеждава французите, които са принудени да пренасочат действията към фронта по река Рейн, особено след влизането на Англия и Прусия във войната. Ойген също се прехвърля в Рейнланд, където действа заедно с основният английски командир, херцог Марлбъро. Следват поредица от кампании в Италия, Прованс, Фландрия и Рейнланд. Ойген печели повечето сражения и принуждава французите да преустановят действията си в Италия. През 1713г. англичаните излизат от войната, а на следващата година и Австрия подписва мирен договор, с изгодни за Хабсбургите клаузи.

Ойген е назначен за губернатор на Австрийските Нидерланди, а в последствие за викарий на Италианските владения на Империята. През 1716-18г. води австрийската армия във войната с османците, като ги разбива при Петроварадин, а след това и превзема Белград, прекосявайки изненадващо Дунава по потонен мост. В следствие на войната, Унгария окончателно преминава под скиптъра на Хабсбургите, река Сава е установена като южна граница между турци и австрийци. Последната война в която участва е Войната за Полското Наследство.

Умира в съня си, на 24.04.1736г, на седемдесет и три годишна възраст, след като преди това е „играл на карти“ със своята добра приятелка графиня Батиани. Погребан е в катедралата св. Стефан във Виена, а сърцето му е положено в базилика Суперга в Торино.

Хронология:

18.10.1663г. – Роден в Париж

1680г. Напуска Франция и се записва в австрийската армия.

12.09.1683г. – Участва във битката при Виена.

11.09.1697г. – Разбива османците при Зента.

09.07.1701г. – Побеждава французите при Капри.

01.09.1701г. – Побеждава французите при Киери

01.02.1702г. – Побеждава Французите при Кремона.

15.08.1702г. – Побеждава французите при Луцара

13.08.1704г. – Побеждава французите при Бленхайм.

16.08.1705г. – Губи от Французите при Касано

07.09.1706г. – Разбива французите при Торино.

29.07 – 21.08.1707г. – Губи от французите при Тулон

11.07.1708г. – Побеждава французите при Уденаарде.

11.09.1709г. – Побеждава французите при Маплаке.

24.07.1712г. – Победен от Вилар при Денен.

05.08.1718г. – Побеждава османците при Петроварадин

https://belizarius.wordpress.com/biographies/eugenne/
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #3 -: юни 17, 2017, 08:58:16 »

Ян Собиески

Крал на Полша и Велик Херцог на Литва

( 17.08 1629 – 17.06 1696г. )

Последният велик полски крал, Ян Собиески ще остане в историята като велик реформатор и пълководец, както и с прочутата си обеда  над турците при Виена през 1683г., но това е само една от множеството битки в които е участвал.

Роден е на 17ти август 1629г. в Олеско, малък град близо до Лвов, (дн.Украйна) в могъщия род Собиески. Баща му Якоб Собиески бил палатин на Рутения (Област в дн. Украйна на границата с Румъния и Словакия) и кастелна на Краков, а майка му Зофиа Теофила била правнучка на прочутия хетман Станислав Жолкиевски (полски пълководец, сражавал се срещу османците и руснаците в средата на 16ти век). Завършва Новодворският колеж в Краков, а след това и философският факултет на Ягелонският Университет. След това, заедно с брат си Марек Собиески заминава за Западна Европа, където обикаля 2 години и научава немски, френски и италиански, освен латинския, който е усвоил в Полша.

Братята се завръщат в Полша през 1648г. и се записват в полската армия срещу бунтовниците на Богдан Кхмелнитски (Казашки предводител в Запорожието, който се вдигнал на бунт срещу полската аристокрация. Бунта на Хмелницки бележи един от най-тежките периоди в полската история, наречен „Потопът“; Хмелницки е национален герой в дн. Украйна).Ян създава свое собствено „знаме”(ескадрон от конници с определена численост, основно звено в полската кавалерия) и е повишен в чин ротмайстер. На следващата година е повишен в полковник. Участва в битките при Березтежко и Зоборов където се отличава с храбростта си. Следва назначение в Османската империя лично от краля Ян II Казимир. Там Ян научава татарският език и се запознава с турската тактика и военни традиции.

През 1654г. армията му, водена от Кристоф Опалински капитулира пред шведите, но още на следващата година Ян отново е на полска служба.

През 1656г. застава начело на 2 000 татарски конници в битката при Варшава. Заради заслугите си е произведен в Знаменосец на Короната. Следващият конфлик в който е замесен е бунта на Любомирски (бунтът бил насочен срещу опитите на краля да засили своите правомощия) , по време на който Ян остава верен на короната. През 1665г. се жени за Мария Кажимйера д’Аркиен и е произведен във Велик Маршал на Короната. На следващата година е повишен в Полеви Хетман на Короната, а на 5ти февруари 1668г. е обявен за Велик Хетман на Короната – най – висшия военен чин в Полша и де факто командир на цялата полска армия. По време на Турско-полската война от 1672-76г., Собиески печели брилянтна победа при Хочим. Новините за победата съвпадат с новините за внезапната смърт на Михал I Корбут. Собиески се превръща в една от най – популярните личности в Полша. В този смисъл за никого не е изненада, че именно той е избран отсъбранието на аристократите за Крал на Поша и Велик Херцог на Литва. Официалната коронация се състояла на 02.02 1576г. в катедралата Вавел в Краков.

Собиески става владетел на една голяма, но изтощена от половинвековни войни държава. Първата му задача е да укрепи границите на Полша. За да изпълни тази цел, той организира поход в Подолия (област в дн. Южна Полша и Украйна, тогава на границата с Османската империя), където през 1674г. превзема Камйенец Подолски, Бар и Ресзков. На следващата година, татарите преминали Днепър, но не могли да превземат стратегическата крепост Зоравно. Така, през 1676г. се стигнало до подписването на мир и въпреки че Камйенец Подолски останал в ръцете на турците, поляците неутрализирали значимостта на крепоста, издигайки Замъка на Светата Тройца ( дн. Окопи, Украйна) и си върнали градчето Биала Церкиев (Бяла Черква). Подписването на мира дало възможност на Полша да поеме необходимата глътка въздух. Собиески се заел да парира силата на магнатите – отцепници и да реформира армията и икономиката на страната. Във външната си политика се опитал да следва линия на анти-Хабсбургска и анти-Бранденбургска линия, но нуждата го принудила да се съюзи с император Леополд I. Плановете му за съюз с Франция и Турция окончателно пропаднали през 1683г. с началото на Войнатана Свещената лига (1682-1699г. -Голям конфликт между Османската империя от една страна и коалиция на Русия, Полша, Венеция и Австрия от друга), в която Собиески се включил.

На 12 септември, 1683г. се състояла паметната битка при Виена, в която Собиески си извоювал славата на Спасител на Европа, а Отоманската империя за последен път била в настъпление срещу европейските сили.

Последните години от живота и царуването си, Собиески прекарал в относително спокойствие.

Умира на 17ти юни, 1796г. във Виланов, Полша и е погребан в катедралата Вавел в Краков. По – късно, през 1716г, жена му Ана е положена до него.

Хронология:

17.08 1629г. – Роден в Олеско, дн. Украйна

1648г. – Записва се доброволец в полската армия.

15 – 16.08 1649г. – Участва в битката про Зборив

1649г. – Повишен е в Ротмайстер

28 – 30.07 1651г. – Участва в битката при Берестечко

1651г. – Повишен е в полковник

1655г. – Започва „Шведският потоп”

18 – 20.07 1656г. – Участва в битката при Варшава.

1656г. – Повишен е в Знаменосец на Короната

1665г. – Повишен във Велик Маршал на Короната

1666г. – Провъзгласен за Полеви Хетман на Короната

1667г. – Побеждава турци и татари при Подайеце

1668г. – Обявен за Велик Хетман на Короната.

1671г. – Печели в битката при Брецлав

1671г. – Печели битката при Мохилов

1671г. – Печели бирката при Калник

1672г. – Печели при Красноброд

1672г. – Печели при Ниемирно

1673г. – Превзема Хочим

21.05. 1674г. – Обявен за крал на Полша и Велик херцог на Литва

1674г, – Превзема Бар

21.08.1675г. – Разбива Турците при Лвов

1675г. – Разбива турците при Трембовия

1675г. – Побеждава турците при Вожнилов

02.02.1676г. – Коронясан за крал във катедралата Вавел в Краков.

1676г. – Побеждава турците при Зуравно.

1683г. – Побеждава Турците при Виена

17.06 1696г. – умира във Виланов, Полша

Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #4 -: август 15, 2017, 14:16:50 »

15 август 1769 г.

В град Аячо на остров Корсика е роден френският император Наполеон Бонапарт (1769 - 1821). Завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1793 г. като капитан-артилерист участва в обсадата на Тулон, зает от англичаните. Благодарение на неговите способности френската революционна армия превзема Тулон и прогонва британския флот от френските брегове. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. По време на похода в Италия (1796 - 1797) се проявява не само като талантлив генерал, но и като добър дипломат. През 1798 - 1799 г. организира и командва египетски поход, разбива османската армия, завладява Египет и Сирия и организира административната и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. По същото време Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия (битката при Аустерлиц) и сключва Пресбургския мир (1805 г.). През 1806 г. в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу острова. През 1807 г. разбива руската армия при Ейлау и Фридланд. Принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир разделя Европа на 2 зони на влияние – френска и руска. През 1808-1811 г. той предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, през 1809 г. побеждава Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. Наполеон предприема несполучлив поход в Русия и е принуден да отстъпи, като потегля обратно за Франция. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", продиктувани по време на заточението.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: [1] Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн