GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
май 30, 2017, 06:05:25

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
   


   Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.

         Франклин Делано Рузвелт
162850 Публикации в 10811 Теми от 708 Членове
Последен член: YoanaYo
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  Справочник
| |-+  Историческа памет
| | |-+  Българска история
« назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпечатай
Автор Тема: Българска история  (Прочетена 358 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 47427



« -: май 26, 2016, 17:51:57 »

"Историята оживява" - генерал Владимир Вазов (епизод 01)

https://www.youtube.com/watch?v=QuwtIni_bDE
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 47427



« Отговор #1 -: май 26, 2016, 17:52:45 »

"Историята оживява" - Дойранска епопея (епизод 02)

https://www.youtube.com/watch?v=zlqsJSVirWQ
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 47427



« Отговор #2 -: март 04, 2017, 09:37:38 »

Президентът Радев: Всяка епоха дава своя версия на историята

Всяка епоха предлага своя заинтересована версия на историята, само оригиналът на възрожденците е съзидан с дела и написан с кръв, заяви президентът Румен Радев.
Човек без памет е по-беден от човек без бъдеще. Той дори не знае кой е, твърди един историк. Всяка епоха предлага своя заинтересована версия на историята, но само оригиналът на възрожденците е съзидан с дела и написан с кръв.

Това каза държавният глава Румен Радев в своята реч преди тържествената заря-проверка по повод Националния празник на България, предаде Агенция "Фокус".

„На днешния ден, преди 139 години, възкръсва България. Много събития предхождат възкресението, но едно ги свързва – паметта. Паметта за вярата ражда Българския Великден и църковната независимост.

Паметта за историята вдъхновява монахът Паисий да буди българите сред векове на униние. Паметта за езика и буквите дава на възрожденците силата на словото, с което бунят своите съвременници“, заяви държавният глава.

„Дори 5 века османско иго не изтриват спомена за това, кои сме“, допълни още той.

По думите му човекът на бъдещото е онзи, който е с най-дълбока памет. „Дълбок корен се иска, за да устоиш на ветровете. Затова е нужно да помним, да не забравяме онези луди глави, които със саможертвата си върнаха българския въпрос в дневния ред на Европа.

Да помним Батак. Да не забравяме селяните, които палеха домовете си, за да заслужат свободата си, както четем у Захари Стоянов. Да почитаме шепата родни спартанци, които отстояха Шипка“, заяви още държавният глава.

„Зад нас е паметникът на Царя Освободител. Руският народ не се страхува от жертви в името на вярата и братството, казва генерал Скобелев“, допълни още Радев.

„Миналото е капитал, защото всяко поражение е урок, а всеки триумф – вдъхновение, когато страниците на историята се четата със смирение и признателност към жертвите, своите и чуждите.

Да помним е дълг, защото историята не дава прошка за забравата. Поклон пред загиналите за свободата на родината. Да живее България!“,
завърши словото си държавният глава.

Сред присъстващите на зарята-проверка бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният министър-председател Огнян Герджиков и министри от служебното правителство, президентът Росен Плевнелиев /2012-2017 г./, кметът на София Йорданка Фандъкова, патриарх Неофит, главният мюфтия Мустафа Хаджи, представители на политически партии, дипломати и граждани.

http://dnes.dir.bg/news/3-mart-%D0%A0umen-%D0%A0adev-prezidentat-radev-25381726?nt=9
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 47427



« Отговор #3 -: март 04, 2017, 09:41:48 »

Доц. Соня Пенкова, НВИМ: Историята е длъжник в оценката си за усилията на българите в Руско-турската освободителна война

Доц. Соня Пенкова, директор на Националния военноисторически музей, в интервю за Радио „Фокус“.

Водещ: В София посетителите на Националния военноисторически музей днес имат уникалната възможност да видят експонирано само за този ден оригиналното знаме, първообраз на българския трибагреник. Доц. Пенкова, разкажете ни за този експонат.

Соня Пенкова: Ще си позволя, преди да разкажа за експоната, да кажа, че музеят е пълен с предимно млади хора и много деца. Повече от 10,2 хиляди човека преминаха от сутринта и се поклониха символично на този пръв емблематичен символ на новоосвободена България. Дотолкова, доколкото действително е първообраз на избрания от Учредителното събрание трибагреник. Избрахме този експонат, защото по може би най-ярък начин отразява и нашите собствени усилия български в името на свободата и ни показва, че всяко едно усилие е възнаградено, стига да бъде достатъчно адекватно на конкретната историческа ситуация. Знамето е изключително интересен експонат, рядко сме го показвали. То се съхранява при уставен режим. Свързано е с историята на Руско-турската война и участието на българското опълчение, дотолкова, доколкото е част от няколкото знамена, които са направени от българските общини както в Румъния, така и в Русия, за да бъдат дарени на дружините от формираното българско опълчение за участие със знамената в готвената Руско-турска война. Така и това не се случва, но това пък не променя историческата съдба на това знаме. За първи път подредбата на цветовете, така както я приема Учредителното събрание, се среща в това знаме. По спомени на някои от водачите на тогавашното Учредително събрание това знаме дори е внесено и показано там на място. Разбира се, това са цветове, краски и багри, както казват тогава депутатите, които са част от формиращата се вече национална символика, макар и в рамките на Османската държава, те не са нови. Просто подредбата им е различна от това, което съществува в знамената, както на Раковски, така и на Филип Тотю във времето до 1877 г.

Водещ: Знае ли се кой е изработил това знаме?

Соня Пенкова: Знамето е изработено благодарение на усилията бих казала на семейството на Иван Параскевов, богат българин, емигрант в Браила. Той поема ангажимента да направи знаме за доброволците, които се събират в Браила. Възлага на дъщеря си, която тогава е 14-годишна, да ушие това знаме. Наистина знамето е изпълнено много добре, то е с богата сърмена везба, която изобразява изправен коронова лъв с надпис „България“ над лъва в полукръг и отдолу малко по-дълъг текст. Така че знамето наистина носи национална символика и е един чудесен начин, прекланяйки се пред него, да отдадем своята почит към всички поколения българи, обрекли живота си и дарили смъртта си, ако можем така символично да се изразя, на България и на каузата за нейното освобождение.

Водещ: Знамето е връстник на свободата, малко по-рано е създадено, доколкото разбирам. Казвате, че само днес го показвате, в какво състояние е знамето, можем ли да бъдем спокойни, че ще можем да го виждаме и в бъдеще?

Соня Пенкова: Разбира се, знамето е, бих казала, в чудесно за достолепната си възраст състояние. Без нарушения, без разпад на тъканта, без различни, няма данни, които да дават основания да смятаме, че то не е в добро състояние.
 За него се полагат адекватни грижи, така както за огромния знаменен фонд, който има музеят. Така че надявам се, че и нашите внуци ще могат да видят това прекрасно знаме.

Водещ: Казахте, че днес се радвате на много посетители, сред които и млади хора. Знаете, доц. Пенкова, че Трети март през последните години в някаква степен е преосмислян, подлаган на преоценка. Има противоречиви мнения за това доколко това е денят, който трябва да бъде национален празник на страната ни. Вашата оценка за Трети март каква е?

Соня Пенкова: Ние българите често сме склонни да преосмисляме нещата и да започваме историята отначало. Това вероятно не е от най-добрите ни черти на народ. Така е вероятно и с Трети март, той попада в този, как да кажа, този стремеж за различен прочит. При всички случаи каквито и наслагвания да е имал този празник в миналото, и той наистина е имал доста идеологически наслагвания, които в някаква степен повлияха на неговата съдба във времето на демократичното развитие на България, не можем да отречем, че това е денят, в който се ражда Санстефанска България. Тя се ражда като една наистина обективирана идея, която е съществувала в различни изяви и различни действия преди това, но този път наистина тя излиза на политическата сцена. Независимо че Берлинският конгрес слага край на Санстефанска България, мечтата за Санстефанска България ще движи България десетилетия след това. В името на обединението на българите ще загинат хиляди по бойните полета на Мизия, на Тракия, на Македония, на Добруджа, без тази мечта да бъде осъществена. И от тази гледна точка може би и затова този ден е особено важен. Защото е свързан с тази за кратко родила се и за кратко просъществувала мечта, в която ние влагаме много национални усилия. За добро или за лошо, може би адекватният отговор ще дойде години след нас.
Водещ: Смятате ли, че страната ни е длъжник на заслугата на Българското опълчение в Руско-турската война. Може би акцентът винаги е бил, че руските войски са тези, които освобождават страната ни и в сянката на това се споменава българското участие.

Соня Пенкова: Определено смятам, че сме длъжник на усилията на българите в Руско-турската освободителна война. Не само на Българското опълчение бих казала. Защото Българското опълчение не е единственото българско участие в тази война. Около 30 хиляди българи се включват в Руско-турската война под различни форми, в чети, в помощ групова или в паравоенни образувания, с помощта на които руската армия осъществява много от изключително критичните преходи през Балканите. Да не говорим за голямата подкрепа чисто логистична от гледна точка дори на храна и подобни неща от първа необходимост в тези огромни преспи през Балкана. Като още повече се има предвид, че именно на тази изненада разчита руската армия на действия в зимни условия през Балкана. И това е едно от нещата, които те развиват предварително като своя стратегическа цел. Така че българското опълчение и българското участие наистина стоят някак си в сянката на действията на руската армия. И като се има предвид, че можем да говорим спокойно за едно 40, че и даже до 50 хиляди по различни данни българи, които участват във войната. На фона на размера на руската Дунавска армия това наистина е една сериозна част, която е между една трета и една четвърта, съпоставена с руската армия. Разбира се, тази съпоставка не бива да бъде приемане съвсем директно, защото руската армия е обучена, въоръжена и прочее. Колкото и да има разлики в това при сравнение с османската армия, тя все пак е една редовна армия, която има своите качества, своите обучения и други черти. Но заслугите на българското опълчение и на всички участващи във войните, е, че всички останали живи до времето на Руско-турската война воеводи от националосвободителните борби участват в нея. Те участват дори в Сръбско-българската война. Тези, които са живи все още, независимо от преклонната си възраст. Именно показът на това знаме за нас е още един повик да си спомним, че за собствената си свобода ние наистина сме дали немалко и в някаква степен това би следвало да ни прави още по-горди, защото ни показва, че ние можем, стига да искаме.

Водещ: Точно в дни като днешния дано съумяваме да преосмислим историческите събития и в контекста на тези пропуски, за които говорихме до момента.
Росица АНГЕЛОВА

http://www.focus-news.net/opinion/2017/03/03/42076/dots-sonya-penkova-nvim-istoriyata-e-dlazhnik-v-otsenkata-si-za-usiliyata-na-balgarite-v-rusko-turskata-osvoboditelna-voyna.html
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 47427



« Отговор #4 -: март 10, 2017, 09:48:54 »

10 март 1943г

Ден на Холокоста в Република България.
Започва депортиране на 7144 евреи от Вардарска Македония. На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена, а на 13 март 1943 г. започва депортиране на евреите от София.
На 24 декември 1940 г. правителственото мнозинство в XXV ОНС гласува специален Закон за защита на нацията, чрез който се регламентира лишаването на българските евреи от граждански и политически права, отстраняването им от стопанския живот на страната и отчуждаването на имуществата им. След като България подписва тристранния пакт на 1 март 1941 г., тя е подложена на още по-голям натиск от страна на хитлеристка Германия. От началото на 1942 г. годното за физическа работа еврейско население е разпределено принудително в работни групи и изпращано на обекти, където се изисква упражняването на тежък физически труд. Пристъпва се и към непосредствени мерки за ликвидиране на българските евреи.
На 22 февруари 1943 г. е сключено специално споразумение между пълномощника на Гестапо Т. Данекер и комисаря по еврейските въпроси на България Ал. Белев за депортиране на 20 000 души в лагерите на смъртта. Междувременно в столицата и други градове на страната непрестанно се предприемат нападения и погроми над еврейски домове и цели махали от членове и съмишленици на Съюза на българските национални легиони, на Всебългарския съюз "Отец Паисий" и др.
От друга страна, против Закона за защита на нацията, както и срещу предприетите дискриминационни действия срещу българските евреи, надигат глас видни обществени и културни дейци като Я. Сакъзов, Д. Казасов, Л. Стоянов и др. В протестната акция се включват и видни представители на Българската православна църква – митрополитите Стефан Софийски и Кирил Пловдивски, както и цели обществени организации – Съюзът на адвокатите, Съюзът на лекарите, Съюзът на художниците и др.
При тази обстановка цар Борис III и тогавашното правителство на проф. Б. Филов не се решават да изпълнят постигнатата договореност с Берлин. Като "компромисен вариант" е възприето депортирането на евреи само от новоприсъединените земи в Беломорието и Тракия. През март 1943 г. под предлог за прехвърлянето им във вътрешността на България 11 836 души евреи са отведени до дунавските пристанища и от там отправени за концентрационните лагери. Разработва се и нов план за допълнително депортиране на още 8560 евреи. Неговата реализация не се осъществява поради острата протестна вълна, в която се включват и някои дотогавашни правителствени симпатизанти – Д. Пешев, подпредседател на Народното събрание, и др.
На 17 март 1943 г. заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността българските евреи са спасени. През 2002 г. на среща на министрите на образованието на страните - членки на Съвета на Европа е взето решение от 2003 г. Международният ден в памет на Холокоста, който до 2002 г. се чества на 27 януари, да се отбелязва във всяка държава, съобразено с нейната национална история. В България е отбелязан за първи път на 10 март 2003 г. Обявен е с решение на Министерски съвет от 13 февруари 2003 г. като "Ден на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството". На този ден през 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив.

Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 47427



« Отговор #5 -: април 16, 2017, 15:08:20 »

92 години от атентата в църквата „Св. Неделя”

На на 16 април се навършват 92 години от атентата в църквата „Св. Неделя”.
Той е организиран и извършен от крайнолеви дейци на Военната организация на Българската комунистическа партия, припомня "Фокус".

Атентатът е извършен на Велики Четвъртък – 16 април 1925 г., когато в църквата се провежда церемония по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите.

При атентата крайно левите дейци взривяват покрива на църквата „Св. Неделя“. Това е най-тежкият терористичен акт в историята на България, при него загиват 213 души, сред които 20 жени и 10 деца, както и голяма част от елита на Българската армия, изнесъл войните за национално освобождение и обединение от 1912- 1913 г. и 1915-1918 г. Ранените са 500.

Целта на терористичния акт е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително Цар Борис III.

Планът на атентаторите предвижда първо да бъде убит достатъчно високопоставен човек, чието опело да събере политическия и военен елит в църквата, за да се предизвика по-голям отзвук от взрива.

Така е взето решението да бъде убит генерал Константин Георгиев, депутат от управляващия Демократически сговор. Генералът е убит от Атанас Тодовичин пред църквата „Св. Седмочисленици".

При атентата в „Св. Неделя“ всички членове на правителството се отървават само с леки наранявания.

Атентатът заварва Цар Борис III, който също е трябвало да присъства на опелото, на път за катедралата.

http://dnes.dir.bg/news/atentat-sv-nedelja-25615448?nt=10
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: [1] Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн: Дриада