GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
март 29, 2017, 00:27:43

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
   

 
  Този, който заменя основните си свободи за малко временна сигурност, не заслужава нито свобода, нито сигурност.

          Бенджамин Франклин
169016 Публикации в 10970 Теми от 712 Членове
Последен член: YoanaYoradanova
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  Дискусии
| |-+  Да приповдигнем завесата
| | |-+  Втора световна война
« назад напред »
Страници: [1] Надолу Изпечатай
Автор Тема: Втора световна война  (Прочетена 1457 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49585



« -: февруари 07, 2016, 10:56:31 »

5 малко известни факта за Втората световна война

Втората световна война е толкова добре документирана, че за нея се знае повече, отколкото за всеки друг конфликт в човешката история. И въпреки богатата информация, някои факти все още са слабоизвестни. Ето няколко такива:

1. Тайните съобщения на BBC

BBC  е най-слушаната радиостанция по време на войната, а новините й се следят с трепет от милиони хора, намиращи се извън от окупираните от нацистите страни.
Интересното е, че в началото на някои свои програми BBC  поставяла така наречените „лични съобщения“. Те представлявали кодирани послания към определени групи в цяла Европа. За повечето слушатели съобщенията не значели нищо, но информираното малцинство отлично знаело, че те могат да означават всичко: от „взривяване на важен железопътен участък“ до „пристигна нов агент“.
Най-чаканото тайно послание на BBC дошло на т. нар. D-Day ( денят, в който съюзническите войски дебаркират в Нормандия и така откриват втори фронт за настъпление срещу Германия) и представлявало цитат на първия куплет от стихотворението „Есенна песен“ на Пол Верлен –  „Виола със стон под гол небосклон през октомври ридае…“. Този стих  имал за цел да информира запознатите, че трябва да се подготвят за борба. По-късно цитираната  втора част „и вяла печал невидим кинжал в гръдта е“ предупредила Съпротивата във Франция, че моментът за битка вече е настъпил .


2. Много еврейски животи били спасени чрез специални операции
През Втората световна война древната практика сред евреите да се обрязват след раждането била в техен минус – така можели да бъдат разпознати от нацистите. Затова някои като доктор Джоузеф Джакси  правели по един пресен разрез на пенисите на своите пациенти, след което им давал сертификат, че обрязването е направено наскоро и то поради медицински причини. Полски лекар на име Феликс Канабус пък извършил около 140 операции, за да скрие обрязването на еврейски граждани чрез поставяне на кожа върху пениса, взета от друга част от тялото.


3. Изгубените партитури на Вагнер
За 50-тия си рожден ден Адолф Хитлер получил специален подарък – оригиналните партитури на някои от произведенията на любимия му композитор Рихард Вагнер. Група заможни индустриалци платили близо милион марки, за да съберат нотните листове на „Феите“, „Забранената любов“, „Риенци, последният трибун“, „Рейнско злато“, „Валкирия“ и оркестралната версия на „Летящият холандец“.
Към края на войната съпругата на Вагнер предлага на фюрера да ги занесе на безопасно място, но Хитлер отказва с думите, че вече ги е скрил на изключително сигурно място. И явно е бил прав, защото и до ден-днешен партитурите не са открити…

4. Последната екзекуция в Кулата на Лондон
На 14 август 1941 г. немският шпионин Йозеф Якобс става последният човек, който е екзекутиран в прословутата Кула на Лондон (Tower of London). Застанал пред осем въоръжени шотландски гвардейци, Якобс бил с лепенка върху сърцето си, която след дадения сигнал била простреляна на 5 места.
Якобс бил заловен почти веднага след пристигането си във Великобритания, след като счупил крака си при приземяване с парашут. След екзекуцията тялото му е погребано в гробище в Лондон. И докато хората все още помнят името на началника му Рудолф Хес, който е последният затворник в Кулата, то днес името на Якобс е забравено.

5. САЩ победили Хитлер с помощта на… мафията

„Аз спечелих войната“ пише в завещанието си известният сицилиански мафиот Лъки Лучано. За някои наглед многозначителното изречение се обяснява с помощта, която сицилианската мафия оказва на американците при успешния им опит да влязат в  Италия. През 1943 г. при операция „Хъски“ янките  използват тайни и безопасни пристанища, по които се извършвала контрабандата на Коза Ностра. В крайна сметка съюзничеството между армията и организираната престъпност е от взаимна полза: мафиотите успяват да си върнат контрола в Южна Италия, след като преди това са били наврени в „миша дупка“ от Бенито Мусолини.

http://www.webmiastoto.com/5374.html
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49585



« Отговор #1 -: февруари 07, 2016, 11:08:19 »

Лъжите и фактите за Втората световна война

Лъжа 1: Сталин е щял първи да нападне Германия. Хитлер е бил принуден да го изпревари.

Факт: Няма никакви документи, доказващи този мит. В разсекретените документи от Генералния щаб на СССР от пролетта на 1941 г. е казано изрично, че въоръжените сили като цяло не са готови за война.

Лъжа 2: Сталин и Хитлер заедно разпалили Втората световна война, сключвайки пакта “Молотов-Рибентроп”.

Факт: Пактът от 1939 г. е отговор на Мюнхенския сговор през 1938 г., сключено между Франция, Англия и Хитлер. „Договор за ненападение“ по онова време е обичайна практика в дипломацията с цел отсрочване на евентуални военни действия и печелене на време. СССР умело се е възползвал от тази дипломатическа практика.

Лъжа 3: Ако немците ни бяха завзели, сега щяхме да пием баварска бира и всичко щеше да бъде цветя и рози.

Факт: Нацистите планират да оставят в СССР и завладените от тях чужди територии само 14 млн. местни жители за обслужващ персонал на немците. Над 100 милиона НЕгерманци е трябвало да бъдат унищожени и заточени. Москва и Ленинград е трябвало да бъдат изтрити от лицето на земята.

Лъжа 4: Победата над Хитлер е постигната главно от западните държави.

Факт: На Западния фронт Германия е воюва с 60 дивизии, а срещу СССР – с 200. САЩ и Англия унищожават 80 пъти по-малко хитлеристи в сравнение с Червената армия на СССР.

Лъжа 5: СССР е покрил немската армия с труповете на съветски войници. Съотношението на загубите е 10 към 1.

Факт: Безвъзвратните загуби на армиите на СССР и Германия са 11.5 и 8.6 милилона, съотношение . 1.3: 1.

Лъжа 6: Съветските войници са влизали в бой под страх от разстрел от СМЕРШ.

Факт: Героизмът на съветските войни е признат дори от немците. СМЕРШ се появява в Червената армия едва през 1942 г. От 657 000 дезертьори са разстреляни само 0.5 %.

Лъжа 7: ОУН-УПА не са сътрудничели с Хитлер, а са воювали срещу тях така, както срещу Съветската армия.

Факт: Батальонът на УНА “Нахтингал” влиза в състава на абвера, дивизия “Галичина” – в състава на СС. След прелома във войната част от бандеровците застават срещу Германия, но не са осъществили нито едно сражение срещу Хитлер.

Лъжа 8: СССР изоставил всички свои военнопленници на хитлеристите, защото Сталин не е подписал Женевската конвенция.

Факт: Германия е подписала Женевската конвенция, в която е казано, че подписалата страна е длъжна да спазва правата на военнопленниците дори от страни, които не са я подписали.

http://worldtodaybg.com/2015/05/08/%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%B2/
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49585



« Отговор #2 -: февруари 07, 2016, 15:01:09 »

Куриозни факти за Втората Световна Война

http://div.bg/%D0%9A%D1%83%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B7%D0%BD%D0%B8-%D1%84%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0-%D0%92%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0_l.a_i.286302.html
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49585



« Отговор #3 -: февруари 07, 2016, 15:31:28 »

Шест мита за Втората световна война

Мнение на проф. Божидар Димитров, директор на НИМ

 1. „Странната” война – съюзниците не воюват между септември 1939 – май 1940.
Истината е, че воюват по море и въздух и по периферията в Гърция,
Норвегия. По суша в Европа не воюват, защото нито Великобритания, нито Франция са готови за война, която за разлика от Първата световна война избухва внезапно. Франция не е мобилизирала, Великобритания не е прехвърлила и един войник на континента. Германия също хвърля всичко срещу Полша и след разгрома й трябва да предислоцира войските си на запад, няма и достатъчно танкове и самолети за блицкриг. Само Франция има повече танкове от Хитлер. На Райха е необходима още година да изравни силите. Дори при началото на блицкрига Хитлер няма преимущество в танковете, но използува наличните далеч по ефективно от съюзниците.

2. САЩ били неутрални до 6.ХІІ.1941 г. (нападението срещу Пърл Харбър).
Официално да, неофициално станаха арсенал за Великобритания и Франция от първия ден на войната. Към воюващите ежемесечно текат по море милиони тонове оръжие, петрол, храни, униформи. Във въздуха се бият стотици американски летци водещи се за „доброволци”. Без тази помощ Великобриятания би издъхнала за два месеца.

3. Съюзническите армии – на Финландия, Словакия, Италия, Унгария, Румъния, България и Хърватска, наклонили за дълго време везните в полза на Оста.
Обратното е вярно – провалиха я по фронтовете  - и в Африка и в Русия. Те бяха слабо снабдени с танкове, самолети и артилерия и руските и английските победи (Сталинград и Ел Аламейни) до голяма степен се дължаха на пробивите през техните позиции на масирани танкови атаки, водещи до обкръжаване на крупни немски части. В тази връзка и един нашенски мит  - Хитлер искал наши войски от цар Борис ІІІ за Източния фронт, но той героично не му е давал затова бил отровен. Никога Хитлер поради горепосочените причини не е искал наши войски за Източния фронт. Искал е войски, които да окупират все по-големи части от Сърбия и Гърция, за да насочи тамошните немски войски на Изток, че и на юг (в Африка) и на Запад.

4. СССР загубил сраженията в 1941, защото Сталин не се доверил на разузнаването и поради това авиацията и танковете били унищожени в поделенията си още на 22 юни 1941 от масираната въздушна атака. А танковете били по стари от немските . С това режимът на Сталин, а и последвалите го комунистически ръководители оправдаваха поражението. А също и с разстрела на голяма част от висшите командни кадри на Червената армия през 1937 – 1938 г.
Лъжа – казват днешните изследвания на руските военни историци. Сталин все пак е повярвал на разузнаването и със заповед още на 17 юни (пет дни преди войната) е извадил всички части от постояните бази на резервни полигони в горите. Самолетите на празни до тогава аеродроми. Немският артилерийски и въздушен удар попада в опразнени казарми и аеродроми, пълни със самолети от картон. И въпреки всичко в следващите два месеца съветските армии са разгромени, а руската авиация унищожена. Същото става и с танковете. Нито самолетите, нито танковете на руснаците са с по-лоши данни от немските, каквото оправдание се чуваше досега. Руските БТ – 7 са със същите данни като немските Т-3 и Т-4. „Просто бяха по-добри и в командуването и в индивидуален план, като летци и танкисти” – казват днес оцелели офицери – „имаха вече две годишен опит, а ние само опита от две малки гранични сражения с японците в Монголия”. Един руски пилот с щастлива усмивка съобщава, че първия си немски самолет свалил едва със шестия си самолет, немците го свалили пет пъти преди това. Имал късмет да скача с парашут.

5. мит – Ленд – лиза, т. е. помощта на САЩ спасил СССР от разгром.
Ленд – лиза е 15% от военното производство на СССР. При това като изключим камионите „Студебейкър” и джиповете „Вилис” нито танковете „Шърман”, нито самолетите „Аерокобра” могат да се мерят по качества с руските „Т-34”, „КВ” и „ИП-2”.
Истинската помощ на САЩ е по-рано през 30-те години, когато Сталин започва да изгражда мощна военна индустрия на изток от Урал. САЩ са в криза (1929 – 1934 г.) и затова охотно зарязват всякакви идеолоии и започват да продават цели военни заводи срещу злато на Русия. Американски инжинери монтиращи оборудването с тревога съобщават, че русите плащат един завод и разполагайки с чертежите строят поне още пет в различни градове на Урал и Сибир. Рузвелт, който дава работа и хляб на стотици хиляди американци по този начин в един труден за САЩ момент естествено пропуска без внимание предупрежденията.
Тази мощна военна индустрия заработва с пълна мощ през 1942 г. Тя произвежда 2000 танка и 2500 самолета на месец. Хитлер не може да произведе повече от 1200 месечно.

6. Загубите на СССР
СССР твърди, че най-големия му принос си личи дори по загубите – 27 милиона души, докато дори победените германци загубили само 9,6 милиона души. Чудя се, че не са се сетили, че така могат да бъдат обвинени, че са воювали примитивно с т.н. човешки вълни. Истината – руските изследвания в последно време сочат, че Русия е загубила 9,8 милиона души, т.е. колкото и германците. На Хитлер Сталин приписа и починалите през този период от естествена смърт и собствените си репресии. И даже с тях цифрата не достига 27 милиона.
Истината е, че от зимата на 1941 Червената армия бе поета от опитни, израстнали от нищото природно талантливи генерали като Жуков, Рокосовски, Василевски, Петров, Чуйков, Ватунин. Комисарите бяха елиминирани от командуването. Тези хора бяха завършили за разлика от Будьони и Ворошилов военната академия „Фрунзе” придобиха боен опит на собствения си гръб и разказаха играта на немците по всички правила на военната наука – без челни атаки (при които се губят много хора), с удари по слабите флангове, обкръжения, масирано използуване на танкове и т.н. и т.н. Паулус е казал на Чуйков, когато се е предал: „Май ви научихме да воювате”. На което Чуйков е отговорил: „А ние ще ви отучим”.
В тази връзка и накрая бързайки да превземе Берлин преди американците Жуков атакувал челно река Одер, направил мост от 300, 000 трупа на руски войници и така влязъл в Берлин. Първо СССР и САЩ вече са се разбрали, че Берлин ще бъде превземан от Червената армия. Втора на Жуков не му трябва мост на Одер, защото си има предмостия на Западния бряг. Там съсредоточава 5-6, 000 оръдия и по толкова самолети и танкове. Те буквално премазват немската отбрана при Зееловските височини и се устремяват към Берлин, където ги чакат само 250, 000 фолксопълченци- баби, дядовци и деца въоръжени с по един фауст патрон. И малко есесовци от охраняващите държавните учреждения.
Къде са немските армии?
Освен сражаващите на фронта край Берлин Хитлер е повикал и 8 и 12 армии от Дания и Норвегия – пълнокръвни и добре отпочинали.те са разгромени от армиите на Конев и Рокосовски атакуващи от юг и север, които обкръжават Берлин от запад. Конев дори иска да влезе в Берлин от запад, заявявайки, че танковите му армии вече са в покрайнините на града и не вижда пред себе си сериозен противник. Сталин, за да не засегне обидчивия Жуков го е спрял и оставил героят от Курск да се разправи с фолксщурма, което той и направил без особени усилия и жертви.           
       
http://fakti.bg/mnenia/111668-shest-mita-za-vtorata-svetovna-voina-
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49585



« Отговор #4 -: февруари 22, 2016, 18:29:40 »

Историци: Хитлер е бил зъл заради деформирани гениталии

Яростта на нацисткия лидер Адолф Хитлер може би е причинена от тежки деформации на гениталиите. Вероятно това е обяснението за липсата на сексуално желание у фюрера, както и огромният му гняв, разказва The Sun.

Историци твърдят, че лидерът на нацистката партия е страдал от крипторхизъм - това означава, че единият му тестис е бил „задържан”.

Това на практика окончателно потвърждава слуховете от десетилетия, че Хитлер е имал само един тестис,

пише и The Guardian. Констатацията е записана в документи от ареста му през 1923 г.

Появилите се сведения сложиха край и на спекулациите, че Хитлер губи единия си тестис заради шрапнел, получен при битка през Първата световна война.

    'Adolf Hitler had a deformed micro-penis' https://t.co/GloyKkDdVy pic.twitter.com/nLbbShnWKc
    — The Sun (@TheSun) 22 февруари, 2016

Нови документи обаче показват, че гениталиите на Фюрера са били още по-деформирани.

Той е имал хипоспадия, което в неговия случай се е изразявали в недоразвит микропенис.

В новата книга „Последният ден на Хитлер: Минута по минута”, историците Джонатан Майо и Ема Крейги пишат за здравословното състояние на лидера на Третия райх, като според тях именно горната тайна е пазена зорко.

"Смята се, че Хитлер е имал две форми на генитални дефекти – „задържан” тестис и хипоспадия, при която се налага отвора на уретрата да е в долната част на пениса”, пишат те.

Известно е, че Фюрерът се е страхувал някой да не го види гол и никога не е станал баща, въпреки че е искал от германците да увеличават арийската раса.

Личният му лекар Теодор Морел е предписвал на Адолф амфетамини, хормони и кокаин с цел повишаване на липсващото либидо и сексуален нагон към съпругата му Ева Браун.

Смята се, че урологът е документирал деформацията на фюрерския пенис.

Въпреки всичко изброено други исторически доказателства сочат за голямата сексуална харизма на Фюрера. В нацистката машина е имало отдел, който специално се е занимавал с писмата на Хитлер от почитателки.

Преди близо година магазин в Охайо предлагаше необичайна находка от нацистка Германия- бельо, за което се твърди, че е на Ева Браун - спътницата в живота на Хитлер. Собственикът на магазина казва, че се натъкнал на него в Австрия - има сертификат за оригиналност и доказателство, че кюлотите са били именно на Ева Браун, защото били бродирани инициалите ѝ.

http://www.vesti.bg/razvlechenia/iarostta-na-hitler-se-dylzhala-na-deformirani-genitalii-6050411

Оставаше да кажат че войната е започнала защото Шиклгрубер е искал да си го мери с грузинеца 
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49585



« Отговор #5 -: април 17, 2016, 19:06:23 »

Много сме слушали за дисциплинарните роти и батальони .
Оказва се че имало и дисциплинарни авио ескадрили

https://www.youtube.com/watch?v=WJKosyP6gXw

https://www.youtube.com/watch?v=UG-YbxpnbuQ
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49585



« Отговор #6 -: юни 04, 2016, 15:07:24 »

 Lorenz - шифровалната машина на Хитлер

Hitler's coding machine finally meets its British nemesis

The machine Hitler used to send coded messages to his generals met the supercomputer that revealed its secrets on Friday, watched on by veteran operatives whose painstaking work helped bring World War II to an end.

Scientists at Bletchley Park in southern England, the WWII code breaking headquarters, fired up the valves, whirring wheels and spinning tors of the two machines to recreate how German military chiefs sent secret messages and how they were deciphered.
   
Hitler's Lorenz machine boasted 1.6 million billion possible coding combinations thanks to a series of twelve rotors, a million times more complex than the more feted Enigma machine.
   
Through luck and the ingenuity of engineer Tommy Flowers, scientists were able to deduce how the machine operated and then build a machine to work out the settings of Lorenz's rotors.
   
"Colossus" is regarded as the world's first programmable, electronic digital computer, but received little attention as the project was kept secret for decades, depriving those responsible of due accolades.
   
Among those watching at the National Museum of Computing were Margaret Bullen, who helped build Colossus, and some of the remaining operatives who fed encrypted German messages into the machine, including Irene Dixon, now in her nineties.
 
It was only decades after the war that Dixon discovered she had been processing the most sensitive of information.
 
 "We found out we were intercepting coded messages sent by Hitler to his generals," she told AFP. "Hitler would've been furious if he had known, we were decrypting the messages even before his generals were".
   
Information gleaned using Colossus helped the Allies confirm that Hitler mistakenly believed the D-Day landings would target Calais, and experts believe the supercomputer may have shortened the war by two years.
   
Dixon and other "Wrens" from the women's branch of the Royal Navy were sworn to secrecy, and even other workers at Bletchley Park were unaware of the existence of the massive computer, which took up a whole room.
   
"Some of the Wrens did ask why it was so hot (close to the Colossus room), and some used to dry their washing next door," recalled Dixon.
   
The main Lorenz cypher machine is on loan from the Norwegian Armed Forces Museum in Oslo, but the special keyboard used to send the message to the rotors is a recent discovery.
   
Museum researcher John Wetter saw a "telegram machine" for sale on auction site eBay and realised it was actually a Lorenz teleprinter.

http://www.thelocal.de/20160604/hitlers-coding-machine-meets-its-nemesis

Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49585



« Отговор #7 -: август 26, 2016, 16:48:11 »

На 105 годишна възраст проговори секретарката на д-р Йозеф Гьобелс - Брумхилде Помсел

в.Гарадиан публикува част от спомените и

‘It was rare for us to see him in the mornings,” says Brunhilde Pomsel, her eyes closed and chin in her hand as she recalls her former boss. “He’d walk up the steps from his little palace near the Brandenburg Gate, on to which his huge propaganda ministry was attached. He’d trip up the steps like a little duke, through his library into his beautiful office on Unter den Linden.”

She smiles at the image, noting how elegant the furniture was, the carefree atmosphere where she sat in an ante-chamber off Joseph Goebbels’ office with five other secretaries, how his nails were always neatly manicured.

“We always knew once he had arrived, but we didn’t normally see him until he left his office, coming through a door that led directly into our room, so we could ask him any questions we had, or let him know who had called. Sometimes, his children came to visit and were so excited to visit Daddy at his work. They would come with the family’s lovely Airedale. They were very polite and would curtsy and shake our hands.”

Pomsel is giving one of the first, and last, in-depth interviews of her life; at the age of 105, and having lost her sight last year, she says she is relieved that her days are numbered. “In the little time that’s left to me – and I hope it will be months rather than years – I just cling to the hope that the world doesn’t turn upside down again as it did then, though there have been some ghastly developments, haven’t there? I’m relieved I never had any children that I have to worry about.”

So what is the motivation for effectively breaking her silence only now, as probably the last living survivor from the Nazi leadership’s inner circle?

“It is absolutely not about clearing my conscience,” she says.
While she admits she was at the heart of the Nazi propaganda machine, with her tasks including massaging downwards statistics about fallen soldiers, as well as exaggerating the number of rapes of German women by the Red Army, she describes it, somewhat bizarrely, as “just another job”.

A German Life, compiled from 30 hours of conversation with her, was recently released at the Munich film festival. It is the reason why she is willing to “politely answer” my questions. “It is important for me, when I watch the film, to recognise that mirror image in which I can understand everything I’ve done wrong,” she says. “But really, I didn’t do anything other than type in Goebbels’ office.”
Often, end-of-life statements such as these are suffused with a sense of guilt. But Pomsel is unrepentant. As she holds court, gesticulating wildly, with a broad grin on her face, it seems as if she even takes something restorative from her insistence that she simply acted the same way as most other Germans.

“Those people nowadays who say they would have stood up against the Nazis – I believe they are sincere in meaning that, but believe me, most of them wouldn’t have.” After the rise of the Nazi party, “the whole country was as if under a kind of a spell,” she insists. “I could open myself up to the accusations that I wasn’t interested in politics but the truth is, the idealism of youth might easily have led to you having your neck broken.”

She recalls being handed the case file of the anti-Nazi activist and student Sophie Scholl, who was active in the White Rose resistance movement. Scholl was executed for high treason in February 1943 after distributing anti-war leaflets at the University of Munich. “I was told by one of Goebbels’ special advisers to put it in the safe, and not to look at it. So I didn’t, and was quite pleased with myself that he trusted me, and that my keenness to honour that trust was stronger than my curiosity to open that file.”

Pomsel describes herself as a product of Prussian discipline, recalling a father who, when he returned from fighting in the first world war, when she was seven, banned chamber pots from the family bedrooms. “If we wanted to go to the toilet, we had to brave all the witches and evil spirits to get to the water closet.” She and her siblings were “spanked with the carpet beater” whenever they were disobedient. “That stayed with me, that Prussian something, that sense of duty.”

She was 31 and working for the state broadcaster as a well-paid secretary – a job she secured only after she became a paid-up member of the Nazi party – when someone recommended her for a transfer to the ministry of propaganda in 1942. “Only an infectious disease would have stopped me,” she insists. “I was flattered, because it was a reward for being the fastest typist at the radio station.”

She remembers her payslip, on which a range of tax-free allowances was listed, alongside the 275-mark salary – a small fortune compared with what most of her friends were earning.

She notes how life for her vivacious, red-haired Jewish friend, Eva Löwenthal, became increasingly difficult after Adolf Hitler came to power. Pomsel was also shocked by the arrest of a hugely popular announcer at the radio station, who was sent to a concentration camp as punishment for being gay. But she says that largely, she remained in a bubble, unaware of the destruction being meted out by the Nazi regime on its enemies, despite the fact she was at the physical heart of the system.
“I know no one ever believes us nowadays – everyone thinks we knew everything. We knew nothing, it was all kept well secret.” She refuses to admit she was naive in believing that Jews who had been “disappeared” – including her friend Eva – had been sent to villages in the Sudetenland on the grounds that those territories were in need of being repopulated. “We believed it – we swallowed it – it seemed entirely plausible,” she says.

When the flat she shared with her parents was destroyed in a bombing raid, Goebbels’ wife, Magda, helped to soften the blow by presenting her with a silk-lined suit of blue Cheviot wool. “I’ve never possessed anything as chic as that before or since,” she says. “They were both very nice to me.”

She recalls her boss as being “short but well kept”, of a “gentlemanly countenance”, who wore “suits of the best cloth, and always had a light tan”. “He had well-groomed hands – he probably had a manicure every day,” she says, laughing at the thought. “There was really nothing to criticise about him.” She even felt sorry for him because of the limp he had, “which he made up for by being a bit arrogant”. Only occasionally did she get a glimpse of the the man who turned lying into an art in pursuit of the Nazi’s murderous goals. She was terrified to see him on stage at Berlin’s sportpalast delivering his infamous “total war” speech in February 1943. She and another colleague had been given ringside seats, just behind Magda Goebbels. It was shortly after the battle of Stalingrad and, Goebbels hoped to get popular support to pull out all the stops to fight the threats facing Germany. “No actor could have been any better at the transformation from a civilised, serious person into a ranting, rowdy man … In the office he had a kind of noble elegance, and then to see him there like a raging midget – you just can’t imagine a greater contrast.”

The details Pomsel chooses to focus on may reflect the way she has edited her own story so that she feels more comfortable with it. But it is also conceivable that a combination of ignorance and awe, as well as the protection offered by the huge office complex in the government quarter really did shield her from much of reality.

It was the day after Hitler’s birthday in 1945 that her life as she knew it came to an abrupt halt. Goebbels and his entourage were ordered to join Hitler in his subterranean air raid shelter – the so-called Führerbunker – during the last days of the war. “It felt as if something inside me had died,” says Pomsel. “We tried to make sure we didn’t run out of alcohol. That was urgently needed in order to retain the numbness.” She lifts an index finger as she takes pains to tell events in their right order, recalling how Goebbels’ assistant Günther Schwägermann came with the news on 30 April that Hitler had killed himself, followed a day later by Goebbels. “We asked him: ‘And his wife as well?’ ‘Yes.’ ‘And the children?’ ‘And the children too.’” She bows her head and shakes it as she adds: “We were dumbstruck.”

She and her fellow secretaries set about cutting up white food sacks and turning them into a large surrender flag to present to the Russians.

Discussing their strategy ahead of their inevitable arrest, Pomsel told her colleagues she would tell the truth, “That I had worked as a shorthand typist in Joseph Goebbels’ propaganda ministry.” She was sentenced to five years’ incarceration in various Russian prison camps in and around Berlin. “It was no bed of roses,” is all she will say about that time. It was only when she returned home that she became aware of the Holocaust, she insists, referring to it as “the matter of the Jews”.

She quickly resumed a life not dissimilar to the one she had had, when she found secretarial work at the state broadcaster once again, working her way up to become the executive secretary to its director of programmes and enjoying a privileged life of well-paid work and travel before retiring, aged 60, in 1971.

But it would take her a full six decades after the end of the war before she made any inquiries about her Jewish schoolfriend, Eva. When the Holocaust memorial was unveiled in 2005, she took a trip from her home in Munich to see it for herself. “I went into the information centre and told them I myself was missing someone, an Eva Löwenthal.” A man went through the records and soon tracked down her friend, who had been deported to Auschwitz in November 1943, and had been declared dead in 1945.

“The list of names on the machine on which we found her just kept on rolling non-stop down the screen,” she says, leaning her head back, the finger tips of one hand tracing the line of her necklace.

https://www.theguardian.com/world/2016/aug/15/brunhilde-pomsel-nazi-joseph-goebbels-propaganda-machine
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49585



« Отговор #8 -: февруари 10, 2017, 22:25:22 »

Малко повече за историята около смъртта на Хитлер .

Ще видите и част от секретния архив - запазени лични вещи

Тайна, которую скрывало советское правительство. Секретные архивы НКВД. Адольф - Казнь после смерти.

https://www.youtube.com/watch?v=SDaVU2rsEaA
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: [1] Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн: Дриада