GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
септември 25, 2017, 00:13:11

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
   Господа политици , ние не сме терористи а патриоти !

http://vbox7.com/play:a64df05b
155647 Публикации в 10940 Теми от 674 Членове
Последен член: lazo301
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  История
| |-+  Военна история
| | |-+  Военна история на Европа
« назад напред »
Страници: 1 2 [3] Надолу Изпечатай
Автор Тема: Военна история на Европа  (Прочетена 524 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #30 -: юни 27, 2017, 07:55:14 »

27 юни 1709 г. – Император Петър Велики разбива армията на краля на Швеция Карл XII в битката при Полтава (нов стил 8 юли).

Битката при Полтава е решително сражение, част от Великата северна война, което се води край град Полтава, днешна Украйна на 27 юни (8 юли нов стил) 1709 г.

45-хилядна руска армия на Петър I и фелдмаршал Меншиков разбива 22 000 шведи под командата на Карл XII и Реншелд. До този момент шведският крал още не е бил побеждаван в хода на войната, макар че шведите като цяло губят много сражения. Започналият през 1707 г. руски поход се сблъсква с огромни трудности, които намаляват наполовина първоначалната шведска армия. Тя не получава подкрепа нито от казаците, нито от армията в Прибалтика, която е разбита в битката при Лесная, когато се опитва да се присъедини. В средата на 1709 г. Петър решава да даде най-после решително сражение на противника си, още повече, когато разбира, че при една случайна престрелка Карл XII е бил ранен в крака и няма да може лично да командва хората си. Освен това шведите имат много малко муниции и почти никаква артилерия.

Все пак началната им атака има известен успех на двете крила, но тя е отбита от неочаквано силен руски артилерийски обстрел. Двата фланга на шведите са почти извадени от строя, след което Меншиков се опитва да обгради и унищожи противниковата пехота. Шведските гвардейци, душа и сърце на армията, са пометени от артилерията още преди началото на ръкопашната схватка. Реншелд, главнокомандващ шведите, е пленен, заедно с цялата пехота, а Карл XII е спасен от конниците на казашкия хетман Иван Мазепа и изнесен в безсъзнание. 14-хилядната шведска конница, командвана от Левенхаупт, се изтегля на юг, но 2 дни по-късно капитулира при Переволочная. В самата битка шведите губят 6000 убити и 2500 пленени срещу 1400 убити руси. Битката при Полтава е решителното сражение във войната, което напълно променя съотношението на силите и впоследствие за пръв път поставя Швеция в положение на отбрана.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #31 -: юли 01, 2017, 08:08:34 »

1 юли  1097 г. – Битка при Дорилеон: Кръстоносците водени от принц Боемунд I Антиохийски побеждават селджукската армия, водена от Килич Арслам I.


Битката при Дорилеон се състои по време на Първия кръстоносен поход на 1 юли 1097. На полето близо до днешния град Ескишехир в Анадола кръстоносният отряд на Бохемунд Тарентски изгражда походен лагер, който е атакуван от селджукските турци. Кръстонсоците контраатакуват и с получените подкрепления отблъскват тюрките, завладявайки техния лагер и съкровищата на румелийския султан Кълъч Арслан.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #32 -: юли 23, 2017, 09:38:54 »

23 юли 1914 г.
След убийството на Франц Фердинанд и в Сараево, Австро-Унгария връчва ултиматум на сръбското правителство. На 28 юни 1914 г. австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд и съпругата му са убити в Сараево от сръбския студент Гаврило Принцип, член на тайното националистическо движение “Млада Босна”, борещо се срещу австро-унгарското господство в Босна и Херциговина. Атентаторите са подпомогнати от сръбската терористична организация, известна като ”Черната ръка”, и поради тази причина австрийците обвиняват сръбското правителство, че е в основата на заговора. Убийството довежда до съдебни процеси и екзекуции на много сърби, живеещи в Босна. Гаврило Принцип е твърде млад за смъртна присъда, той е затворен в крепостта Терезиенщад, където умира на 28 април 1918 г. от туберкулоза.
След връчването на ултиматумът кабинетът на Белград отказва да приеме искането за разследване на сръбската армия от австрийските следствени служби и на 28 юли е обявена война на Сърбия.
Сърбия е обвинена в съучастничество в Сараевския атентат. Предвид непосредствената опасност от австро-унгарско нападение и по съвета на Русия сръбското правителство приема всички искания, съдържащи се в австро-унгарския ултиматум, с изключение на искането за допускане на австро-унгарски органи на сръбска територия за разследване и „потушаване на превратаджийското движение". Под влияние на Германия австро-унгарското правителство пренебрегва всички посреднически акции на международната дипломация и на 28 юли 1914 г. обявява война на Сърбия.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #33 -: юли 26, 2017, 04:23:49 »

26 юли  1940 г. – В Залцбург Адолф Хитлер и Йоахим фон Рибентроп започват преговори последователно с румънския и българския премиер за уговаряне връщането на Южна Добруджа на България.

Южна Добруджа (на румънски: Dobrogea de sud или Cadrilater) е област в Североизточна България. Тя обхваща най-югозападните части на Добруджа, влизащи в Добричка и област Силистра. Територията ѝ е 7 565 km² и има население от 358 000 души. То е смесено по етнически състав – състои се от българи и турци и някои малцинства, включително гагаузи и кримски татари.

История
Граници в Южна Добруджа според Букурещкия договор
Southern Dobruja ethnic and religious makeup (1930)

Южна Добруджа е част от Княжество България от времето на Освобождението на България от османска власт през 1878 г. до Балканските войни. През 1912 г. Румъния проявява претенции към Южна Добруджа, търсейки компенсации с оглед бързите победи на България в Източна Тракия през есента на същата година. Крал Карол настоява за териториални компенсации поради страха от увеличаващите се територии на България. Така се стига до конференцията в Санкт Петербург, проведена на 29 април 1913 г., на която, под ръководството на руския външен министър Сазонов, се правят корекции на българо-румънската граница, като България предава на Румъния Силистра, но по-сериозните териториални размествания, искани от Румъния, са отхвърлени. Това увеличава напрежението между балканските държави, което ескалира след нападението на България срещу Сърбия и Гърция и на 27 юни 1913 г. румънската армия нахлува в незащитената Северна България и достига околностите на София. Това принуждава България да подпише Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г., с който задоволява етнически и исторически неоправданите претенции на Румъния към Южна Добруджа. След избухването на Първата световна война на 24 август 1915 г. министърът на външните работи Радославов подписва с германския посланик Михаелес тайна конвенция, според която ако Румъния нападне България, Турция или някой от другите съюзници, Германия е съгласна България да придобие загубеното по Букурещкия мирен договор и частична ревизия на Берлинския договор по отношение на територии, владени от Румъния. След влизането на Румъния във войната на страната на Антантата, войските на оста нахлуват в Румъния, принуждавайки я да капитулира. На 7 май 1917 г. в Букурещ е подписан договор, според който земите на юг от линията Черна вода – Кюстенджа са предадени на България, а на север е установен кондоминиум. На 24 септември 1918 г. цяла Добруджа, до устието на Дунав, е предадена на България, но само след няколко дни Андрей Ляпчев подписва в Солун споразумение с Антатата, което е фактическа капитулация на страната. Въпреки, че въпроса за Добруджа не е включен в Солунското споразумение, в края на ноември същата година цяла Добруджа е върната обратно на Румъния, която управлява тази територия до 1940 г. и я заселва с десетки хиляди арумъни от Македония и Северна Гърция, както и с румънци от Влашко. Властта на Румъния над тези територии е белязана с репресии срещу българското население. През 1913 г. в Южна Добруджа има 276 български училища с 584 учители и 21 951 ученици. За две десетилетия румънската власт слага край на българското просветно дело, като конфискува училищните сгради и пособия и прогонва българските учители. В навечерието на Втората световна война в Южна Добруджа има само 4 български училища – в Силистра, Добрич, Балчик и Каварна, които се издържат от българското население. В тях се учат едва 3100 ученици на които преподават 182 учители. Извършва се пълна конфискация на цели земеделски стопанства по най-различни поводи, главно чрез насилствено изкупуване. Българите са лишени от кредити, и са облагани с тежки данъци, в резултат на което за по-малко от две десетилетия от коренното население е отнета близо 500 хиляди хектара земя. Същата участ постига и българската църква. От 112 български църкви през 1912 г., към 1935 г. остават незаети от румънците само няколко. Според един мемоар от 1935 г. румънските власти дават съгласието си за богослужение на български език само на 14 села, където над 80% от населението е българско. Имотите на църковните настоятелства са отнети от държавата. Затворени са 57 читалища и всички библиотеки, а техните книжовни фондове – разпръснати. Формално е признато правото на български вестници, но фактически те са забранени. Въпреки че Румъния подписва Договора за малцинствата, имащ за цел гарантиране правата на малцинствата населяващи територията на страната, румънските държавници провеждат последователна асимилационна политика. За периода 1919 – 1939 г. в Секретариата на ОН (главно в Секцията за малцинствата) срещу румънската държавна политика има изпратени най-много петиции-оплаквания по малцинствените проблеми. Общият брой на документите е 81 и 68 от тях засягат българското малцинство. Въпреки многобройните нарушения на Договора, нито една страна-членка на ОН не предлага санкции, въпреки че българското население е обявено за румънско, в нарушение с международните норми. В тези години българо-румънските отношение се определят от добруджанския въпрос. В резултат на политиката на България са открити български училища в Букурещ, Галац, Кюстенджа, Добрич и Силистра, както и няколко църкви. Междувременно Румъния настоява за признаване на правата на власите в България. Според румънската статистика власите в България наброяват над 330 000 души, докато направено преброяване сочи едва 73 746.
Манифест от 21 септември 1940 г. към българския народ по повод присъединяването на Южна Добруджа към България

