GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
юли 22, 2017, 17:53:53

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
   Господа политици , ние не сме терористи а патриоти !

http://vbox7.com/play:a64df05b
154869 Публикации в 10849 Теми от 652 Членове
Последен член: Koce123
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  История
| |-+  Военна история
| | |-+  Военна история на Европа
« назад напред »
Страници: [1] 2 3 Надолу Изпечатай
Автор Тема: Военна история на Европа  (Прочетена 218 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« -: декември 13, 2016, 18:21:09 »

Битката при Тулуза – или кой спаси Европа?

от Александър Стоянов

Конфликт: Арабските завоевания в Западна Европа

Къде: Тулуза, херцогство Аквитания (дн. Франция)

Кога: 09.06.721г.

Кои участват:

1) Умаядския халифат (провинция Ал Андалус)

Армия: Неизвестна (изворите говорят за стотици хиляди)

Пълководец: Ал Самх ибн Малик ал Хаулани, валия на Ал Андалус

2) Херцогство Аквитания (под номинален сюзеренитет на франките)

Армия: Неизвестна (според хронистите, разбира се, много по-малка от арабската)

Пълководец: Одо Велики, херцог на Аквитания

Сражението накратко:

След като арабите успешно плячкосват областта Септимания (дн. Лангедок-Руслийон), техния валия ал Хаулани се завръща на юг от Пиренеите за да събере нови сили, след което се отправя към Тулуза, столицата на най-силната държава в южна Франция – Аквитанското херцогство. Арабите поставят града под обсада, но преди това Одо, херцогът на Аквитания успява да се изплъзне и започва да набира армия сред своите васали за да разбие обкръжението на своята столица. Одо търси помощ и от своя сюзерен Карл Мартел, майордом на Австразия и Нейстрия ( който в последствие ще се кичи със славата на общоевропейски спасител, след победата си при Поатие през 732г.), който отказва да помогне, предпочитайки да следи от разстояние развитието на арабското нашествие. След три месеца търсене, Одо успява да събере армия и се завръща точно когато защитниците на Тулуза се готвят да се предадат.

Силите на Одо атакуват арабите, разположени на лагер край града, но херцогът решава да имитира отстъпление без да рискува да се въвлече в решително сражение. Арабите, заблудени че са успели да разбият християнските сили се завръщат в лагера си, но не изпращат патрули, които да охраняват тила им от врага. Одо се възползва от тази грешка и използва прикритието на нощта за  да удари вражеския лагер от всички страни. По-голямата част от арабската армия е избита, а едва малцина успяват да се спасят. Валията ал Хаулани се измъква, но в последствие умира от раните си.

Разгромът край Тулуза за дълго време прекършва волята на арабите да водят решителни кампании в Аквитания и Септимания. Единадесет години по-късно Крал Мартел разбива нова голяма арабска армия при Поатие, но нямам съмнение, че именно победата на Одо при Тулуза дава шанс на майордома да доизгради своите сили и да се подготви за решителният сблъсък с арабите. Победата на аквитанският херцог е възприемана от андалуските араби като много по важна за тях самите, отколкото загубата при Поатие, на която не гледат с особен интерес. Деня на битката при Тулуза се отбелязва с възпоминание в джамниите чак до рухването на емирата Гранада през 1492г.

windows print screen
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #1 -: декември 13, 2016, 18:42:36 »

Битката при Нарва, 1700г.

от Александър Стоянов

Конфликт: Великата Северна война (1700-1721г.)

Къде: Нарва, провинция Ингрия (дн. Естония)

Кога: 30.11.1700г.

Резултат: Решителна шведска победа

Кои участват:
1. Русия
Армия: 34-40,000 войници, 190 оръдия
Пълководци: Херцог Карл-Ойген де Круа, Борис Шереметев,Иван Трубецкой, Адам Вейд, Иван Бутурлин, Автоном Головин
Загуби: 6-7,000 убити и ранени, 1000 пленени, 190 оръдия – пленени, 200 знамена – пленени.
2. Швеция
Армия: 9,000 войници, 37 оръдия
Пълководци: Карл XII, Ото Велинг, Кал Густаф фон Реншьолд
Загуби: 680 убити, 1,200 ранени

Руският поход към Нарва е твърде муден и зле организиран. Грамаден обоз от над 10 000 каруци, телени от волове пренася необходимите оръжия, муниции и барут, заедно с част от храната и багажа на войниците. Руската армия е организирана в походна колона, която често засяда в съсипаните от дъждовете пътища. Войниците страдат от липса на достатъчно припаси, а много от конете умират заради недостатъчното храна, предвидена в обоза. Често полковете са заети да изтеглят каруци от калта и да помагат с придвижването им. За щастие на Петър, на около няма шведска кавалерия, която би ликвидирала руската армия още докато е на път. Според най-новите изследвания, руската армия наброява между 34 и 40 000 души и е съпроводена от артилерийски парк, включващ над 380 оръдия, много от които твърде стари, без стандарт в калибъра и типа на използваните муниции.
 По време на похода колоната се проточва толкова дълго, че отделните отряди пристигат с по седмица разлика един от друг. Първи край Нарва (на 20 септември) пристига ариергарда на полковете от Новгород, командвани от Иван Трубецкой, заедно с тежка кавалерия от Велики Новгород, вероятно част от местните дворяни.
 В последствие пристигат гвардейците, водени от Иван Бутурлин, две седмици след новгородците (4 октомври), като в техните редици е и Петър, който оставя командването на своите генерали.
 На 12 октомври пристигат още седем полка под командването на Адам Вейд3, а на 25ти идват и последните сили на Автоном Головин. Така, руската армия се нуждае от над един месец за да се съсредоточи под стените на Нарва. Общата и численост е поделена между 21 солдатски полка5, 7 полка стрелци, 2 полка драгуни, Преображенския полк, кавалерийски дворянски полк и тежко кавалерийски полк (рейтари) от Новгород. Освен тези сили, още около 20 000 души не успяват да пристигнат при Нарва – 10 000 пехотинци остават в Новгород под командването на княз Аникита Репнин6, а около 11 000 казаци заемат позиции край Псков, ръководени от Иван Обидовский.
Отбраната на Нарва се командва от граф Хенинг Хорн, който командва гарнизон от 1200 пехотинци и 200 конници, както и една доброволческа част от 400 души. Освен крепостта Нарва, Хорн разполагал с малкото укрепено предмостие Ивангород, което контролирало левия бряг на река Нарва. Това означава, че всяка армия, която искала ефективно да обсади града трябвало да блокира и двете укрепления. Докато полевото командване на руските части останало в ръцете на царските приближени, Петър назначил за ръководител на самата обсада саксонския инженер и благородник Лудвиг Николаус фон Халарт, който бил „даден под наем“ на царя от Август II. Въобще, за онази епоха било характерно преотстъпването на пълководци така, както днес футболните отбори обменят футболисти или треньори. Петър, недоволен от прекалената взискателност, с която Халарт се заема да организира обсадата, поема пълен контрол над организацията и пришпорва своите войници. Руснаците изкопават поредица от валове, които да пазят тила им от шведски подкрепления, идващи да спасят града, а Ивангород и Нарва са обкръжени с батареи, които откриват огън на 31 октомври, 1700г.
Основните шведски сили, водени от Карл XII пристигат в Естония на 16 октомври. Кралят оставя своята 10 000 армия да почине от трудния път по море, от който мнозина от воините му хващат морска болест. Той самия започва преговори с местните естонски първенци, обещавайки привилегии в замяна на 5000 контингент войници.
 Общата численост на шведските войски в Естония към края на октомври, 1700г., възлиза на около 18 000 души.
 Петър научава за придвижването на шведите още в края на септември и в началото на октомври изпраща своята кавалерия, начело с Борис Шереметев по пътя към Ревал (дн. Талин), където се очаква да се концентрират основните шведски сили.
 Кавалерийският отряд на Шереметев наброява около 5-6000 души, включвайки по-голямата част от конниците в царската армия. Руските сили изминават половината път до Талин без съпротива и на 14 октомври заемат град Везенберг.
 Няколко дни по-късно, руснаците успели да блокират спомагателна шведска армия, командвана от ген. Ото Велинг при Пулц и дори успели да пленят няколко шведски офицери.
 След разпита им / шведите, подучени предварително по заповед на краля си / заявили че силите им в Естония са между 30 и 50 000 души, което сериозно притеснило Шереметев и той заповядат оттегляне в посока Нарва, като последна отбранителна позиция била изградена край селцето Пюхаюхи.
 Карл XII, известен за забавянето на Велинг повел  отряд от около 5000 войници, с цел да се съедини със шведските сили и да напредне към Нарва.
 Основната част от шведските войски останали да пазят Ревал и да защитават Естония срещу евентуални атаки на саксонците от Ливония или на руските контингенти при Псков и Новгород.
 В кара на ноември, Карл XII се съединява с Велинг при Пулц и двамата, начело на около 9 000 войници напредват срещу кавалерията на Шереметев. Руската конница е хваната неподготвена, тъй като повечето войници напускат постовете си за да търсят храна поради лошото снабдяване. Само един отряд от около 600 души брани основния път към Нарва. Тази съпротива е лесно преодоляна и Шереметев панически напуска бойното поле, следван от остатъците от кавалерията си. Без да може да проведе нормално разузнаване на врага, генералът уверява Петър, че към тях приближават над 50 000 шведски войници.
 На 28 ноември, 1700г., царят поверява командването на армията на херцог Карл-Ойген де Круа, който протестира за назначението, но не успява да убеди царя. Самият Петър, под предлог че трябва да решава важни държавни дела, заминава за Новгород.
 В последствие, шведите обвиняват царя в проява на малодушие и дори секат възпоменателни медали от Нарва с лика на плачещия Петър, уплашен от шведските войски. Подобно на напускането на Константин IV по време на обсадата на Онгъла, оттеглянето на Петър си остава предмет на прекалено много теории.
Битката при Нарва се явява първото решително сражение за Великата Северна война. По отношение и на двете армии то е своеобразно изпитание, тъй като нито една от тях не е водила подобно мащабно стълкновение след проведените пълни или частични реформи и реорганизации. От представянето им на бойното поле ще стане ясно до каква степен усилията на стария владетел Карл XI са се увенчали с успех и до колко Петър I може да разчита на армията, която получава в наследство от Алексей и Феодор III.

pic host

Когато на 29 ноември де Круа научава, за приближаването на шведската войска от запад, той нарежда на основната част от армията си да заеме предварително подготвената отбранителна линия.
 Руската полева защита се състои от два успоредни вала, които опасват града в посока север-юг. В различните точки между двата вала, разстоянието варира от 1200 метра на десния руски фланг, през около 240 метра в центъра и едва 100 метра в левия фланг.
 Армията на де Круа е разделена на три части.
 На десния й фланг се намирали силите на Головин, около 14 000 души.
 В центъра се разполагал отрядът на Трубецкой, около 6 000 души.
 Левия фланг бил зает от Адам Вейд начело на 3 000 пехотинци.
 В най-левия край на руския фронт стоял Шереметев, начело на 5 000 конници.
 Позициите били подсилени от 40 оръдия и мортири, а останалата част от артилерията била разположена около Ивангород.
 Щабът на Круа е разположен на крайния десен фланг върху остров Камперхолм. Цялата руска армия е приведена в единична линия, без резерв. Разполагането на руския щаб в края на бойното поле и сегментирането на армията сериозно затрудняват комуникацията между отделните полкове. Относително малкото пространство между двата отбранителни вала не дава особени възможности на руснаците за разгръщане и маневриране. Круа остава уверен в успеха си, тъй като получава малко по-реални сведения за размера на шведската армия (но отново силите на шведите са надценени ) и изключва вероятността Карл XII да го атакува. Убеждението му се подхранва и от започналата рано сутринта на 30 ноември снежна буря. Херцогът е така уверен че шведите ще останат на позиция, че кани останалите руски генерали на вечеря.

Когато Крал XII пристига при Нарва на 29 ноември, той използва прикритието на нощта, както и хълмовете западно от Нарва за да придвижи силите си максимално близо до руските позиции.
 На сутринта на 30 ноември, шведите се строяват в две линии, като пред центъра е изнесена цялата шведска артилерия, разположена в батарея на хълма   Хермансберг.        Левия фланг на скандинавците е поставен под командването на Карл Густав Реншьолд, а десния е поет от Ото Велинг.
 Карл заема центъра и се подготвя за предстоящата битка. Както вече отбелязахме, кралят-воин разполага с около 9 000 души и по-малко от 40 оръдия.
Сутринта на последния ноемврийски ден е вледеняваща. Виелицата скрива двете армии една от друга и обезсмисля всякакви маневри.
 Руснаците са непоклатими на своите позиции, убедени, че врага им ще остане на място.
 Около десет сутринта вятъра сменя посоката си и преминава в направление юг-югозапад, като по този начин целия сняг се изсипва директно в лицата на руснаците.
 Карл моментално използва открилия се шанс и заповядва настъпление в пълна тишина. Шведите достигат едва на петдесетина метра от предния руски вал, преди силите на Круа да ги забележат.
 Шведите веднага прилагат своята тактика га –па – приемат руския залп, поразяват враговете със своя ответен, след което на бегом преминават късото разстояние и на нож се врязват във вражеските позиции, разделени на два грамадни клина, единия, воден от краля на левия шведски фланг и Велинг на десния.
 Светкавичната атака и снега объркват руснаците, които продължават да вярват че срещу тях има поне 20 000 шведи. Когато първите шведски роти пробиват изцяло линията и я разкъсват на три части, сред руснаците настава паника.
 Шереметев хвърля своята конница директно в р. Нарва. С цената на 1000 удавени и премръзнали, генералът успява да се измъкне. Двата пробива буквално разпиляват силите на Вейд и Трубецкой, макар числеността им да е равна с тази на цялата шведска армия.
 След този успех Карл започва да навива фланга на Головин.
 Единствено двата „царски” полка – Семьоновски и Преображенски оказват по-съществена съпротива, прикривайки паническото отстъпление на останалите части.
 По време на бягството, потонният мост, който руснаците са построили над р. Нарва рухва и мнозина се давят или измръзват в реката. До края на деня всички гнезда на руска съпротива са ликвидирани, а генералния щаб е принуден да капитулира на следващия ден, заедно с левия фланг, където откъснатия от основните сили Вейд се бори отчаяно срещу шведите.
 Условието на капитулацията е, че руснаците могат да напуснат бойното поле, но само след като оставят всички свои оръжия и цялата артилерия.
 В плен на Карл пада и походната хазна на Петър с около 30 000 рубли в нея.
 Поражението е катастрофално и позорно. Русия губи над 7 000 убити и ранени (според някои изследвания – 10 000), около 700 остават в плен, а 20 000 са пленени първоначално и освободени едва след като се разделят с оръжията и знамената си. Сред пленниците, останали в ръцете на шведите са и мнозина от висшите офицери и генерали. От своя страна, силите на Карл дават около 680 убити и малко над 1200 ранени. Младият крал побеждава четири пъти по-многоброен враг, давайки 5-6 пъти по-малко загуби. Нарва безспорно е една от най-категоричните и блестящите победи за целия XVIII век.

