GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
април 24, 2017, 00:37:04

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
"Ако нашите войници разбираха за какво воюваме, нямаше да се води нито една война"
Фридрих Велики
169407 Публикации в 11015 Теми от 717 Членове
Последен член: johnlord
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  Дискусии
| |-+  По света
| | |-+  Какво става в Турция
« назад напред »
Страници: 1 ... 5 6 [7] Надолу Изпечатай
Автор Тема: Какво става в Турция  (Прочетена 4440 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49804



« Отговор #90 -: март 27, 2017, 18:35:46 »

Турция: скоро диктатура?

По настояване на Ердоган управляващата партия в Турция иска да наложи президентска система на управление. Опозицията вече говори за опасност от диктатура, тъй като подобна реформа би направила Ердоган още по-могъщ.

Кемал Киличдароглу го казва в прав текст: според лидера на Републиканската народна партия, която е най-голямата опозиционна сила в Турция, въвеждането на президентска система на управление би било равносилно на "диктатура". Защото преобразяването на Турция от парламентарна демокрация в президентска република би направило могъщия мъж начело на държавата още по-могъщ. От опита за преврат насам Ердоган управлява с укази, които към момента все още се нуждаят от одобрението на парламента. Ако обаче Турция стане президентска република, този контрол от страна на парламента ще отпадне.

Какво предстои?

Освен това държавният глава би се превърнал автоматично и в премиер. И така би бил отговорен за назначаването и отстраняването на всички свои заместници и министри. Ще отпадне и формалната независимост на президента, която досега е неразделна част от политическата система на страната. Макар че в случая с Ердоган тази независимост е и бездруго спорна: турският президент официално не е член на управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), но това не му пречи да я подкрепя съвсем открито. Съответно голяма е и подкрепата за реформата в редиците на управляващата партия. Мехмет Шимшек от ПСР, който е зам.-премиер на Турция, изобщо не е притеснен от обстоятелството, че в такъв случай властта ще се концентрира в ръцете на един-единствен човек. Според Шимшек, въвеждането на президентска система на управление би донесло само положителни промени: "От една страна изпълнителната власт ще бъде подсилена, защото президентът ще може да управлява страната в продължение на пет години, независимо от парламентарната разпокъсаност. От друга страна правилото за 10-те процента, които са нужни за влизане в парламента, би могло да бъде премахнато и така в парламента да имаме представители на всички групи от населението", казва Шимшек.

Но колкото и въодушевени да са в ПСР, приемането на реформата не зависи само от тях. Управляващата партия не може да я прокара сама, тъй като няма достатъчно места в парламента. А прокюрдската Народна демократична партия, както и кемалистката Републиканската народна партия са твърдо против въвеждането на президентска система на управление.

Кристоф Рам, експерт по турските въпроси и преподавател в университета в Берн, посочва в тази връзка, че за да прокара реформата, ПСР се нуждае поне неофициално от съюз с дяснонационалистическата Партия на националното действие. "И двете формации се застъпват за един изолационистичен и дяснонационалистически курс. В момента зад кулисите се водят интензивни преговори, а една от обсъжданите теми е връщането на смъртното наказание", казва Рам.

"Началото на края на 140-годишната парламентарна традиция"

Отсега е ясно, че и при съюз с дяснонационалистическата Партия на националното действие ПСР не може да постигне нужното мнозинство от две трети. Но пък с нейните гласове управляващата партия би могла да насрочи референдум по въпроса за въвеждането на президентска система на управление.

Лидерът на Републиканската народна партия Кемал Киличдароглу гледа с тревога към предстоящите седмици. Според него самото внасяне на въпросното предложение в парламента вече означава началото на края на 140-годишната парламентарна традиция в Турция.

http://www.dw.com/bg/%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%BE-%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/a-37071778
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49804



« Отговор #91 -: март 30, 2017, 20:01:18 »

Изселници искат да се потърси отговорност за провала на ДОСТ

Изселници от "Бултюрк" искат от Турция да потърси отговорност от ДОСТ за провала на изборите на 26 март.
Председателят на Дружеството за култура и сътрудничество на българските турци "Бултюрк" в Истанбул - Рафет Улутюрк заяви, че от името на тяхното Дружество ще настояват управляващите в Турция да потърсят отговорност от Дост заради провала им на изборите в България.

Призивът е поместен на страниците на органа на Дружеството, вестник "Бултюрк", цитиран от БТА.

"С твърденията, че имат влияние в България и че непременно ще влязат в българския парламент, ДОСТ излъгаха редица турски политици и институции, които директно или индиректно ги подкрепяха. Представяха се сред българските турци като "партия на Ердоган" и фактически нанесоха вреда на турския президент и на Република Турция като цяло.

Затова трябва да се потърси най-строга отговорност от ДОСТ и нейните застъпници, а председателят й Лютви Местан трябва да подаде оставка", каза председателят на дружеството.

"От ДОСТ "се гордеят", че спечелили 17,38 на сто от гласовете в Турция и "разбили монопола на ДПС".

Но защо не отговорят на каква цена - с популистки обещания обрекоха хората да чакат с часове пред урните, да бъдат блъскани в тесните коридори, да ги превозват безплатно през границата, макар да знаеха,че националистите в България ще се опитат да ги спрат и репресират, както и стана.

Проблемите на българските турци са в България, там трябва да се решават. Проблемите на изселниците се решават в Турция, но проблемите на турското население в България са хронични и години наред остават нерешени.

Смятам, че избирателят в крайна сметка показа и на ДПС, и на ДОСТ, че не е доволен, че има още да работят.

Отношенията между Турция и България не бива да се напрягат заради партийни интереси, те трябва да се поддържат добри, защото това е от взаимен интерес", се казва в изявлението на председателя на Бултюрк.

http://dnes.dir.bg/news/izselnitzi-dost-predsrochni-izbori-2017-bulturk-25534758?nt=10
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49804



« Отговор #92 -: април 10, 2017, 09:41:50 »

Кланът Ердоган: едно ужасно успешно семейство

В клана Ердоган всяка женитба е и политическо решение: членовете на семейството трябва да печелят от властта на Ердоган. И обратното - той от тях. Добре измислено. Само да не бяха синовете на турския президент.

Германският "Тагесцайтунг" публикува подробна статия, посветена на клана Ердоган. Публикуваме я тук с известни съкращения:

"Това беше партито на годината: с близо 6000 гости..." Така започва статията на турската журналистка Чикдем Акйол, публикувана в германския "Тагесцайтунг". Става дума за миналогодишната сватба на малката дъщеря на турския президент Ердоган - Сюмейе Ердоган, която се врече във вечна любов на Селчук Байрактар. Тържеството, състояло се на една лагуна в истанбулския квартал Кючюкчекмедже, бе определено от медиите като "сватба от 1001 нощ".

Турският президент, който често гледа мрачно, този път изглеждаше в прекрасно настроение - въпреки че няколко дни преди това десетки души бяха загинали при терористични атентати в родината му. По-важното в този слънчев майски ден беше най-малката му дъщеря да си вземе заможен мъж. И всички да спечелят от това: семейната фирма на Байрактар доставя най-различни технологии на турските въоръжени сили - например дрони. А огнища, на които армията може да използва тази военна машинария, в днешна Турция има предостатъчно.

Кланът Ердоган е едно ужасно успешно семейство, при което политиката и личният живот са тясно свързани. Бракосъчетанието между най-малката щерка на Ердоган и сина на оръжеен предприемач е симптоматично за президентското семейство. Всяка една връзка трябва да допринася за допълнителното укрепване на властта на семейния клан. По-голямата дъщеря на Ердоган - 35-годишната Есра - е омъжена за горещ последовател на управляващата Партия на справедливостта и развитието, което важи и за съпруга на 31-годишната Сюмейе.

Главата на семейството Реджеп Ердоган е най-харизматичният турски "народен трибун" от Кемал Ататюрк насам. През годините той се превърна от носител на надежди до истински деспот. Политическите му поражения не го отказаха и той продължи да се бори с издръжливостта на маратонец - като през цялото време Ердоган винаги е разчитал на семейството си. Съпругата му Емине и три от четирите им деца неотлъчно са били до него на всички приветствени речи след всяка негова изборна победа. Много често - хванати за ръце. В семейството на Ердоган явно всичко изглежда наред - стига да не бяха синовете му.

Срам за семейството

Синовете на турския президент са отказали да преминат през задължителната военна служба. И двамата са заможни - въртят бизнес в сладкарския и козметичния бранш. Но не притежават никакъв политически талант и редовно се забъркват в скандали. Заради пословичната си простащина 36-годишният Билал е станал за посмешище на цяла Турция. А брат му Ахмет, който е с една година по-голям от него, изобщо не се появява на семейните празненства.

През 2014 бяха разпространени откъси от телефонен разговор, в който Ердоган (както се твърди) дава указания на по-малкия си син да прехвърли на сигурно място големи суми пари. Ердоган-старши обяви записите за фалшификат и уволни участващите в разследването на корупционната афера прокурори. Непосредствено след това се разбра, че фондация на семейството е получила дарение от чужбина на стойност 72,5 млн. евро. За произхода на тези пари не беше разкрито нищо. Знае се само, че в управата на въпросната фондация са Билал и сестра му Есра. Във връзка с аферата опозицията обвини клана Ердоган в пране на пари.

През 2015 година Билал замина със семейството си за Болоня - уж за да довърши докторската си работа. Така се появиха спекулации, че той е изпратен в Италия, за да се грижи оттам за финансите на своите родители. Но няколко месеца по-късно той беше принуден да се върне обратно в Турция, след като срещу него започна разследване за възможно пране на пари. Тогава президентът Ердоган се оплака лично на италианския премиер Матео Ренци, а той от своя страна му отвърна, че Италия е правова държава, в която съдиите отговарят пред закона и конституцията, а не пред турския президент.

Не по-малко скандален е и по-големият син на Ердоган. Той е мултимилионер, забогатял от сделки с морски превози. Държи се, или по-скоро го държат, извън светлината на прожекторите. Говори се, че се забърква в извънбрачни афери и алкохолни запои. През 1998 той блъсна жена на пътя, която почина от раните си, и избяга от мястото на катастрофата. По-късно се разбра, че не е притежавал шофьорска книжка, но синът на Ердоган така и не получи никакво наказание. По това време баща му беше кмет на Истанбул, а вещото лице, което хвърли вината изцяло върху починалата жена, стана зам.-директор на държавната корабна компания.

Дъщери за пример

Затова Ердоган свързва политическите си надежди по-скоро с двете си дъщери и техните примерни съпрузи. Впрочем, той назначава любимата си дъщеря Сюмейе за своя съветничка без заплата. Както всички негови деца, по-малката му дъщеря също е следвала в чужбина. На някои от задграничните му посещения Сюмейе придружава баща си и дори му превежда, тъй като Ердоган не владее никакъв чужд език. Има спекулации, че тя може да бъде избрана за депутат в Меджлиса от управляващата партия ПСР. Междувременно обаче Сюмейе спира да работи за баща си и участва в управата на едно женско движение.

Съпругът на по-голямата дъщеря на Ердоган - Есра - също се ползва с привилегиите на член на семейството. От 2015 Берат Албайрак е енергиен министър, а баща му Садик е смятан за близък довереник на турския президент. Албайрак е бивш ръководител на голям концерн с основна дейност в строителството, който многократно е получавал държавни поръчки. Фирмата, освен това, през последните години успя да придобие собствеността на редица турски медии, които бързо се превърнаха в рупор на управляващата партия на Ердоган.

Наскоро името на Албайрак беше замесено в скандал, който обаче досега не е навредил на политическата му кариера: разследващата платформа Уикилийкс публикува 58 хиляди мейла, от които стана ясно, че зетят на Ердоган е замесен в петролни сделки с джихадистите от "Ислямска държава". Името на Албайрак се спряга като възможен бъдещ вицепрезидент. Ако на 16 април Ердоган спечели референдума, според новата президиална система на управление, негов заместник вече няма да бъде шефът на парламента, както е сега, а вицепрезидентът. Така цялата власт ще остане вътре в клана Ердоган. 

http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%83%D0%B6%D0%B0%D1%81%D0%BD%D0%BE-%D1%83%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%BD%D0%BE-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/a-38358183
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49804



« Отговор #93 -: април 16, 2017, 15:00:57 »

Истината за референдума в Турция

Днес над 55 милиона турски граждани ще трябва да решат дали искат президентска република.

Жителите на източните райони на Турция започнаха гласуването час по-рано. В страната е в сила забрана за публична агитация, медиите нямат право да съобщават резултати от социологически анкети или да пускат политически рекламни послания, както и да водят на живо разговори с политици или експерти, които може да се оценят като пропаганда. Забранено е провеждането на екзитпол и снимането на попълнени бюлетини.

Самото гласуване е тайно и става със специален печат, който се поставя върху един от двата отговора – „Да” или „Не”. Близо 4-те милиона турски емигранти вече дадоха вота си преди седмица. Предварителните социологически проучвания показват, че броят на поддръжниците и противниците на референдума в Турция е приблизително равен.

Защо се провежда референдумът

Целта не е президентът Реджеп Ердоган да вземе властта. Той вече я има. След опита за държавен преврат от 15 юни миналата година в Турция беше въведено извънредно положение, което периодично се удължава. Оттогава президентът на практика има еднолична и безконтролна власт в страната и няма никакви пречки това да продължи.

Днес става въпрос за конституционна реформа от 18 точки, която ще превърне Турция в президентска република. Реално промените ще въведат в страната система на управление много подобна на тази, действаща в САЩ. Целта на Ердоган е да утвърди властта си пред света с демократичен акт, какъвто е референдумът. Ето защо няма да има груби фалшификации и манипулации на вота. Това е и причината управляващата Партия на справедливостта и развитието да хвърли толкова усилия в агитацията за референдума през изминалите месеци.

Голяма, отворена икономика като турската е критично зависима от чуждите инвестиции, кредити и пазари. Така че Ердоган иска да легитимира властта, която взе след опита за преврат, пред света.

Какво е значението на референдума в Турция за България

Турският пазар е най-големият извън този на Европейския съюз за българския износ. През миналата година сме изнесли за Турция стоки на стойност 3,7 млрд. лв., най-вече рафинирани петролни продукти, рафинирана мед, кабели, стомана, електричество, с общо положително търговско салдо от 520 млн. лв. Но това е само малка част от възможностите на турския пазар.

А перспективите за развитие на икономиката на Турция са огромни. Страната има най-големия дял на младото население в Европа, като над 16% от близо 80-те милиона турски граждани са на възраст под 24 години. Брутният вътрешен продукт на Турция възлиза на 718 млн. долара. Средната заплата е около 550 евро. А минималната е 1777,5 лири (455 евро). Турция има възможностите да бъде локомотив за икономиките на Балканите, подобно на ролята на Германия за Чехия, Полша и Словакия.

Проблемите са политически. Има много наслоени исторически противоречия между България и Турция. А с действията си досега Ердоган показа, че не е склонен да търси компромиси. Точно обратното. Управляващите в Турция опитаха грубо да се намесят в последните парламентарни избори в България на 26 март, открито подкрепяйки партия ДОСТ. В някои свои изказвания Ердоган дори е изявявал териториални претенции спрямо България.

Той изповядва откровено ислямистки идеи и многократно е показвал, че вижда себе си по-скоро като наследник на османските султани. Освен това, след опита за преврат, турският президент въведе безпрецедентен терор в страната. Бяха арестувани десетки хиляди, много от тях оставени в затворите без съд и присъда, бяха национализирани частни фирми и медии. Сега се готви връщане на смъртното наказание. Ето защо затвърждаването на  властта на Ердоган в Турция при евентуален успех на референдума, няма как да е добра новина за региона и България.

https://vesti.bg/sviat/balkani/istinata-za-referenduma-v-turciia-6067970
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49804



« Отговор #94 -: април 17, 2017, 09:56:42 »

отзиви в Европа

Смъртта на Турската република

Der Tod der türkischen Republik

http://www.zeit.de/politik/ausland/2017-04/verfassungsreferendum-tuerkei-recep-tayyip-erdogan-akp-chp
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49804



« Отговор #95 -: април 19, 2017, 15:10:08 »

Какво ще прави Ердоган с жените?

Трудното за жените в Турция тепърва предстои. С оспорван референдум Турция направи авторитарен завой. Много се говори за узаконяването на новия „султан“ Ердоган, за схизмата между големите градове и провинцията, за връщането на смъртното наказание и етническата вражда с кюрдите. Къде обаче са жените в този дебат? Какво ще се случи с техните права и начин на живот в южната ни съседка? През последните няколко години консервативният ислям стана причина за редица законопроекти в ущърб на жените. Сред тях беше поправка в Наказателния кодекс, която оневинява изнасилвачите на непълнолетни момичета, ако склонят да се оженят за своите жертви. Друго предложение въвеждаше т.нар. „помирител процес“ за жените преди развод. Трето даваше право на лекарите да откажат по „лични убеждения и съвест“ да извършат аборт. След референдума правозащитните организации в Турция се опасяват, че тези промени могат да бъдат приети набързо и без съпротива. Това ще означава край на малкото привилегии за дамите в Турция. Това ще е крачка назад в миналото, а там ролята на жената е ясно дефинирана – до печката, пералнята и в спалнята. Повратна точка Доскоро Турция беше най-напредналата мюсюлманска държава. Докато в Саудитска Арабия обезглавяваха жените за изневяра, туркините можеха да се развеждат, да спорят в съда за издръжка, да заемат високи постове в държавната администрация и армията. Еманципацията на турските жени и скъсването с патриархалните нрави на подчинение и покорство бяха опаковани за износ под формата на сериали. Докато други държави се удивляваха на Турция от малкия екран, изведнъж ситуацията там коренно се промени. По улиците на космополитния Истанбул започнаха да се забелязват все повече жени с бурки и чароди. Набъбнаха случаите на насилие над жени и девойки, а социалните мрежи призоваваха жертвите към гласност – нека разкажат своите истории. Наблюдатели описваха неизказания страх на туркините, че постепенно са изтиквани в ъгъла, че са заглушавани и задушавани в държавата на „черния турчин“ със здравите юмруци. Ердоган и жените Откакто стана президент, Ердоган смени тона към нежната половина на турския народ. Ще припомним неговите изказвания, че мъжете и жените не са равни, че жените са създадени с основната задача да раждат деца (поне три), защото иначе са „непълноценни“. Той се обяви срещу противозачатъчните и контрола на раждаемостта, защото това е форма на предателство спрямо родината, а работата за жените определи като второстепенна дейност. Но да оставим думите и да погледнем делата. Министерството на жените и семейството се преименува на Министерство на семейството и социалната политика. Символиката е ясна – мъжете са „закрилници“, а жените представляват уязвима група като сираците, децата на загиналите военни и т.н. Преобразуването донесе критики към Анкара, че налага полово попечителство върху жените от страна на техните бащи и мъже, вместо да им осигури възможност да бъдат свободни и независими личности. Някои попитаха: Какво става, ако твоят „закрилник“ реши, че не си добре облечена, че си невярна или нечестива? Ето официални данни – четири от десет жени признават, че са насилвани вкъщи, а само за 2015-та година смъртните случаи са над 300, включително т.нар. „убийства на честта“. Турската държава осигурява закрила на около 3500 избягали от вкъщи жени, но неправителствени организации твърдят, че всяка година има необходимост за настаняване още поне 20 000. Проблемът с насилието има дълбоки корени в социалната тъкан на Турция, а резултатите от референдума вещаят още по-голяма изолация и дискриминация спрямо жените. След опита за преврат от миналата година и чистката в полицията, армията, съдилищата, медиите и учебните заведения, жените по естествен път застанаха от другата страна на барикадата на репресивния режим на Ердоган и мъжката доминация, която той олицетворява. Събра ги мнението, че защитата на техните права в Турция е фиктивна и само на хартия. Неслучайно най-силният глас за „Не“ на референдума беше на Мерал Акшенер - ветеран в политика, бивш вътрешен министър или просто турската „Желязна лейди“. Макар че в момента не заема държавен пост, макар че нейната националистическа партия се разцепи на две заради Ердоган, на митинги на Акшенер „случайно“ спираше токът, а някои от участничките бяха брутално атакувани на улицата. Изолация и самоизолация Лагерът на Ердоган пък твърдеше, че туркините ще изберат „стабилността“ и „сигурността“, което бе преведено от опозицията като затваряне вкъщи и въздържание от участие в публичните дела. А затварянето вкъщи означава, че жените няма да се образоват, няма да търсят кариерно развитие, няма да пътуват свободно, няма да зависят от себе си, а от другиго. Управляващите, а и самият турски лидер, периодично напомнят, че жените не трябва да бъдат изолирани, тъй като без тях обществото не може да прогресира. Това лесно може да се обясни като опит за привличане на консервативното и религиозно население от провинцията. И тази реторика донесе резултати. Победата на новия султан обаче е пирова. Поляризирането в обществото не просто създава предпоставки за етнически и социални конфликти, но и отслабва още повече позициите на жените, които политическият ислям на Ердоган уж боготвори. Най-добре го каза писателката Елиф Шафак: “Светската държава отявлено се оспорва. Ако те унищожат секуларизма и въведат религиозен ред, тогава нямам никакви съмнения, че жените ще загубят много повече от мъжете“.

Прочети повече на: https://www.novini.bg/news/418707-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D1%81-%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5.html
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: 1 ... 5 6 [7] Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн: Дриада