Отношението на Великобритания, Франция и САЩ към добруджанския въпрос се определя от тяхната обща политика в Югоизточна Европа, от стремежа да се създаде един неутрален по отношение на Германия и СССР балкански блок, към който евентуално да бъде привлечена и България. С оглед на това англо-френската дипломация се опитва да убеди румънските власти да решат висящите въпроси с България. В резултат на отказа да преосмисли позицията си, Румъния се оказва в международна изолация, което я принуждава към 1940 г. да започне преговори с България. Огромен натиск върху Румъния оказват и СССР и Унгария. На 26 юни 1940 г. на румънския пълномощен министър в Москва е връчена нота за опразване на Бесарабия и северната част на Буковина в срок от 24 часа. След два дни Съветският съюз пристъпва към завземане на посочените области и за 4 дни Червената армия установява новата граница. Това предизвиква спонтанна реакция в Унгария. Още през юни 1940 г. е проведена мобилизация и концентрация на унгарската армия на румънската граница. За да може да се противопостави на унгарските и съветски аспирации, Румъния е принудена да реши въпроса с Добруджа и да освободи военните си части от този район. На 7 юли членове на българското правителство се обръщат с писмо до Хитлер, като изтъкват колко важно е за германската политика на изток България да получи Южна Добруджа чрез посредничеството на Германия. Като краен резултат от натиска, Румъния се съгласява да подпише Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа е върната на България. Южна Добруджа е разделена на четири зони, в които на 21, 25 и 28 септември и на 1 октомври навлиза Трета българска армия под командването на генерал-майор Георги Попов и базирания във Варна български флот командван от контраадмирал Асен Тошев. На 21 септември войската влиза в Тутракан, а военноморски флот с десант прекратява румънската окупация в Балчик, като още рано сутринта български войници застават на караул в двореца там, а войсковия авангард влиза в града към 10 часа, също към 10 часа но на 25 септември в Добрич е посрещнат челния отряд на Лейбгвардейският на Н.В. конен полк, а флотът акостира в Каварна, следва заемането на третата зона и на 1 октомври 1940 г. към 15 часа войската е посрещната в Силистра с което областта е освободена.[1][2]

След като есента на 1940 г. Южна Добруджа е предадена на България с Крайовската спогодба, друго условие на договора предвижда и обмяна на населението: румънското малцинство е принудено да напусне Южна Добруджа, а българското – Северна Добруджа. Към момента на анексирането на територията към Румъния през 1913 г., от 286 000 жители едва 10 000 са били румънци. Окупационната румънска власт провежда усилена кампания за колонизиране на областта с румънци и преселени от Македония арумъни, в 1940 г. се изселват всичките 108000. Според преброяването от 2001 в областите Добрич и Силистра (т.е. Южна Добруджа) има 57 румънци.

1.КРАЙОВСКИЯТ ДОГОВОР 1940 И БЪЛГАРСКИТЕ МОРЯЦИ
2.октомври, 1940 година: Истинското Съединение на Силистра с Отечеството
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #34 -: юли 27, 2017, 07:53:12 »

27 юли 1330г Българският цар Михаил ІІІ Шишман и сръбският крал Стефан Урош ІІІ сключват еднодневно примирие, докато войските им са една срещу друга на хълмистото поле при Земен. Ден по-късно, на 28 юли българската войска се пръска да търси храна. Каталаните - наемници и част от сръбската войска, командвана от бъдещия цар Стефан Душан, нападат българите и ги разгромяват. В битката загива и българският цар Михаил III Шишман. Погребан е в църквата "Св. Георги" в с. Старо Нагоричане. Михаил III Шишман е последният български владетел, водил политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.
Цар Михаил ІІІ Шишман, е син на деспот Шишман, владетел на Видинската област. Денят и годината на раждането му не са известни. Избран е за цар на болярски съвет след смъртта на цар Георги Тертер II, който царува от 1321 г. до 1322 г. В един венециански документ от 1313 г. той е упоменат като "Михаил деспот на България, господар на Видин, родственик на цар Урош". За дъщерята на крал Стефан Урош II Анна-Неда Михаил III се жени през 1292 г., когато Милутин е принуден от татарския хан Ногай да върне Видин на деспот Шишман. През 1323 г. предприема поход срещу подбалканските градове и опустошава околностите им, обсажда и принуждава градовете между Месемврия и Сливен да признаят властта му. В отговор император Андроник III организира поход в Тракия и завладява Пловдив. През 1324 г. Михаил ІІІ Шишман организира поход срещу отцепника Войсил, а след неговото бягство в Константинопол нахлува в Източна Тракия и в продължение на 12 дни опустошава земите между Вира и Траянопол. През август 1324 г. Михаил ІІІ Шишман и Андроник III сключват мирен договор, според чиито клаузи българската държава задържа черноморските крепости Аетос, Анхиало, Месемврия, Русокастро, Диампол. Във византийски ръце остават Пловдив, Созопол, Агатопол и Вукелон. Междувременно през 1324 г. Михаил ІІІ Шишман изпраща в заточение своята първа съпруга Анна-Неда и сина си Иван Стефан. Причините за това решение се крият както в желанието на българския владетел да сключи съюз с Андроник III, като за да потвърди това си намерение сключва брак с вдовицата на Теодор Светослав и сестра на Андроник Теодора, така и в силно влошените му отношения със сръбския крал Стефан Урош III Дечански. През 1326 г. Византия е обхваната от вътрешнополитическа криза. В тази ситуация българският владетел сключил таен договор за взаимопомощ (т.нар. Черноменски договор от 13 май 1326 г.) с император Андроник III. Съгласно клаузите на Черноменския договор българският владетел се задължава да подкрепи Андроник III в борбата му срещу неговия дядо, а младия император Михаил III срещу Стефан Урош III. Сръбският крал Стефан Дечански заема страната на стария император Андроник II. През 1328 г. отношенията между Михаил Шишман и Андроник III силно се влошават след свалянето на стария император от престола и обявяването на Андроник III за "автократор". Военните действия между двамата приключват с подписването на т.нар. Одрински мир, според който срещу голяма парична сума Михаил III Шишман връща на Византия крепостта Вукелон (октомври 1328 г.). През май 1329 г. мирният договор е потвърден. През пролетта на 1330 г. Михаил III Шишман предлага на Андроник III организирането на антисръбски поход. Към българо-византийската коалиция се присъединяват и Иванко Бесараб, Белаур – брат на Михаил III Шишман и деспот на Видин, и Иван Александър – братовчед на българския владетел и деспот на Ловеч. На 19 юни 1330 г. българските войски, предвождани от Михаил III Шишман, потеглят от столицата Търново и скоро след това завземат Земен. Предложението на Стефан Дечански за възстановяване на мирните отношения било отхвърлено и неговите войски се установяват при Велбъжд. Преговорите между двете враждуващи страни, провели се между 25 и 27 юли 1330 г., приключили със споразумение за еднодневно примирие. На 28 юли българската войска се пръска да търси храна. В този момент каталаните и част от сръбската войска, командвана от бъдещия цар Стефан Душан, нападат българите и ги разгромяват. В битката загива и българският цар Михаил III Шишман. Погребан е в църквата "Св. Георги" в с. Старо Нагоричане. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #35 -: юли 29, 2017, 08:12:48 »

29 юли  1946 г. – Започва Парижката мирна конференция с цел уреждане на проблемите в Европа след Втората световна война.

Парижките мирни договори, подписани на 10 февруари 1947 г. в Париж между държавите от антихитлеристката коалиция и България, Италия, Румъния, Унгария и Финландия, уреждат статута на петте държави след края на Втората световна война и им дават възможност да се включат в Организацията на обединените нации.

Договор с България

От българска страна под договора слагат подписите си Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов – подпредседатели на Министерския съвет.

За начална дата на участието на България във войната против хитлеристка Германия се счита 28 октомври 1944 г., датата на подписване на примирието между България и държавите от антихитлеристката коалиция. Преди тази дата страната е в състояние на война с Великобритания, САЩ и СССР, както и с Германия и Унгария. С примирието е уредено и изтеглянето на българските войски от окупираните територии на съседни държави. Последвалото участие на българската армия в окончателния разгром на хитлеристка Германия е съществен фактор за сравнително благоприятния характер на подписания договор.

Договорът влиза в сила на 15 септември 1947 г.

Териториални клаузи

Според договора:

    границите на България се възстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г., т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от Оста, но след Крайовската спогодба и присъединяването на Южна Добруджа;[1]
    искането на България за Западна Тракия е отхвърлено, освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.

Военни клаузи

Българската войска е сведена до 65 хил. души, задължителната военна служба за населението е запазена. България няма право да строи укрепления по границата си с Гърция. Военноморският флот е ограничен до 3500 души и тонаж от 7250 тона, като е забранено производството и притежаването на контактни мини и торпеда, торпедни катери, подводници и щурмови кораби.[2]

Военните клаузи на Парижкия договор никога не са прилагани на практика, тъй като България попада под контрола на Съветския съюз, който в условията на Студената война открито се конфронтира с доскорошните си съюзници и въоръжава страната според собствените си стратегически цели.[2]

Финансови клаузи

Парижкият договор предвижда репарации, които в много отношения са по-тежки от наложените от Ньойския договор в края на Първата световна война. България се задължава да изплати 70 милиона долара репарации, от които 45 милиона долара на Гърция и 25 милиона долара на Югославия. Изплащането трябва да стане в стоки по цени от 1938 г., завишени само с 10 – 15%, което увеличава реалната стойност на задължението до 119 милиона долара. Тази сума е многократно по-ниска от репарациите, определени с Ньойския договор, но е почти два пъти по-голяма от реално изплатените по него суми. В допълнение към това репарациите трябва да бъдат изплатени само за 8 години, което прави годишните вноски над 8 пъти по-високи от плащаните по Ньойския договор. Стойността им се равнява на половината от целия годишен износ на страната през 1945 – 1946 г.[3]

Малко по-късно Югославия опрощава репарациите на България като жест на добра воля в контекста на преговорите за създаване на федерация между двете страни.[1]

Освен наложените репарации България се отказва от всички свои вземания от Германия за времето след 1 септември 1939 г. Стойността им е около 100 милиона долара, главно неизплатени стоки, изнесени в Германия въз основа на клиринговите взаимоотношения между двете страни. На България не е разрешено да компенсира тези вземания с германските активи на българска територия, които съгласно решение на Съюзната контролна комисия в Германия се дължат на Съветския съюз, както и самите вземания от Германия.[3]

Политически последствия

Подписването на мирния договор лишава западните съюзници от основното им средство за политически натиск върху отечественофронтовското правителство в България. Комунистическата партия се възползва от това и още през лятото на 1947 г. депутатите от опозицията са арестувани, а седмица след влизането на договора в сила е екзекутиран лидерът на опозицията Никола Петков. С изключение на Земеделския съюз, партиите от Отечествения фронт са закрити. На 4 декември е приета т. нар. Димитровска конституция, която е по образец на съветската от 1936 г.[4] С това се поставя край на фасадната многопартийност от първите години след Деветосептемврийския преврат (1944 г.) и окончателно се утвърждава тоталитарният режим.

Договор с Италия

Политически клаузи


Според договора Италия е съвоюваща страна, имаща статут на победена държава но не страна съюзник от антихитлеристката коалиция тъй като от септември 1943 г. до май 1945 г. нейните правителствени войски и войските на Съпротивата вземат активно участие в разгрома на нацистка Германия.

Финансови клаузи

Италия трябва да плати репарации на СССР в размер на 100 милиона долара (искането на СССР е за 600 млн., но САЩ и Великобритания убеждават съветското правителство да намали сумата на 100 млн.), на Югославия – 125 млн., на Гърция – 105 млн., на Етиопия – 25 млн. и на Албания – 5 млн.

Военни клаузи

Италианската армия е сведена до 185 хил. души, като от тях 60 хил. са карабинери, и 150 военни и транспортни самолети като е запазена задължителната военна служба. По силата на подписаното на 3 септември 1943 г. Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция Италия с италианската армия е длъжна да участва във войната на страната на съюзническата коалиция СССР, САЩ и Великобритания и след войната да демобилизира въоръжените си сили до мирновременна численост. Част от италианският флот е реквизиран от съюзниците, като на конференцията САЩ и Великобритания връщат в знак на добра воля корабите на Италия през 1944 г. които са взели през 1943 г. година. В действителност тази стъпка е продиктувана от два факотора – първия е че на състоялата се през февруари 1943 г. Техеранска конференция съветския ръководител Йосиф Сталин по молба на италианското правителство на маршал Пиетро Бадолио включващо всички антифашистки партии в това число и Италианска комунистическа партия на Палмиро Толиати поставя пред бритранския премиер Уинстън Чърчил въпроса за несправедливото третиране от страна на САЩ и Великобритания на бившите съюзници на Германия обявили и война след 1943 г. а втория от започналата Студена война. Италия няма право да строи укрепления по границите си с Франция, Югославия, по Адриатическото крайбрежие и на островите Сицилия и Сардиния.

Териториални клаузи

По предходния спор за Далмация Италия предава територията с градовете Брига и Тенда, както и много други по западната си граница, на Франция. След подписаното Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция – септември 1943 г. и обявяването от Италия война на нацистка Германия на 13 октомври 1943 г. се сключват споразумения между италианските правителства на маршал Пиетро Бадолио и Иваное Бономи ( делегат на Италия през 1944 г. в разговорите с Йосип Броз Тито и Енвер Ходжа е министър Палмиро Толиати – лидер на Италианската комунистическа партия) с Антифашисткото вече за Народно освобождение на Югославия АВНОВЮ на Йосип Броз Тито за това че италианските войски намиращи се в Югославия до 1943 г се задължават да останат там до края на войната и участват в освобождението на Югославия от германска окупация. Подобно споразумение е подписано и с Албания на Енвер Ходжа.През 1943 – 1945 г. италианските войски в Югославия и Албания съвместно със съветската армия, българската армия (от септември 1944)и югославската народносвободителна войска се сражават успешно срещу германските войски, хърватските войски на т. нар. Независима Хърватска държава под ръководство на пронацисткия усташки режим на Анте Павелич и войските на албанските националисти от „Бали Комбетар“ и СС дивизията „Скендербег“ също съюзници на нацистка Германия. За свободата на Югославия загиват 22 хил италиански войсници и офицери. На мирната конференция югославския лидер Йосип Броз Тито произнася възторжено реч в защита на италианските заслуги в разгрома на Германия а в защита на италианските интереси с цел да не се откъснат суверенни италиански територии се обявява и делегацията на СССР. Истрия с град Фиуме на изток който става италианска територия през 1918 г. и не е населен в болшинството си с италианско население а със словенско е предаден на Югославия и включен в съюзната република Хърватско, докато Югославия окупира през 1945 г. Триест и го разглежда като своя територия. До 1954 г. Триест е международна зона, обаче през същата година Югославия подписва с Италия договор, с който връща града на Италия, а по голямата част от областите източно от него минават към Югославия. Независимостта на Албания е препотвърдена. Италианските колонии Еритрея, Сомалия и Либия преминават под мандата на ООН. По-късно Еритрея е присъединена към Етиопия, а Сомалия се управлява от ООН от Италия до 1961 г., когато е провъзгласена независимостта ѝ. Либия е подмандатна на ООН до независимостта си през 1951 г. Намиращите се от 1911 г. във владение на Италия Додеканезки острови са предадени на Гърция. Съгласно подписаното през септември 1943 г. Примирие на Италия с антихитлеристката коалиция Италия се задължава да се откаже от претенции върху окупираните от нея Йонийски острови – Кефалония, Корфу и др. на които живее освен гръцко и италианско население, преселило се от южна Италия и Сицилия в предходни години, но по споразумения на италианските правителства от 1943 и 1944 г. с правителствата и народноосвободителните партизнски движения на Гърция ЕЛАС и др. италианските войски са длъжни да останат до края на воениите действия с нацистка Германия на териториите на тези острови както и в цяла Гърция за да участват в освобождението им от германска окупация като мирния договор от 1947 г. потвърждава и тези острови като територия на Гърция.

Договор с Румъния

Договорът потвърждава предвидената в пакта Молотов-Рибентроп анексия на Бесарабия и Северна Буковина от Съветския съюз, както и установеното с Крайовската спогодба връщане на Южна Добруджа на България. За сметка на това Румъния получава Северна Трансилвания от Унгария. Репарациите ѝ към Съветския съюз възлизат на 300 млн. долара.

Договор с Унгария

Отменя всички ревизии, направени между 1938 и 1941 г., и допълнително присъжда три общини на Чехословакия: Оросвар, Хорватуйфалу и Дуначун (днес и трите са райони на гр. Братислава).

Унгария се задължава да изплати общо 300 млн. долара репарации.

Договор с Финландия

Финландия, като съюзник на Германия между 1941 и 1944 г., губи придобитите по време на войната територии и се задължава да изплати общо 300 млн. долара репарации.

Източници

Вачков, Даниел. Икономиката на комунистическа България (1944 – 1962). // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 267 – 268.
Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 156 – 157.
Аврамов, Румен. Комуналният капитализъм: Т.I. София, Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии, 2007. ISBN 978-954-90758-7-8. с. 304 – 308.
Знеполски, Ив., авторски колектив. История на Народна република България. Режимът и обществото. София 2009 г., с. 115.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%BA%D0%B8_%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B5%D0%BD_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1947)
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #36 -: август 22, 2017, 08:24:34 »

22 август  1849 г. – За първи път в историята са хвърлени бомби от въздуха – австрийските войски бомбардират от безпилотни балони жителите на Венеция по време на Венецианското въстание за независимост.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #37 -: август 28, 2017, 08:28:33 »

28 август  1849 г. – След едномесечна обсада, Венеция, която се самопровъзгласява за независима, се предава на Австрия.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #38 -: август 29, 2017, 08:00:25 »

29 август

1521 г. – Османските турци завладяват Белград.
1526 г. – Османската армия, начело със султан Сюлейман Великолепни, разбива унгарците при Мохач.
1541 г. – Османските турци завладяват град Буда (днес Будапеща), столицата на тогавашното Унгарско кралство.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44717



« Отговор #39 -: септември 09, 2017, 08:51:22 »

9 септември  1855 г. – Кримската война: След 349-дневна обсада англо-френските войски, действащи на Кримския полуостров, завладяват Севастопол.

Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя, Сардинското кралство и Графството Насау.

Войната е част от дълъг конфликт между главните европейски сили за влияние върху териториите на западащата Османска империя. Основната част на конфликта се развива на Кримския полуостров, но военни действия се провеждат и на Балканите, в Кавказкия регион, Балтийско море и Тихия океан.

В Русия е известна като Източната война (на руски: Восточная война), в Англия като Руската война (Russian war), в земите на Османската империя – като Севастополското мурабе.

Кримската война се разглежда като първата „модерна война“ с използване на технологични новости като железници и телеграф. Тя е и първата война, широко документирана с фотография.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: 1 2 [3] Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн