GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
юни 24, 2017, 15:13:03

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
   


   Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.

         Франклин Делано Рузвелт
154619 Публикации в 10744 Теми от 711 Членове
Последен член: Каракала
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  Свободно време
| |-+  Българска армия
| | |-+  История
« назад напред »
Страници: 1 [2] Надолу Изпечатай
Автор Тема: История  (Прочетена 599 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #15 -: април 27, 2017, 08:17:00 »

27 април 1941 г.

Български войски от 2-ра армия започват заемането на Западна Тракия.
На 20 април 1941 г. започва навлизането на българската армия в Гърция. България получава правото да окупира земите между Марица и Струма (без граничния с Турция окръг Еврос) и островите Тасос и Самотраки. Югозападна Македония (Костурско и Леринско), където има компактно българско население остава под италианска окупация до 1943 г. (капитулацията на Италия). Местните жители впоследствие вдигат въстание, с което искат да се присъединят към българската окупационна зона, но то е потушено от германците, които въвеждат своя администрация, подкрепена от властта на Атина. В новоучредената Беломорска област българите са малцинство, а местното гръцко население, което в голямата си част произхожда от Мала Азия е силно антибългарски настроено. Още през есента на 1941 г. избухва антибългарското Драмско въстание, което е потушено. Българските власти насърчават завръщането на бежанците от Македония и Тракия в Беломорската област.
На 24 април 1941 г. е сключена тайна германо-българска спогодба, според която България трябва не само да изплати разходите на Германия по тези военни операции, но и да поеме част от югославските и гръцките дългове към Берлин. Българската военна и гражданска администрация в новите земи е с ограничени правомощия, а разходите по окупацията са значителни. България трябва да увеличи и доставките си за германската армия на базата на териториалното си разширение.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #16 -: април 29, 2017, 08:05:59 »

29 април 1877 г. – Създадено е Българското опълчение.

Българското опълчение е военна част от състава на Действащата Руска армия на Балканския полуостров, в която българи-доброволци и руски военнослужещи се сражават на страната на Русия срещу Османската империя в Руско-турската война (1877 – 1878) за Освобождение на България.  Българите-участници в Българското Опълчение след Oсвобождението са наричани „опълченец-поборник“.

Сформиране

Най-ярката изява на Българското националноосвободително движение по време на Руско-турската война (1877 – 1878) е сформирането и действията на Българското опълчение.

Първоначалната идея за неговото организиране, структура, задачи и т.н. се разработва от генерал-майор Ростислав Фадеев в записката „Болгарское дело в турецкой войне“. Руското военно министерство, основавайки се на нея, съставя главните положения „за организирането на българската войска“ – проект за създаването на българска въоръжена сила с военно-полицейски, конвойно-етапни и помощни функции в състав от 3 бригади и 6 конни сотни. Предвижда се след Освобождението от тази въоръжена сила да бъде развито пълно Опълчение. Окончателното решение за създаването на Българското опълчение е взето на 13 ноември 1876 г. от император Александър II по време на съвещание, в което участват великият княз Николай Николаевич и военният министър генерал Дмитрий Милютин. На 17 април 1877 г. (нов стил 29 април 1877 г.) главнокомандващия на Действуващата руска армия на Балканския полуостров Николай Николаевич издава заповед № 40 за създаването му. От императора са утвърдени и „Правила за създаването на Българското опълчение“. Като основна задача на опълчението е определено оказването на съдействие на руските войски главно чрез поддържане на реда в освободените български земи. Фактическото създаване започва още на 31 март 1877 г.
Още през есента на 1876 година в Кишинев се събират около 700 български доброволци, които са издържани от Кишиневското българско общество със съдействието на руски славянофилски организации. Първата редовна част на Опълчението е образувана в Кишинев под ръководството на Николай Столетов в средата на декември – тя се нарича Пеши конвой при главнокомандващия и наброява около 300 души, главно българи от Кишинев и Южна Бесарабия. В деня на обявяването на войната, 12 април 1877 година, опълченците участват във военен парад в Кишинев в присъствието на император Александър II. По това време Българското опълчение наброява около 1 400 души, половината от тях българи от Украйна и Бесарабия.

В края на април Опълчението е прехвърлено в Плоещ, където към него се присъединяват много доброволци от Сръбско-турската война. Опълчението се разраства след преместването на лагера край Плоещ. Формирани са 6 дружини, а през лятото на 1877 г. още 6. Броят на опълченците достига 7 400. До създаването на проектираните конни сотни не се стига.

Подборът на доброволците е извършен от „Комисия за приемането на доброволци“, която преценява годността за военна служба. В редиците на опълчението са приети българи-доброволци от 14 до 65 годишна възраст. Личният състав е набран предимно от участници в национално-революционното движение и Сръбско-турската война от 1876 година. Съдействие за набиране на доброволци оказва Българското централно благотворитерно общество в Румъния и Славянските благотворителни комитети в Русия. Опълченците са с права на военнослужащи от Руската армия.

Състав

За началник на Българското опълчение е назначен генерал-майор Николай Столетов. Началник-щаб е полковник Ринкевич. Назначени са щабни офицери, полковник Енгелхардт и подполковник Фьодор Де Прерадович.

По своята численост и структура опълчението е сравнимо с усилена военновременна пехотна дивизия. Състои се от 3 бригади всяка в състав, 2 дружини от по 5 роти.

Командири на Опълченски бригади:

    I-а полковник Корсаков,
    II-а полковник Леонид Вяземски,
    III-а полковник Михаил Толстой.

Командири на Опълченски дружини:

    I-а подполковник Константин Кесяков,
    II-а майор Куртянов,
    III-а подполковник Павел Калитин,
    IV-а майор Редкин,
    V-а подполковник Нишенко,
    VI-а майор Беляев.

Командири на самостоятелни дружини:

    VII-а подполковник Тизенхаузен,
    VIII-а щабс-капитан Мерчански,
    IX-а подполковник Лвов,
    X-а майор Доршлунг,
    XI-а подполковник Гаспаревски,
    XII-а майор Корниловеч.

Командният състав е от общо 136 офицери. Сред тях са и българите – офицери и подофицери в Руската армия: подполковник Константин Кесяков, капитан Райчо Николов, поручик Петър Алексиев, поручик Делев, Петко Стоянов, Константин Шиваров, Атанас Узунов, Димитър Филов, Данаил Николаев, Стефан Любомски, подпоручик Стефан Кисов и Аврам Гуджев. Назначени са и дружинни лекари: Константин Бонев, Сава Мирков, Константин Везенков, Андрей Богданов, Иван Панов и Яков Петкович.

Опълченците преминават системна военна подготовка под непосредственото командване на руски офицери. Въоръжени са със стрелково оръжие, пушка „Шаспо“ обр. 1866 г. с тесак. Снабдяването се поема от бюджета на военното министерство и Московския славянски комитет.

Самарско знаме

Жителите на руския гр. Самара подаряват на Българското опълчение бойно знаме, наречено на града Самарско знаме. То е изработено още през 1876 г. и е предназначено за въстаналите през м. април българи. Знамето е връчено на 6 май 1877 г. в опълченски лагер край гр. Плоещ на III-а рота, III-а опълченска дружина от руския общественик и славянофил Пьотър Алабин и Ефим Кожевников . На него са образите на „Иверската Богородица“ и „Св. св. Кирил и Методий“ (днес се съхранява във Военно-историческия музей в София). След форсирането на река Дунав започва изграждане на 6 нови дружини, като в крайна сметка Опълчението надхвърля 10 000 души.

Участие във военните действия

Първоначално руското командване се отнася резервирано към Българското опълчение и му възлага помощни интендантски функции. Поставено е под управлението на княз Владимир Черкаски. Добрата подготовка на опълченците, ентусиазма и желанието за участие в реални бойни действия променят първоначалния замисъл. На Опълчението вече се гледа като на ефективна бойна част. Причислено е към Предния отряд на генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

В края на май Българското опълчение напуска Плоещ и заедно с Предния отряд пресича река Дунав при Свищов на 22 юни, три дни по-късно влиза в Търново, след което пресича Стара планина.[5] Тук на 4 – 5 юли Опълчението влиза в първите си по-сериозни сражения – при село Уфланли и Казанлък. Участва в боевете при Нова Загора, Джуранли и Стара Загора.

В началото на август 1877 г. е придадено към Шипченския отряд. Изнася основната тежест на Шипченската битка заедно с Тридесет и пети пехотен брянски полк и Тридесет и шести пехотен орловски полк. След затихване на боевете при връх Шипка е изтеглено за възстановяване. Участва в зимното преминаване на Южния отряд през Стара планина (под командването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки). Проявява се в битката при Химитлийски проход, Шейновската битка и разгрома на Централната армия. Участва в прочистването на Източна България от скитащи остатъци на османски части, черкезка конница и башибозук в състава на Източния отряд.

Със забележителното си участие във войната, Българското опълчение се утвърждава като синоним на най-високите войнски добродетели на българската възрожденска нация. На Българското опълчение поетът Иван Вазов посвещава прочутата си ода „Опълченците на Шипка“.
Опълчението след Освобождението

От 28 януари/9 февруари 1878 г. началник на Българското опълчение е генерал-майор Вадим Давидов, а началник-щаб е подполковник Фьодор Келер.  Под негово командване Българското опълчение е трансформирано в Българска земска войска.

С приказ №13 от 15 юли 1878 г. 12-те дружини на българското опълчение са преименувани в пехотни дружини от Българската земска войска. Отчислени са от състава на Руската армия.

Българско опълчение            Българска земска войска
Първа опълченска дружина    Първа пехотна софийска дружина
Втора опълченска дружина    Втора пехотна кюстендилска дружина
Трета опълченска дружина    Трета пехотна радомирска дружина
Четвърта опълченска дружина    Двадесета пехотна пловдивска дружина
Пета опълченска дружина      Двадесет и трета пехотна казанлъшка дружина
Шеста опълченска дружина    Двадесет и четвърта пехотна ескизаграйска дружина
Седма опълченска дружина    Девета пехотна търновска дружина
Осма опълченска дружина            Дванадесета пехотна габровска дружина
Девета опълченска дружина    Двадесет и шеста пехотна сливенска дружина
Десета опълченска дружина    Двадесет и седма пехотна ямболска дружина
Единадесета опълченска дружина    Шеста пехотна видинска дружина
Дванадесета опълченска дружина    Петнадесета пехотна свищовска дружина

Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #17 -: май 02, 2017, 08:50:17 »

2 май 1908г

От 2 до 4 май се провежда първият конгрес на Съюза на запасните офицери. Участие взимат 34 делегати от 11 клуба. Пръв председател е о. з. ген. Рачо Петров. От 15 август орган на съюза е в. "Военен глас".
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #18 -: май 04, 2017, 13:58:22 »


Българските победи преди 100 години

„Офицери, подофицери и войници! Изтощени и уморени, но не и победени, ние трябваше да свием своите славни знамена за по-добри дни.“

Из слово на Фердинанд пред завръщащите се войници след Междусъюзническата война от 1913 г.

Съгласно мирните конференции през юли и септември 1913 г. България губи голяма част от придобитото по време на Балканската война. Румъния претендира за Добруджа до линията Русе - Варна, включително двата града, но я получава само до линията Тутракан – Балчик. Междувременно Гаврило Принцип вече зарежда револвера си.

На 14 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия и така влиза в ПСВ на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя).

В края на август 1916 г. Румъния се съюзява с Антантата и обявява война на Австро-Унгария, настъпвайки в Трансилвания.

На 1 септември 1916 г. българската Трета армия, начело с генерал Стефан Тошев, тръгва към новооткрития Северен фронт, за да освободи Добруджа.

Първата световна война. Според оперативните планове на Централните сили за вражеска Румъния, на България се предвижда да настъпи в Добруджа, след което да премине Дунав и да се включи в овладяването на Букурещ. Германия и Австро-Унгария помагат с военна техника, а Турция – с един военен корпус. Румънската войска (800 хил. души) е концентрирана в Трансилвания, а за защита срещу България е оставена една армия, подпомогната от руски корпус (3 дивизии) и сърбо-хърватска дивизия. Според планове на Антантата тази румънска армия трябва да отбранява Букурещ от българите и след очаквано руско подкрепление да форсира Дунав, навлизайки в българската територия по направление Търново.

https://www.bnt.bg/bg/a/balgarskite-pobedi-predi-100-godini-12-09-2016
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #19 -: май 05, 2017, 08:59:55 »

5 май  1916 г. с Указ на цар Фердинанд е утвърден Закон за военните въздухоплаватели
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #20 -: май 06, 2017, 09:10:21 »

6 май Денят на храбростта - 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. На 1 януари 1880 г. с Указ № 1 княз Александър I учредява първото българско отличие ¬ ордена “За храброст”. Той е предназначен само за отличили се по време на война българи, проявили мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле. А с указ от 9 януари същата година се постановява честването на празника.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #21 -: май 08, 2017, 09:50:38 »

8 май 1912 г. в "Държавен вестник" е публикуван Закон за Военната академия. На 11 декември 1911 г. с доклад до държавния глава цар Фердинанд І военният министър генерал Никифор Никифоров прави аргументирано предложение за основаването на Военна академия. Месец по-късно докладът за създаването на Военната академия е одобрен от цар Фердинанд І и законопроектът е внесен за разглеждане и утвърждаване от Народното събрание.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #22 -: май 15, 2017, 07:51:16 »

15 май 1941 г. – Войски на Българска армия влизат в Ресен и Охрид и завземат островите Тасос и Самотраки в Бяло море.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #23 -: май 26, 2017, 09:12:04 »

26 май 1917 Загива полковник Борис Дрангов като командир на Девети пехотен полк при местността Завоя на р. Черна. Той е роден в Скопие на 3 март 1872 г. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но през 1894 г. е освободен от него. Разжалван, той е изпратен в строева част и получава офицерско звание през следващата година. Дрангов посвещава целия си живот в преданост и служба на България. Във Военното училище дружи с Ал. Протогеров, Борис Сарафов, Петър Дървингов и др., отдали живота си за освобождението на Македония.
По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Дрангов напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Той взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта.
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Автор е на “Помни войната! Съвети за строеви офицери", "Подробна програма за обучение на младите и старите войници", "Юнаци, изпълнете клетвата", и "Началник - съвети".
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #24 -: юни 02, 2017, 19:17:57 »

„АЗЪ СЛУЖИХЪ ПРИ ДРАНГОВЪ..." : ЧАС ВЕЛИК

В дните, в които отбелязваме стогодишнината от гибелта на подполковник Борис Дрангов, легендарният командир на 9-ти пехотен Пловдивски полк, и се прекланяме пред живота и делото, които го превърнаха в един от символите на Българската армия, Агенция „Фокус" започва да публикува части от новата книга на Красимир Узунов „Азъ служихъ при Дранговъ...", посветена на Скопската школа за запасни подпоручици.

САГА ЗА УЧИТЕЛЯ НА БЪЛГАРСКОТО ВОЙНСТВО


ЧАС ВЕЛИК

Марш на Школата за запасни подпоручици в Скопие
Стихове: Иван Вазов
Музика: Димитър Генев

В час велик на мощ духовна
На величествен подем,
Посред бурята световна
Ний живеем и растем.

Страшни дни ни Бог изпрати,
Младост нова да сдобием,
Сили в нази непознати,
Удивени да открием.

Сили-векове калени
В изпитания и тегла,
И летежи вдъхновени
На заякнали крила.

О, Българийо, край роден,
Как си дивна в тия дни,
С тоя устрем благороден
Към велики съдбини.

Клюмнала, печална вчера,
Днес - прекрасен херувим -
Пълна с бодрост, пълна с вяра,
С дух висок, несъкрушим.

О, върви из своя път,
Пътя славний на честта
Във борбите на светът
Твоята е най-свята.

Нек те мразят, клеветят
Стари, нови врагове,
Твойте лаври ще блестят
В бъдещите векове.

В поколения безброй
Твоят подвиг ще живей,
Величавий образ твой
Във историята ще грей.

Че във тоз безжален век
С бойни разцъфтели поля,
Ти една кръвта си ля
За поробений човек.

Стихотворението "Час велик" е написано от народния поет Иван Вазов през ноември 1915 г. и е посветено на победоносните български войски, донесли свободата на многострадалната Македония.
На 23 октомври 1915 г. две български дивизии, 8-ма Тунджанска и 9-та Плевенска, с щурм превзеха сръбската столица Ниш.
В български ръце паднаха градовете Лебане, Прокупле, Феризович, Гиляне, Качаник...
След жесток деветдневен бой на 10 ноември 1915 г. беше превзета Прищина.
На 16 ноември 1915 г. българска армия завладя Призрен в подножието на албанските планини.
Десетки хиляди сръбски войници се предадоха в плен и великодушно са пуснати от победителите да се прибират по домовете си.
Но българските полкове нямаха време за радост и бързаха да се спуснат на юг и да донесат свобода на еднородните си братя.
След поредица от упорити боеве бяха освободени Куманово, Велес и Скопие...
Англо-френският корпус, тръгнал от Солун да спасява Сърбия, беше спрян и бит в долината на Вардар.
Сърбите и съглашенците бяха разбити в едномесечните сражения на Криволашката позиция.
Освободени бяха Прилеп, Битоля и Ресен...
На 24 ноември 1915 г. празничните камбани на оцелелите църкви в Охрид, старата престолнина на българския цар Самуил, приветстваха своите освободители.
В двудневен градски бой от 25 до 27 ноември 1915 г. 23-ти Шипченски полк освободи Струга.
По същото време 11-та Македонска и 7-ма Рилска дивизии освободиха Гевгели и Дойран, а 2-ра Тракийска дивизия би ирландците на генерал Браян Махон при Раброво и Козлу-Дере...
Сърбите избягаха през Албания на Корфу, а съглашенците се спасиха на гръцка територия...
Македония вече беше свободна.
От Черно море до Охрид разплакани свещеници и многохиляден народ се молеха на един и същ, роден език за славата и победата на българското оръжие.
И Вазов написа "Час велик на мощ духовна...
През зимата на 1916 г. учителят по музика в габровската Априловска гимназия, Димитър Генев, възпитаник на Императорското музикално училище в Одеса и автор на няколко десетки блестящи български марша от времето на войните за националното ни обединение, пише музика към Вазовия текст.
Маршът "Час велик" се запява вдъхновено по цялата българска земя.
Пеят го маршируващите полкове, тръгнали за Македонския фронт, пеят го многобройните войнишки, общоградски и ученически хорове...
През май 1916 г. песента попада на легендарния български офицер Борис Дрангов, който току-що е назначен за Началник на Школата за запасни подпоручици в родния му град Скопие. И още на тържественото откриване на офицерското училище, на 18 юни 1916 г., става марш на Скопската Школа.
Бъдещите командири пеят "Час велик" по време на учения, тренировки, маршировки, походи и паради.
Маршът ехти тържествуващо над Скопие в деня на производството им на 17 септември 1916 г. и заедно с тях заминава по фронтовете при Каймак-Чалан, Кенали, Битоля, Кубадин, Дойран, Мачин, Ковил, Яребична и Червена Стена.
За да стане завинаги тяхната, Дранговата песен.
На 26 май 1917 г. на позицията при село Арматус, в подножието на Кота 1050, подполковник Дрангов е смъртно ранен от осколка на френски снаряд.
Отива си щастлив, обречен да се слее завинаги със съдбата на Македония и да ни остави великото си послание: "Бъди възторжен идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм, честен до самопожертване!"
Повече от двадесет години по-късно, през 1938 г., полковник Константин Сърнев, по това време командир на 5-ти пехотен Дунавски полк, а някога взводен командир в Скопската Школа, разпорежда песента да се издири и да се възстанови от полковия оркестър.
Войниците я запяват с нечут възторг и въодушевление, защото, както пише техния командир, тя неусетно ги връща назад към едно забравено време на славни победи и към онази малка Скопска Школа за запасни подпоручици, през която беше съдено да премине цвета на българската интелигенция в предстоящите бурни десетилетия.
Днес славната песен на възпитаниците на Дранговата школа е забравена отдавна.
Днес ние смятаме, че знаем много и заслужаваме още повече, а всъщност сме изгубили най-важното - чувството, че сме призвани да бъдем българи и че това е нещо много важно.
Днес ние се лутаме и напразно търсим ключа, с който да отворим ръждясалата ни памет.
В действителност е нужно много малко...
Няколко акорда, поглед пълен с достойнство и увереност и вълшебните слова:
...В час велик на мощ духовна,
На величествен подем...

Клюмнала печално вчера,
Днес - прекрасен херувим...

Защото тази песен все някога ще ни направи отново победители...

http://www.focus-news.net/opinion/2017/06/02/43154/aza-sluzhiha-pri-drangova-chas-velik.html
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #25 -: юни 09, 2017, 12:18:46 »

българската армия

Българската армия е създадена под наименованието Българска земска войска от Българското опълчение със заповед от 8 юли (20 юли нов стил) 1878 г. на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.

 По силата на Търновската конституция на военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40-годишна възраст. Попълването на числения състав става на териториален принцип, като територията на Княжеството е разделена на 3 военни отдела: Западен, Източен и Софийски.
 Офицерският състав се комплектува от възпитаниците на Военното училище в София
 
 Вижте как се е развивала българската армия през годините.

 Сръбско-българска война (1885г)
 Българската армия наброява 86 000 души. Общият брой на доброволните дружини и отряди възлиза на 14 000 души. Недостатъчния брой на офицери, боеприпаси и униформи не попречва на българите да спечелят войната. 

 Началото на XX век
 Общият брой на Българската армия възлиза на 102 000 души. Числеността й надвишава тази на войската на Съединените американски щати. Българската армия бива разделена на пет части - Първа, Втора, Трета, Четвърта и Пета армия.

 Балканската война (1912-1913г) България мобилизира 600 000 души при население 4 400 000. Армията разполага с общо 714 000 мобилизационен резерв. Българските войници имат на разположение близо 1200 оръдия. Българският флот разполага с шест леки торпедоносеца - „Дръзки" , „Смели" , „Летящи" , „Шумни" , „Храбри" и „Строги".

  Първа световна война (1914-1918г.) България мобилизира 800 000-на армия. Това я превръща в държавата, която издържа най-голямата армия по глава на населението в света. Съществуват огромни дивизии, като например Трета пехотна Балканска дивизия (43 000 човека).

  Втора световна война (1939-1945г) Според Ньойския мирен договор числеността на българската армия трябва да бъде не повече от 33 000 души. Това е променено от военния министър ген. Луков през 1938г. България успява да мобилизира 450 000 армия и то преди включването си във войната.

  1944-1989г. Няма точни данни за числеността й, но варира между 150 000-200 000 души мирновременна армия. В състава й влизат пет танкови бригади. От 1961г. България разполага с ракети, способни да носят ядрен заряд. През 70-те години на XX в. ВВС са в апогея на своята мощ, притежаващи най-малко 300 модерни бойни самолета в състава си.

  Българската армия днес Данните за числеността на българската армия варират между 24 000 - 30 000 души. Танковете в експлоатация не възлизат на повече от 100, а бойните джипове на повече от 1000.

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/obshtestvo/nyakolko-smayvashchi-neshcha-koito-ne-znaete-za-blgarskata-armiya-video_news410265.html
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44235



« Отговор #26 -: юни 19, 2017, 08:49:52 »

19 юни 1880 г.
С указ на княз Александър I от съществуващите шест артилерийски батареи се сформира първият артилерийски полк в българската армия.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: 1 [2] Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн: Дриада