Решението на Карл да освободи по-голямата част от руската армия е брилянтно в две отношения – първо, не се налага да храни, пази и транспортира голямо количество врагове, които превъзхождат двукратно собствената му армия. Второ – това са 20 000 деморализирани, отчаяни мъже, които трудно ще бъдат мотивирани да водят война със Швеция. Това развързва ръцете на шведите да преследват последната си стратегическа цел – атакуването на полските сили в Ливония.

За Русия първоначално разгрома е шок. Едва след като печели войната през 1721г., Петър ще си позволи да даде оценка за понесената катастрофа, отдавайки загубата на зле структурираната армия, чието многообразие от различни типове войски и липса на комуникация между частите водят до отсъствие на контрол и координация. Петър, който удобно е напуснал Нарва два дни преди битката, успява да си измие ръцете с неефективната стара армия, изтъквайки качествата на двата гвардейски полка, както и на некомпетентността на чуждите офицери, което го карат в бъдеще да залага най-вече на руснаци. Тук ясно личи политическия фарс, който царят разиграва за да оправдае последвалите преобразования, които налага без да дава право на мнение на аристокрацията. Представянето на Круа не е на ниво, но същото може да се каже и за Шереметев, който пръв бяга от бойното поле. Вейд и Головин демонстрират далеч повече решителност, а адмирации заслужава и княз Дулгоруков, който договаря изгодните в общ план условия за капитулация, спасявайки армията от плен.

Загубата на артилерията и голям брой мускети е тежък удар по руската логистика. Манифактурите няма как да компенсират подобен обем отнето въоръжение. Налага се царят да се заеме с пълно преобразуване на военната индустрия на страната както и ускорени темпове в железодобива и разработването на ресурсите в Урал. Трескаво се строят нови „мелници“ за барут, леярни и ковачници се преустройват в арсенали.

Мнозина критикуват Карл XII, че в момента на своя най-голям триумф проиграва войната като не преследва тотална победа над Русия. Тази логика диктува, че шведите трябва да навлязат във вътрешността на Русия, да вземат Новгород, а след това да се насочат към Москва и да принудят Петър да моли за мир. Подобно елементарно разсъждение не издържа по-задълбочена проверка. Първото и най-важно нещо, което трябва да вземем под внимание, е настъпването на същинската зима в началото на декември. Всякакво по-нататъшно напредване на шведите в Русия ще затъне в лошите, затрупани с преспи пътища, докато във фланг на армията действат 11 000 казаци от Псков, а пред тях стои 10 000 гарнизон на Новгород, който има процентен превес над шведите. Линиите за снабдяване, „приковани“ към балтийското крайбрежие ще се разтеглят на стотици километри без реални пунктове, които да служат като допълнителни звена в логистичната верига. Дори шведите да успеят да вземат Новгород, те ще трябва да оставят около 1/3 от армията си като гарнизон на многохилядния град. Всичко това ще отнеме седмици, ако не и месеци, в които освен набезите на казаците, армията на Карл XII ще намалява числено от студа, липсата на храна, болестите и т.н. Дори по някакво чудо да победи при Новгород, до Москва ще достига едва един на 10 от шведите и кралят, ако въобще доживее, ще застане пред Москва с около 700 души, които по-скоро ще се разпилеят из пивниците на града, отколкото да водят адекватни военни действия. Карл взема най-правилното възможно решение – да завие на запад, да зимува във владенията си в Естония и на пролет да се придвижи срещу саксонците в Ливония. По този начин армията може да бъде снабдявана по море с храна, муниции и нови попълнения. След като се разправи със саксонската армия, Карл би могъл да атакува отново Русия през лятото и да се възползва по-добре от опасния климат на страната.


Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #2 -: декември 16, 2016, 16:31:45 »

16 декември 1740 г. – Избухва Войната за австрийското наследство.

Войната за австрийското наследство избухва през 1741 г., когато на основание Прагматичната санкция от 1713 г. австрийската ерцхерцогиня Мария Терезия наследява баща си свещенният римски император Карл VI, като владетел на Хабсбургските земи. Електорът на Бавария – Карл Алберт – предявява претенции към наследството на Хабсбургите, докато испанския крал Фелипе V и краля на Полша и Саксония – Август III – също предявяват териториални претенции. Новият крал на Прусия – Фридрих II иска част от Силезия в замяна на подкрепа на Мария Терезия.

Мария Тереза отхвърля циничното предложение на пруския крал. Фридрих II започва войната, нападайки и окупирайки Силезия. Фридрих разгомява австрийците при Моловиц на 10 април 1741 г. С договора от Нимфенбург срещу австрийците с сключен съюз от Франция, Испания, Бавария, Савоя и Прусия. Карл Алберт, комуто е обещана имперската корона, напредва към Виена. През октомври 1741 г. Прусия се съгласява на примирие в замяна на по-голямата част от Силезия. То скоро е развалено, но дава възможност на австрийците да прегрупират силите си. Франция подтиква баварците да нападнат Бохемия, която е много по-незащитена от Виена. Бавария превзема Прага на 26 ноември 1741 г. и на 12 февруари 1742 г. Карл Алберт е коронясан за император на Свещената Римска империя под името Карл VII.

Междувременно Мария Терезия получава пълна подкрепа от Унгарската диета и обещание за помощ от Великобритания, която от 1739 г. е във война с Испания. В юни 1742 г. австрийската армия обсажда Прага. През юли Мария Терезия сключва Вроцлавския мир с Прусия в замяна на по-голямата част от Силезия.  С него се слага край на т.нар. Първа силезка война. Саксония също сключва мир и се присъединява към Австрия като съюзник през 1743 г. Епичното отстъпление от Прага на френската армия под командването на маршал Бел Ил е последвано от победа на британския крал Джордж II над французите при Детинген (1743).

През 1744 г. Фридрих II, страхувайки се от засилващата се мощ на Австрия, започва Втората силезка война. Той завладява Бохемия, но е прогонен от обединените австро-саксонски войски. През 1745 г. умира император Карл VII и Бавария излиза от войната . Тези австрийски успехи са уравновесени от френски такива. Морис дьо Сакс разгромява британската армия при Фоненоа (1745). Нетърпелив да сключи мир Джордж II се споразумява в Хановер с Фридрих II, който обещава да подкрепи кандидатурата на съпруга на Мария Терезия – Франсоа дьо Лорен в замяна на цялата Силезия. Победена при Хоенфридберг и Кеселсдорф приема това компромисно предложение и сключва мир с Фридрих в Дрезден.

Войната продължава в Северна Италия, Нидерландите, Северна Америка и Индия. Главните воюващи страни се изтощават от конфликта. Въпреки, че Мария Терезия си осигурява съюза на Русия, останалите участващи в конфликта държави искат мир. Договора, с който се слага край на войната е подписан през 1748 г. в Екс-ла- Шапел. Прусия придобива Силезия и става велика европейска сила. Хабсбургите си осигуряват източните ресурси, необходими за развитието на империята им.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #3 -: декември 18, 2016, 11:10:43 »

18 декември 1916 г. – Първата световна война: Завършва най-кървавото сражение в историята на войната – битката при Вердюн, взела 950 000 жертви.

Битката при Вердюн е сражение между армиите на Франция и Германия по време на Първата световна война, продължило от 21 февруари до 18 декември 1916 година.

През 1915 г. на Западния фронт все още се водят позиционни военни действия. В немското върховно командване възникват противоречия, относно действията, които трябва да се предприемат, за да се излезе от това положение, неизгодно за Германия (Централните сили страдат от недостиг на ресурси, поради морската блокада, наложена от Антантата, и която принуждава Германия да търси бърз изход от войната), Лудендорф е активен поддръжник на настъплението на Източния фронт (срещу Русия), друго е мнението на Конрад фон Хьотцендорф (началник на генералния щаб на Австро-унгарската империя), който настоява да се пренесат военните усилия на италианския фронт. Фалкенхайн (началник-щаб на главаното командване на германската армия) налага свой план, според който, военното усилие трябва да се насочи срещу Франция.

Германското Върховно командване приема плана на Фалкенхайн, който обещава най-големи облаги при успешно провеждане.

Битката между армиите на Франция и Германия за Вердюнския укрепен район е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения, известно като „месомелачката“, през Първата световна война (1914 – 1918 г.). То завършва едва през лятото, без някоя от страните да получи надмощие, въпреки че общият брой на дадените жертви достига 1 милион души.

Германското командване решава през 1916 г. да нанесе главен удар на Западния фронт срещу Вердюнската дъга – опора на целия френски фронт. Според немското върховно командване задачата на вердюнския пробив е да „обезкърви противника“, а именно като го принуди да се бие за всеки метър срещу превъзхождащи го немски сили, като вкарва нови сили във вече загубени и добре укрепени територии и по този начин да отчита огромни загуби (избира се участък от фронта, към който е особено чувствително общественото мнение, а именно Вердюн, който е символ на непобедимостта на Франция), това ще бъде битка за изтощение (различава се от войната на изтощение). Има хипотези че планът е изфабрикуван едва след поражението на немските сили, за повдигане на бойния дух. Линията е отбранявана от 8 френски дивизии. На 15-километровия участък на пробива, срещу две френски дивизии Германия съсредоточава шест и половина дивизии с 946 оръдия (от които 496 тежки) от състава на Трета немска армия. Трета немска армия е командвана от Кронпринца (престолонаследника) Вилхелм.

От 21 февруари до 10 март германските сили постигат очаквания резулатат, те завладяват опорните точки форт Думон, Морт-Ом и гористата местност Авокур. От този момент атаката на немците губи инерцията си. Редуват се атаки на немските и френските войски, които отново и отново превземат тези опорни точки. През юни армията на Кронпринца, със своите 12 дивизии (подкрепленията са снети от фронта) постига нови успехи, превземат се фортовете Во (7 юни), Тимон (11 юни), Сувил (23 юни), самият Вердюн е под заплаха. На следващия ден Фалкенхайн решава да снеме атакуващите сили от Вердюн, поради опасение от атака на французите при Сома, без тези сили армията, атакуваща Вердюн е обречена на поражение.

Вердюнската операция е опит да се прекрати позиционната война и да се пристъпи към същността на класическото военно изкуство, а именно към „обходните маньоври“ които биха позволили на настъпващата армия да обгради защитаващата се, и по този начин да се осигури значително предимство. Поради неуспеха на операцията на Западния фронт се устновяват отново позиционните военни действия, както ще си остане почти до самия край на войната, когато на 15 юли 1918 генерал Фош преминава в масово настъпление, съкрушавайки напълно германските сили.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #4 -: януари 29, 2017, 09:19:40 »

29 януари 1916 г. – Първата световна война: Германия извършва първият боен полет на дирижабъл над Париж.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #5 -: януари 30, 2017, 09:30:40 »

30 януари  1943 г. – Втората световна война: Армията на фелдмаршал Фридрих Паулус капитулира край Сталинград.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #6 -: февруари 23, 2017, 09:28:34 »

23 февруари  1796 г. – Наполеон I е назначен на длъжността главнокомандващ на Италианската армия.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #7 -: февруари 26, 2017, 09:17:34 »

26 февруари  1915 г. – Първата световна война: За първи път в история в бойните действия се използва огнехвъргачка от армията на Германия.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #8 -: февруари 28, 2017, 10:38:40 »

28 февруари  1813 г. – След катастрофалната кампания на Бонапарт в Русия (довела до унищожаването на голяма част от френската армия) и пораженията на неговите маршали в Полуостровната война през есента на 1812 г., използвайки удачния момент, срещу французите въстава и Прусия. На 28 февруари 1813 г. в Калиш е сключен съюз между Русия и Прусия, насочен срещу Франция. Обединените руско-пруски войски освобождават Германия почти до Елба.

Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #9 -: март 05, 2017, 13:58:40 »

5 март  1940 г. – Катинското клане: Членовете на съветското политбюро издават заповед за екзекуция на 25 000 души от полската интелигенция, в това число 17 500 военнопленници.

Разкриване

През 1942 г. строителни работници, копаещи под ръководството на германските въоръжени сили, откриват близо до вилната местност Катин ров, пълен с неразложили се трупове. Мнозинството от тях принадлежат на полски офицери. Германците огласяват зловещата си находка пред световната общественост през пролетта на 1943 г. Те заявяват, че поляците са разстреляни по заповед на Йосиф Сталин още през пролетта на 1940 г. По искане на Германия е свикана комисия. Германия настоява в комисията да участва Международният червен кръст, но Съветският съюз се противопоставя на това предложение. Германия провежда самостоятелно разследване. В него участва и българският патолог доц. Марко Марков, който подписва крайното заключение на комисията, но не представя собствено мнение. След смяната на властта в България доцент Марков е съден от Народния съд и оправдан.  По време на делото патологът декларира, че е подписал заключението под натиск на немските лекари. По-късно той свидетелства пред съда в Нюрнберг, където оттегля подписа си от заключението и също така заявява, че разстрелите са станали не по-рано от последната четвърт на 1941 г.

През 1943 г. Съветите си връщат обратно катинските територии, правят повторна ексхумация и обвиняват за случилото се Вермахта. Съветската страна твърди, че жертвите са били разстреляни през есента на 1941 от германците. Става дума за близо 22 000 поляци. Едва през 1990 г. Михаил Горбачов най-сетне признава, че СССР е виновен за разстрела, като потвърждава наличието на още две гробни полета близо до Катин. Руският президент прави изявление, в което изтъква, че вината за тези събития е на комунистическата система и тоталитарния режим на управление. Борис Елцин разсекретява архивите, отнасящи се до случая, от които става ясно, че разстрелите действително са били извършени през април и май 1940 г. от части на НКВД.

Жертви

В клането загиват много полски войници, офицери, представители на интелигенцията, едри собственици – „цветът“ на полската нация. Сред жертвите са общо 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 физици, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти.

Въпреки че според данните на Сталин разстреляните са 25 700, на 3 март 1959 в доклад на председателя на КГБ Александр Шелепин се казва, че всъщност са разстреляни 21 857 поляци, както следва:

    4 421 в Катинската гора (Смоленск)
    3 820 в лагера „Старобелск“ (близо до Харков)
    6 311 в лагер „Осташково“ (Калининска/Тверска област)
    7 305 в други лагери и затвори в Западна Украйна и Западна Беларус.

Ликвидиран е повече от половината полски офицерски състав. Около 6 хил. души са разстреляни собственоръчно от Василий Блохин, комендант на главната квартира на НКВД на ул. „Лубянка“, Москва. / Това последното ми се струва физически невъзможно - лично мнение /

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B5
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #10 -: март 06, 2017, 16:12:12 »

Невероятната история на "безсмъртния" войник, оцелял в шест войни

Адриан Картон ди Виарт e "безсмъртният" войник, участвал в шест войни и безброй битки в продължение на 50 години.
 Белгийският аристократ оцелява след единадесет тежки наранявания - води пехотни войски на три континента, преживява две самолетни катастрофи, прострелян е в главата три пъти, губи око, ръка, бял дроб..., но доживява, за да прекара старините си в голямо имение с жена два пъти по-млада от него.
 Ди Виарт се ражда на 5 май, 1880 година в Брюксел. Произхожда от аристократично семейство откъм бащина линия, а майка му е ирландка. Когато той е едва на шест години, тя умира, а семейството му се мести в Кайро. Баща му се жени повторно, а мащехата му го праща във възпитателно училище в Англия.
 Постъпва в колеж, но не след дълго избухва Втората Англо-бурска война и пътят му го отвежда другаде. Стартиралият конфликт между британци и холандци в Южна Африка го сварва едва на 20 години, но това не му пречи да зареже образованието си и да се присъедини към британската армия, представяйки се за 25-годишен. Скоро след това е прострелян в корема и изпратен обратно в Англия. Не след дълго обаче отново се присъединява към контингента в Южна Африка и е повишен във втори лейтенант. Холанците са победени през 1902-а, а самият той получава британско гражданство след войната.

Първата световна война заварва Ди Виарт в Британска Сомалия. Там той се сражава срещу религиозното народно опълчение на дервишите, борещи се за своя собствена държава срещу силите на Великобритания, Италия и Етиопия.
 На 17 ноември, 1914-а, Ди Виарт и неговият камилски корпус атакуват един от фортовете на дервишите, но безуспешно. Защитниците прострелват "безсмъртния" в главата два пъти. Вадят едното му око, отнасят част от лявото му ухо, но така и не успяват да го убият. Награден е с медал за специални заслуги.
 Редицата наранявания обаче не плашат Ди Виарт, а напротив - те го удовлетворяват и окуражават още повече. Завръщайки се в Англия, той заявява, че иска да замине за Западния фронт, където според него е "истинското сражение".

По време на Втората битка при Ипер (1915) артилерийски залп разкъсва лявата му ръка. Полевият доктор му споделил, че може да спаси част от крайника, но Ди Виарт не бил особено притеснен - дори отхапал два от пръстите си, опитвайки се да се отърве от болката. В последствие ръката му била ампутирана изцяло.
 Вече в ролята на подполковник, Ди Виарт се сражава и в битката при Сома (1916), една от най-мащабните по време на Първата световна война и в човешката история изобщо. От 2-и до 3-и юли той удържа позициите си, въпреки, че е превъзхождан числено. И тук не жертва малко - губи част от черепа си, наред с тежка рана в глезена.
 Награден е с най-престижният военен орден на Великобритания - "Викториански кръст". Нещата обаче не приключват дотук.
 В битката при Пашендейл (1917) е прострелян в хълбока, а остатъка от лявото си ухо губи в битката при Арас (1917). Наред с това е застрелян още веднъж в крака. Въпреки всичко това, накрая Ди Виарт казва: "Ако трябва да съм честен, войната ми допадна".

След това "безсмъртният" изпълнява различни мисии за Великобритания в Съветско-полската война, Полско-украинската война, Полско-литовската война и Втората световна война.
 Премеждие след премеждие той оцелява. Оцелява при свален самолет над Литва, при кавалерийска атака на руснаците над влака, в който пътува за Варшава и при още куп други случаи.
 През Втората световна война достига ранг генерал-лейтенант и става личен представител на самия Чърчил. Оттегля се завинаги от военното дело през 1947 година на 67-годишна възраст. Прекарва старините си в охолство в Ирландия, където умира от естествена смърт на 5 юни 1963-а.

 Източник: fakti.bg

Прочети още : https://www.actualno.com/curious/neverojatnata-istorija-na-bezsmyrtnija-vojnik-oceljal-v-shest-vojni-news_597596.html
© Actualno.com
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #11 -: март 16, 2017, 11:05:34 »

16 март 1935 г. – В нарушение на Версайския договор Нацистка Германия въвежда всеобща военна повинност, а германските въоръжени сили получават името Вермахт.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #12 -: март 23, 2017, 09:15:52 »

23 март 1918 г. – Германското 210 мм супероръдие „Кайзер Вилхелм“ („Парижкото оръдие“) обстрелва Париж от разстояние 120 километра. Оръдието често се бърка с „Голямата Берта“, което е друго оръжие, 406 мм полева гаубица.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #13 -: март 24, 2017, 12:27:54 »

Индентифицираха останките на немцкия пилот разбил се с Messerschmidt Bf 109 над северна Ютландия и открит наскоро от местен ученик.

Останките са на 19 годишния баварец Hans Wunderlich

German pilot from buried Denmark WW2 aircraft identified

 The pilot of a crashed Messerschmidt found buried in a northern Jutland field earlier this month has been identified. He was 19 years old.

Pilot Hans Wunderlich was 19 years old when his fighter plane crashed over the Danish village of Birkelse.

The wreckage of the aircraft and the pilot's remains were discovered earlier this month by a local schoolboy and his father walking through fields near their home.

German national information office Deutsche Dienststelle told local news media Nordjyske that authorities had been unable to locate either serial numbers on the aircraft’s fuselage or the identity tags the pilot would have been wearing around his neck.

But the Berlin organisation was eventually able to identify the young man using a soldier’s log book and a hand-written name on the cover of a food coupon booklet recovered from the crash site.

Hans Wunderlich, 19 at the time of the crash, was born in Neusorg, a small town in the state of Bavaria, around 200km north of Munich, on July 22nd 1925.

The crash happened on October 10th 1944, according to German archives, which record a “deadly crash in marshy terrain. Excavation work was postponed, since this was in vain.”

The aircraft would not be excavated until Danish schoolboy Daniel Rom Kristiansen found it using a metal detector over 70 years later.

The pilot’s death was officially recorded on March 5th 1945 at Holenbrunn City Hall, in the municipality where Wunderlich’s father, also called Hans Wunderlich, lived.

Wunderlich’s parents died many years ago and the young pilot was unmarried with no children. His only sibling, a sister, died in 2006, also without children.

With no surviving close relatives or ancestors, authorities were left with no family members to inform of the discovery of pilot and aircraft, Lieutenant Colonel Hans Söchtig of Deutsche Dienststelle told Nordjyske.

Wunderlich’s remains are currently being kept at Aarhus University’s Department of Forensic Medicine. The German War Graves Commission (Volksbundes Deutsche Krigsgräberfürsorge) in Kassel, which is responsible for burying Second World War soldiers, will make the decision on the pilot’s final resting place.

He is “likely to be laid to rest at a war cemetery in Denmark,” Söchtig told Nordjyske.

https://www.thelocal.de/20170324/pilot-from-crashed-denmark-ww2-aircraft-identified
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44377



« Отговор #14 -: април 11, 2017, 10:07:07 »

11 април  1945 г. – Втора световна война: Армията на САЩ освобождава концентрационния лагер Бухенвалд, разположен край Ваймар.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: [1] 2 3 Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн