GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
юли 25, 2017, 17:44:56

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
"Ако нашите войници разбираха за какво воюваме, нямаше да се води нито една война"
Фридрих Велики
154927 Публикации в 10859 Теми от 655 Членове
Последен член: siso70
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  История
| |-+  Историческа памет
| | |-+  Западните окрайнини
« назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпечатай
Автор Тема: Западните окрайнини  (Прочетена 244 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44410



« -: февруари 28, 2017, 10:53:22 »

Когато отидеш в Босилеград, Сърбия за отбелязване на годишнина от гибелта на Васил Левски, се сблъскваш с противоречия. От едната страна е почитане паметта на герой, дал живота си за идеалите на българщината, от другата - присъствието на официална София на събитието и във всекидневието на босилеградчани само на думи, предаде репортер на БГНЕС.

 В гробището на Босилеград през 1913 г. са легнали тленните останки на петима български офицери: полковник Иларион Танев, поручик Станислав Стефанов Попов, ветеринарен подпоручик Стефан Контев, поручик Асен Минков Костадинов и ветеринарарят Христо Владов Христов. Те са били пленени от сръбската армия на 28 юни 1913, и, в нарушение на всички международни военни конвенции, разстреляни и погребани в местността Воденици на един километър от Босилеград. На 2 юли 1913 г. българска военна комисия изкопава труповете им, прави оглед и протокол и същия ден ги погребват в Босилеградското гробище. Това е историята. За съжаление, тя си остана история, известна само на местните хора, до 2013 г. Тогава в Босилеград започват да искат поставяне на паметници на падналите български бойци. Но... Историята може да бъде погледната и отвъд бездушието на политическа София. И видяна през очите на Димитър Димитров от Босилеград.

"Помня тези гробове – още като деца си играехме там, по гробищата. Бяха три, а два са били преместени от роднини на убитите. Не зная дали в периода 1913-1920 г., или от 1941 до 1945 г. И решихме – по повод 100-годишнината от Балканската война – заедно с Културно-информационния център, защото останалите не искат нищо българско и родно, да направим нещо. И започнах да копая. Извадих над 5-6 кубика пръст. Мина известно време и получих призовка с обвинението, че съм повредил гроб. И понеже беше написана на сръбски език, отидох при Иван Николов и той на компютъра ми написа, че докато призовката не бъде написана на моя майчин, български език, аз няма да се обадя. След известно време – дадох показания в полицията – пак получавам призовка на сръбски език от окръжна прокуратура от Сурдулица. В нея не пишеше че съм глобен."

 Всичко не свършва дотук.

Димитър получава непрекъснато призовки да се явява пред прокурори и непрекъснато отвръща, че не се подчинява на призовки, които не са написани на майчиния му български език.
 " След известно време в центъра ме срещнаха двама полицаи и ми дадоха призовка, в която всичко се обясняваше – на 1 февруари 2017 г. Т.е. те си продължаваха с тяхната работа, ние – с нашата, да защитаваме нашата българска история. И ако някой си мисли, че аз трябва да се радвам на сръбската история, това е грехота. Защото всички знаем какво са правили сърбите по тези краища, по Македония - Кървавата Коледа от 1946 г. и т.н Но са виновни и европейските демократи,които направиха Балканите буре с барут. И ние не можем да се разберем.
 Ето въпросът – защо, след като Сърбия иска асимилация на българското малцинство, България не прави нищо, за да ни защитава правата? На мен лично отдавна ми е писнало от сръбския шовинизъм. Но, за съжаление, ми е писнало и от нашия, български нихилизъм, който е овладял нашите български политици.

Тази модерна дипломация нас ни измори. Аз разбирам, ама... Дай Боже, ние да бяхме малцинство в Унгария, или кантон в Швейцария. Тогава щеше да ни дойде до гуша това, което ще ни дават тези държави. Обаче тук ни мачкат, съсипват ни и нашите си мълчат.
 А сега България - от сто години насам - е в такова положение, че може да диктува нещата, както иска. Защото е в ЕС, а излиза все едно, че сърбите са в ЕС. И излиза, че ние трябва да се плашим от американците, от руснаците, но пък да мълчим на една Сърбия, на едни македонисти да мълчим?! Не зная.
 Софиянци, братя, помислете си! Как стана така, че от образование на български – аз имам такова, през 1985 г. хрумна в изпилените мозъци на нашите интелектуалци – наричам ги квазиинтелектуалци, които решиха да се въведе двуезичен модел. Две години по-късно чух, че има събрание по въпроса. И бях единственият, който беше против въвеждането на този двуезичен модел. И от тогава нещата тръгнаха...
 Но нашите политици, с тази модерна дипломация, някак си... И, право да ви кажа, уж дойде демокрацията. Вече 27 г. И на мен ме писна. Не може 27 г., роди се детенце, завърши тук, започне работа, а да не помръдне нищо във външната политика за българите в Западните покрайнини и в Македония."
 Тъй като екипът ни беше в Босилеград за отбелязване 144-та годишнина от гибелта на Левски, Димитър отвори дума и за този паметник. Между другото той, със собствени сили и средства, е поставил оградата около паметника:"Няма да повярвате – 6 г. Външно министерство не се поинтересува от паметника на Левски в Босилеград. И до ден днешен няма осветление. Кабелът е прокаран до стълба на метри от паметника, но не е свързан. И искам да цитирам един куплет от стихотворение на момиче от Перник, което открих в интернет:

Спи, Дяконе, не се събуждай.
 Добре си ти под тази черна пръст.
 Завиждам ти за туй, че не дочака
 мечтите ти разпънати на кръст.

 Г-да управляващи, като прочетете това, помислете си дали сте достойни да управлявате България." Дали са необходими още думи?/БГНЕС

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bylgari-v-chuzhbina/spodeleno/4490688/

Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44410



« Отговор #1 -: април 06, 2017, 09:13:15 »

6 април 1841г  По време на великденската служба банда въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица, Нишко. За да се защити, местното население се вдига на бунт. Това става повод за избухване на Нишкото въстание 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац.
Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф през 1839 г., и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци.
Скоро след избухването на въстанието в Каменица пламъците му обхващат долината на р. Нишава, Запланско и някои села от Видинско. Най-голям размах бунтът получава в Нишкия пашалък, където е извършена и предварителна агитация сред населението. Голяма роля за това имат четите на Милое Йованович, действащ в Нишко, на войводата Никола Сръндак при Кутинската река, на Стоян Чавдар от същия край и др. В Лесковацко Георги Янкович и Станко Бояджи вдигат след себе си над 5000 души селяни. Въстаниците настъпват срещу Ниш. За да спечели време, управителят влиза в преговори с четата на Милое Йованович. Докато преговаря с нея, той успява да събере 2000 души башибозуци, които са подкрепени и от артилерия. С тях се насочва срещу въстаналите селяни и като се възползва от лошото им въоръжение, бързо ги разпръсква.
След потушаването на въстанието са избити няколко хиляди души, разграбени и опожарени са 240 български селища. Зверствата на османските власти принуждават повече от 10 000 души българи да напуснат родните си места и да потърсят спасение във вътрешността на Сърбия. Репресиите предизвикват силното недоволство на европейската общественост. За да заблуди западните държави, Високата порта заявява, че нищо не знае за действията на местните османски власти. Въпреки това Турция е принудена да предприеме някои мерки за "успокоение" на въстаналото население.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44410



« Отговор #2 -: април 08, 2017, 13:43:14 »

8 април: Нишкото въстание от 1841 г.

Нишкият валия предприема нападение над въстаническия лагер в близост до с. Каменица, Нишко, но войските му са отблъснати. Това се случва на този ден пред 1841 г.
Два дни по-рано, по време на великденската служба, банда въоръжени мюсюлмани нападат църквата на с. Каменица. За да се защити, местното население се вдига на бунт, което става повод за избухване на Нишкото въстание от 1841 г. Под ръководството на Милое Йованович се организира укрепен лагер между селата Каменица и Горни Матеевац.
Същинската причина за бунта е недоволството на местното българско население от нежеланието на османските власти да пристъпят към изпълнението на обещанията, дадени от Гюлханския хатишериф от 1839 г., и особено от неизпълнението на поземлената реформа. Друга причина е и големият терор над беззащитното население, упражняван от местните османски земевладелци.
52-години по-късно княз Фердинанд сключва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Парма в Пианоре, Италия. От брака си те имат 4 деца. Борис III, княз Търновски е на българския престол от 3 октомври 1918 г. до 28 август 1943 г. Той има един брат - Кирил Преславски, и сестри Евдокия и Надежда. Княгиня Мария Луиза не приема преминаването на първородния си син от католическо в източноправославно вероизповедание от 2 февруари 1896 г. Княгинята умира на 30 януари 1899 г. и е погребана в католическата църква “Св. Лудвиг” в Пловдив.
през 1941 г. в Галички хан в Скопие дейци на ВМРО обсъждат обявяването на самостоятелна Македония под немски протекторат. На следващия ден от София пристигат Стефан Стефанов и Васил Хаджикимов и е взето решение за присъединяване на Македония към България. На 13 април 1941 г. с активното участие на дейци на ВМРО е създаден “Български централен акционен комитет на Македония” (ЦБАК) със секретар Васил Хаджикимов. Комитетът си поставя за задача да поеме властта до идването на българските войски, да се грижи за изхранването на населението, да възстанови българското просветно дело и пр.
На този ден през 2001 г. обявяват резултатите от преброяването на населението, извършено в периода 1 - 14 март същата година. Според предварителните резултати от преброяването от 2001 г. като българи са се самоопределили около 6 850 000 души (85,5 %), турци - около 745 000 (9,3 %), а роми - около 370 000 (4,65 %). Общо в България живеят 7 973 671 души (около 3 889 000 мъже и около 4 085 000 жени) или с над 500 000 по-малко от 1992 г. Отрицателният прираст за 2000 г. е 5,1 на хиляда. Жителите на градовете са 69 %, а на селата - 31 %.
На същия ден се състои и учредителното събрание на НДСВ.
По света: През 1378 г. Урбан VI (Бартоломео Приняно) заема папския престол. През 1455 г. Алфонсо Борджия е провъзгласен за папа Каликст III.
Папа Йоан Павел ІІ е погребан на днешния ден преди три години - шест години след смъртта му на 2 април. Траурната церемонията се води от кардинал Йозеф Рацингер в продължение три часа. На площад “ Св. Петър” се събира многохилядна тълпа поклонници на папа Йоан Павел II. На церемонията по погребението на папа Йоан Павел II във Ватикана присъстват девет монарси и над 70 президенти и премиери.

http://www.focus-news.net/istoria/
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: [1] Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн