GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
септември 22, 2017, 18:20:19

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
   Господа политици , ние не сме терористи а патриоти !

http://vbox7.com/play:a64df05b
155634 Публикации в 10940 Теми от 673 Членове
Последен член: nikibuz
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  История
| |-+  Историческа памет
| | |-+  Бомбардировки на България през Втората световна война
« назад напред »
Страници: [1] 2 Надолу Изпечатай
Автор Тема: Бомбардировки на България през Втората световна война  (Прочетена 1039 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« -: ноември 06, 2015, 09:53:04 »

Бомбардировките на България са поредица от нападения срещу София и други български градове и села от британските ВВС и ВВС на САЩ, по време на Втората световна война, от пролетта на 1941 г. до есента на 1944 г. които имат характер на реални бойни действия.

На 12 декември 1941 г. Великобритания първа обявява война на Царство България, едва на другия ден принудено от това Царство България, не можейки да направи друго, формално да отговори със същото.

Въпреки че България не участва в никакви бойни действия и винаги категорично отклонява такива искания на Германия, тя е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американските въздушни сили, като най-тежко е засегната София. Ударени са най-вече граждански обекти, като:  Александровска болница (напълно са разрушени южните болнични крила заедно с лекарите в тях), Сиропиталището Цар Борис I (напълно разрушено в 1944г.), Народния театър (тежко засегнат), Голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове), Първа евангалска църква на ул. "Солунска" (напълно унищожена на 10 януари 1944 г.), Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), Руската църква Свети Николай (пряко бомбено попадение), Църквата от ХІ век Свети Спас (напълно унищожена в 1944 г.), Средновековния храм Свети Николай построен от Севастократор Калоян в 1260г. оцелял през 5 вековното турското робство (почти напълно разрушен на 30 март 1944 г.), Църквата Свето Преображение Господне (напълно унищожена на 10.01.1944 г.), Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги), Народната библиотека и Архивът на Българското Възраждане (напълно унищожени в март 1944г.), Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.) Синодалната палата - по време на тази бомбардировка в сейфа й изгаря и оргинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.). Духовната академия (тежко засегната, разрушена е централната част на юг, изгорен е купола на храма вграден в нея), Софийският университет "Свети Климент Охридски", Художествена академия, Руският лицей, Френското католическото училище, Католическо училище "Санта Мария" на францисканците, Софийско епархийско свещеническо братство, Немското училище за деца до Немската евангелска църква и самата тази църква, Италианската кралска гимназия,Софийската духовна семинария в кв. Лозенец, Министерството на Народната просвета просвета (напълно разрушено на 10.01.1944 г.). Държаното Механо-електротехническото училище, Фелдшерското училище, III Девическа педагогическа гимназия, III Мъжка гимназия, V Софийска прогимназия, VII Мъжка Прогимназия, Основно училище "Св.Св. Кирил и Методий" (сринато до основи в 1944 г.), Народният Археологически музей, Националният етнографски музей, Националният Природо-научен музей, Общинският музей, Домът на изкуството и печата, Художествената палата - фактически националната художествена галерия тогава, Софийската филхармония - Зала България, Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944г., днешния е построен на празното място в 1981г.), Руски паметник е бомбардиран и повреден, във Враца - Държавно стопанско и тъкаческо училище (напълно разрушено на 24 януари 1944г.) Дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена. Зоологическата градина пострадва много, животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни. Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на София, Скопие, Враца, Дупница. На цялата българска територия и контролираните земи убити, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души, тежко са ранени 4744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи , към половината от тях - в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657, предимно жилищни, сгради.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7_%D0%92%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B0_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0

И на тези "герои" унищожили вековна история и избили хиляди невинни издигнаха паметник 
Ех историо, историо ............. !
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #1 -: ноември 14, 2016, 09:50:44 »

14 ноември 1943 г. – Втората световна война: Първа бомбардировка на София от британско-американската авиация.

Бомбардировките на англо-американските въздушни сили засягат най-тежко София. Ударени са граждански обекти, като:
- Александровска болница (напълно са разрушени южните болнични крила заедно с лекарите в тях),
- Сиропиталището Цар Борис I (напълно разрушено в 1944 г.),
- Народния театър (тежко засегнат),
- Голямата Софийска синагога (тежко засегната, изгаря и уникалната и широко известна юдейска библиотека на общността, съхранявала безценната колекция от средновековни равинистични трудове),
- Първа евангелска църква на ул. „Солунска“ (напълно унищожена на 10 януари 1944 г.),
- Католическата Катедрала Свети Йосиф (напълно унищожена на 30.03.1944 г.),
- Руската църква Свети Николай (пряко бомбено попадение),
- Църквата от ХІ век Свети Спас (напълно унищожена в 1944 г.),
- Средновековния храм Свети Николай построен от Севастократор Калоян в 1260 г. оцелял по време на османската власт (почти напълно разрушен на 30 март 1944 г.),
- Църквата Свето Преображение Господне (напълно унищожена на 10.01.1944 г.),
- Градската библиотека (напълно унищожена на 30.03.1944 г. изгарят 40 000 тома книги),
- Народната библиотека и Архивът на Българското Възраждане (напълно унищожени в март 1944 г.),
- Библиотека на Столичната Митрополия, новопостроена унищожена заедно с всички книги и стари документи в нея (на 10.01.1944 г.)
- Синодалната палата – по време на тази бомбардировка в сейфа ѝ изгаря и оригинала на фермана за създаването на Българската екзархия (1944 г.).
- Духовната академия (тежко засегната, разрушена е централната част на юг, изгорен е купола на храма вграден в нея),
- Софийският университет „Свети Климент Охридски“,
- Художествена академия,
- Руският лицей,
- Френското католическото училище,
- Католическо училище „Санта Мария“ на францисканците,
- Софийско епархийско свещеническо братство,
- Немското училище за деца до Немската евангелска църква и самата тази църква,
- Италианската кралска гимназия,
- Софийската духовна семинария в кв. Лозенец,
- Министерството на Народната просвета просвета (напълно разрушено на 10.01.1944 г.).
- Държавното Механо-електротехническо училище,
- Фелдшерското училище,
- III Девическа педагогическа гимназия,
- III Мъжка гимназия,
- V Софийска прогимназия,
- VII Мъжка Прогимназия,
- Основно училище „Св.Св. Кирил и Методий“ (сринато до основи в 1944 г.),
- Народният Археологически музей,
- Националният етнографски музей,
- Националният Природо-научен музей,
- Общинският музей, Домът на изкуството и печата,
- Художествената палата – фактически националната художествена галерия тогава,
- Софийската филхармония – Зала България,
- Паметника на Незнайния войн, (тежко увреден в 1944 г., днешния е построен на празното място в 1981 г.),
- Руски паметник е бомбардиран и повреден,
- във Враца – Държавно стопанско и тъкаческо училище (напълно разрушено на 24 януари 1944 г.)
- Дори Бирената фабрика на братя Прошек е бомбардирана и тежко разрушена.
- Зоологическата градина пострадва много, животните умират или са ранени в клетките им, а немалко от останалите разбягали се обезумели трябва да бъдат застреляни.
- Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център на София, Скопие, Враца, Дупница.
- На цялата българска територия и контролираните земи убити, безследно изчезнали и починали следствие бомбардировките са 4208 души, тежко са ранени 4744, или при съвсем непълна отчетност общо жертвите убити и ранени са не по-малко от 8952 българи , към половината от тях – в София където, в най-лютия студ, от нападателите са разрушени 12 657 предимно жилищни сгради.

Определено - все "военни" обекти !
Та исках да запитам - КОЙ е виновен за този геноцид над България !

Сравнете го с "ОГРОМНОТО" военно престъпление на нацистите осъдено от международния съд - Ковънтри - По време на Битката за Британия от Втората световна война на 14 ноември 1940 г. градът е бомбардиран от германската авиация. Той е най-силно разрушеният град във Великобритания, загиват над 1 000 души. В центъра на катедралата пада бомба, вследствие на което тя е разрушена, но част от външната ѝ фасада остава здрава.

Е , питам аз КОЙ БЕШЕ ПРЕСТЪПНИКА ?
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #2 -: декември 10, 2016, 10:14:02 »

10 декември 1943 г. – Втората световна война: Трета бомбардировка на София от британско-американската авиация.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #3 -: януари 24, 2017, 10:05:33 »

24 януари  1944 г. – Втората световна война: Англо-американската авиация извършва бомбардировки върху градове Скопие и Враца, и селата Кунино (Врачанска област) и Беглеж (Плевенска област), загиват общо 124 души.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #4 -: март 29, 2017, 08:11:24 »

29 март 1944 г. – Втората световна война: София е бомбардирана от англо-американската авиация.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #5 -: март 30, 2017, 08:25:41 »

30 март 1944 г. – Втората световна война: Англо-американската авиация бомбардира София, Враца, Лом и Фердинанд (дн. Монтана). В операцията участват 600 самолета.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хъш
Подпоручик
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 103



« Отговор #6 -: март 30, 2017, 10:40:19 »

преди 73 години по това време на денонощието:

Поручик Костакев вдига от летището в Божурище зачисленият му Месершмид и тръгва да пресреща карето от бомбардировачи идващи към София
 ( няма достоверна информация дали са били Б-17 или Б-25).

Достигайки района на Радомир, той разбира, че за разлика от друг път армадата се идва не от към Дупница, а се намира 25-30 км на север

Прави десен завой прелита на Ковачевци и Сирищник, намалява височината на полета за да използва релефа като естествено прикритие


забелязва карето от бомбардировачи и кръжащите около тях охраняващи изтребители

минава зад тривърхия хълм Балчар

и се насочва към с. Долна Секирна,

атакува първия тежък самолет
успява да го удари в бомбения отсек, в резултат на което самолета се взривява и пада

от него успява да скочат двама от екипажа, единият успешно, на другия не му се отваря парашута и се премята за радост на местното население като "ботуш".

от експлозията бива засегнат и друг съседен самолет, който прави опит за приземяване, но неуспешно и целият екипаж загива от удара в земята.
Според Федката,  жив свидетел и разказвач на историята, има и още един паднал американски самолет - охраняващ изтребител, но незнам дали това е така.

Самолета на Костакев също е поразен, но той успява да кацне на строящият се по това време път между селата Кошарево и Бегуновци, като буфер за кацането използвана натрупани камари чакъл.

местното население се отнася подобаващо към американците, които са буквално ошушкани, а за останалият жив "пилот", веднага е издигната бесилка, единствено благодарение на кмета на селото, той остава жив и не е линчуван.

през лятото на 45 пристига американска военна делегация , изравя костите от гробището, където са положени телата на американците, измиват ги в солна киселина и си ги прибират.
тук таме из селата наоколо се намират остатъци от този бой, до преди 20 години Крило от самолет е подпирало селското читалище.....

с направеното то поручик Костакев е бил спасен живота на стотици противници на САЩ и Обединеното кралство, мирни граждани на Софиял затова паметник не му е бил издигнат, а сега вече, това е абсурд.
 при интерес мога да пусна и снимки на местността където се е развило действието
Активен
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #7 -: април 06, 2017, 09:08:19 »

6 април 1941 Югославски самолети бомбардират Индустриалния квартал в София и Кюстендил. В столицата жертвите са 8, а в Кюстендил загиват 67 и 90 са ранени.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
SILENT
Поручик
**
Неактивен Неактивен

Публикации: 182



« Отговор #8 -: април 11, 2017, 20:43:25 »

На мен ще ми бъде интересно да видя снимките  bravo
Активен
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #9 -: април 12, 2017, 08:35:19 »

Април – септември 1941 г.

    6 април - Югославски самолети Do-17 бомбардират индустриалния квартал и гарата в София, град Кюстендил и някои села. В 15.30 ч. югославски бомбардировач „Дорниер -17“ пуска 8 бомби над София, в квартал Булина ливада са разрушени няколко къщи и загиват 8 души [39] убити са 4 жени и 2 деца. Българските самолети успяват да прогонят бомбардировача. При бомбардировката на Кюстендил в 8.35 часа четири самолета нападат града и на-вече гарата, загиват 76 души – 58 граждани, 2 български и 16 германски войници, а ранените са 95-ма – 59 граждани, 5 български и 31 германски войници. Пуснати са бомби и над с. Гюешево, с. Сирищник и с. Върба, ката там няма жертви. Същият ден Британската авиация извършва бомбардировки над България в интервала 20:05 - 21:40 часа. Началото е поставено от самолети Bristol Blenheim, които бомбардират Петрич и Хотово, а шест самолета Vickers Wellington хвърлят бомби над София и околни села като отговор на присъединяването на България към Тристранния пакт. В Петрич жертвите са трима германски войници и един цивилен, а петима са ранени. Бомбардировките над столицата са в 20:20 и 21:10 ч., пуснати са около 43 бомби, които убиват 18 и раняват 28 души; разрушени са 14 сгради и избухват три пожара [40]. Нападнати са летище Божурище и селата Биримирци, Орландовци и Ораново. В 20.40 ч. са хвърлени бомби при с. Джерман и махала Пуньова могила – загиналите са 5, а ранените 3-ма.

    7 април - Бомбардирани са гара Ихтиман и село Златарица.

    В 1.15 ч. на 14 април, след използване на осветителни тела, е бомбардирана София – 64 бомби се възпламеняват, а 77 –не. Убитите са 14, ранените са 25. На гарата е запален влак с боеприпаси. Бомбардирани са летище Враждебна, с. Бусманци и гара Гюешево.

    В 22 часа на 22 юни неиндифициран самолет напада и бомбардира град Добрич, хвърляйки 6 бомби. Смята се, че по осколките им са открити опознавателни знаци на СССР, но големите деформации не изключват това да са китайски йероглифи. Предполага се, че са разрушени около 4 сгради, а двама души са ранени.

    12 август 1941 г. В 2.20 ч. отново от неопознат самолет са пуснати 4 бомби край с. Побит камък, Разградско – убити са мъж и жена. При с. Воден са пуснати 2 бомби. Село Гърчиново е бомбардирано с 8 бомби.

През 1941 година са бомбардирани са 25 населени места, убити са 115 души и 162 са ранени. Пуснатите бомби са над 252. При априлските бомбардировки ПВО артилерията е неефективна, а немските изтребители не участват в защитата на съюзника си.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #10 -: април 12, 2017, 08:35:50 »

Септември 1942 г.

    Нощта на 12 срещу 13 септември 1942 г. Нощни съветски бомбардировки над Русе, Стара Загора, Казанлък и Горна Оряховица. Един самолет хвърля 3 бомби над Стара Загора – убита е една жена, а 17 човека са ранени. Бомба е хвърлена и над Горна Оряховица – ранени са двама души. Над Русе са хвърлени 4 бомби. При с. Червена вода са хвърлени 9 бомби, а при с. Бузовград 8 бомби, които разрушават една сушилня.[41]

Нападенията принуждават правителството да въведе затъмнение над цялата страна от 2 октомври 1942 година, което е прекратено на 16 май 1943 година. През 1942 г. са бомбардирани 7 населени места, убит е 1 човек и 19 са ранени. Пуснатите бомби са над 27.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #11 -: април 12, 2017, 08:36:26 »

От пролетта до есента на 1943 г.

    Пролетта и лятото на 1943 г. Над България са хвърлени от съюзнически самолети избухливи писалки, часовници, детски играчки – в резултат на това са осакатени няколко деца[42];

    24 юни 1943 г. Бомбардирано е летището до Солун.

    1 август 1943 г. Провежда се операция съюзническата авиация „Приливна вълна” – бомбардиране на нефтените находища край Плоещ. От Бенгази излитат 177 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“, които прелитат над Адриатическо море и през Куманово и Скопие се насочват към нефтените полета на Румъния. При бомбардировката на американците понасят значителни загуби – 56 свалени самолета. На връщане летящите крепости са посрещнати от българските изтребители, които в първия бой за защита на родното небе свалят 5 противникови бомбардировача. Над българска територия са пуснати бомби при гара Бойчиновци, при гр. Бяла и при с. Дента.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #12 -: април 12, 2017, 08:37:45 »

Начало на офанзивата срещу България – Операция ”Point Blank“ (Прицел от упор)

   
На срещата Чърчил-Рузвелт в Казабланка се планира и Операция "Point Blank” (Прицел от упор) за тежки удари по авиационната промишленост на Германия.

    18 октомври 1943 г..В 12,15 ч. 24 леки бомбардировача „Уелингтън“ и изтребители Р-38 „Лайтинг“ атакуват гара Скопие – разрушени са 40 сгради, убити са 30 човека, ранени са 23-ма. Същият ден са атакувани гара Велес и град Велес – убити са двама и е ранен един човек. В 16,22 ч. отново е атакувана гара Скопие като са убити трима и са ранени 15 войници. Свален е един противников изтребител. Бомбардирана е и гара Генерал Жостов.

    20 октомври 1943 г. Атакуван е Ниш. Хвърлени са общо 179 бомби, убити са 245 души и 479 са ранени. Разрушени са 66 сгради, много вагони и локомотиви.

    21 октомври 1943 г. Бомбардирана е гара Скопие – жертви няма;

    25 октомври 1943 г. В 9,56 ч. е атакувана гара Скопие, като са пуснати около 20 бомби и е ранен един човек. Излитат два български изтребителя „Месершмит“, като подпоручик М. Григоров успява да свали два изтребителя;

    6 ноември 1943 г. Бомбардировачи, които се завръщат от бомбардировка на Плоещ, от голяма височина бомбардират Пловдив, жертви няма;
    14 ноември 1943 г. Първото масирано въздушно нападение над българската столица. В 12,30 ч. 137 самолета – 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг“ атакуват София, пуснати са 563 бомби. Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени 128. Убити – 56 граждани, 1 полицай и 6 военни. Тежко ранени – 49 човека, леко ранени – 79. Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109, във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов. Предупредителната служба закъснява да сигнализира да подаде сигнал за приближаваща опасност, но ПВО, макар да не сваля противников самолет, успява да отклони нападателите от центъра на града, изстрелвайки 1471 тежки и 2128 леки снаряда.

    24 ноември 1943 г. Бомбардировка, извършена от 60 бомбардировача B-24 Либърейтър придружени от около 30 изтребителя, пускат 156 бомби, като убиват 9 човека и раняват 29 граждани и военни лица, разрушени 87 жилища и постройки в района на Централна гара София. ПВО изстрелва 585 снаряда. Във въздушния бой за защита на София загива летецът Мито Дисов – изтребителят му пада след като е отсякъл с крилото опашката на бомбардировач – „летяща крепост“. Свалени са 10 противникови самолета, зенитната артилерия сваля 3, а българските изтребители – 7 противникови машини.

    10 декември 1943 г. Нападението е извършено от 120 самолета – 60 бомбардировача Б-24 „Либърейтър“ и 60 изтребителя „Лайтинг“ атакуват София. поради активното противодействие на българските изтребители до София стигат само около 40 самолета, които хвърлят 180 бомби – около 90 бомби в района на кварталите „Хаджи Димитър“, „Индустриален“, Централна гара, „Малашевци“ и „Военна рампа“. Други 90 бомби поразяват летище Враждебна и селата край него. При бомбардировката са убити 11 души, ранени са 22, разрушени са 85 постройки. Бомбардирани са дворецът Врана, с. Казичане, с. Връждебна, с. Поповяне – Самоковско, с. Реброво. ПВО изстрелва 941 снаряда. Във въздушния бой загива капитан Павел Павлов. Свален е един противников самолет.

    20 декември 1943 г. “Черният Никулден“. Нападение на американската авиация върху София. Групировка от 15-та въздушна армия на САЩ [1] от 150 бомбардировача „Либърейтър“ B-24 Liberator (Бе-24 „Освободител“) от 376-та тежка бомбардировъчна групировка (376th Bomb Group – Heavy), охранявани от 60 тежки двумоторни двутели изтребители Lockheed P-38 Lightning (Локхийд Пе-38 „Светкавица“) от 82-ра изтребителна група (82th Fighter Group), се насочва за поредната „терористична бомбардировка“ на София, както операциите красноречиво се наричат в английските военни планове. Българите смело се изправят с едва 36 машини срещу 200 вражески. Противника е посрещнат от изтребители Ме-109, излетели от Божурище и „Девоатин“, излетели от Враждебна. Българският орляк 3/6 имащ по списъчен състав 17 изтребителя Ме-109G-2 вдигайки се от летище Божурище има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, а в това време другият орляк от Враждебна – 2/6, имащ по списъчен състав 24 изтребителя Девоатен D.520, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София. Летците добре разбират, че с при съотношение 1:6 в полза на нападателите нямат шанс да разбият и унищожат противника, но трябва да спечелят време за мирното население да се укрие в скривалищата и могат да нанесат болезнени загуби на нашественика като свалят няколко негови самолета, основната им тактическа цел е да разстроят противниковата формация и отклонят „Освободителите“ от курса, да не ги оставят необезпокоявани да нанесат точен удар по българската столица и да ги принудят да хвърлят бомбите си извън града. Тази цел е постигната от българските летци изтребители. При това нападение на американската авиация върху София са разрушени 113 сгради и е прекъснат релсовият път на околовръстната железопътна линия. Над столицата са пуснати 270 бомби, убити са 71 човека, тежко ранени са 46, а леко ранени – 62 души. Във въздушния бой загиват подпоручик Георги Кюмюрджиев и легендарния поручик Димитър Списаревски – първата българска „жива торпила“, той тежко прострелва един бомбардировач след което се врязва и сваля водача на вражеска американска ескадрила готвеща се да засипе с бомби населението на София; ПВО изстрелва 805 снаряда. Българите свалят 5 самолета – 2 бомбардировача и 3 изтребителя. Лейтенант Едуард Тинкър (пилот на „Лайтнинг“ от изтребителното прикритие, бордов номер 43 – 2413, от 97-а изтребителна ескадрила), участник във въздушния бой на 20 декември 1943 година, заявява: „Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те надхвърлят понятието ненадмината ярост в авиацията“

    30 декември 1943 г. Дневна бомбардировка на района на софийския централен железопътен възел. Убити са около 70 души и са ранени 95.

Фактът, че масираната атака срещу България започва с октомврийските бомбардировки над Скопие, Велес и Ниш потвърждава мнението, че независимо от пропагандните заплахи към Царството, британците и американците считат тези градове за български [43], на дело са наясно за това и ги имат за такива в своите оперативни планове. Този факт потвърждава недвусмислено и най-стратегическата най-убийствена бомбардировка над България, тази на 10 януари 1941 г., планирана и извършена именно едновременно над София и Скопие, когато в главните български градове тогава са тежко ранени най-малко 726 и са избити на място не по-малко от 959 българи. Същото е и при следващия планиран тежък удар на 24 януари – отново София и Скопие, но столицата тогава е спасена от появилата се непрогледна мъгла и бомбите разрушават Скопие и Враца.

През 1943 година са бомбардирани 24 населени места, убити са 436 човека и 810 са ранени. Пуснатите бомби са над 1032. В края на 1943 година американското и английското военно ръководство са на мнение, че поставените цели за въздушни удари над България не са изпълнени, резултатите са незадоволителни, причината за това е отдадена на активната отбрана на българската изтребителна авиация.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #13 -: април 12, 2017, 08:38:59 »

Разгръщане на офанзивата 4 януари – 17 април 1944 г.

    4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Около 100 бомбардировача хвърлят 150 бомби над Дупница. Градът е варварски обстрелван и с бордовите картечници на нападателите. Разрушени са 40 сгради. Жертвите са 59 убити и 43 са ранени. С бордови картечници е обстрелвано с. Кочериново и теснолинейката, като са ранени двама души. Бомби са хвърлени при с .Царевец, с. Соколаре, с. Поляни, Крива Паланка. От Ниш излитат немски изтребители, които водят въздушен бой с противника;

    10 януари 1944 г. Бомбардировките на този ден ясно сочат, кои англичаните и американците считат за стратегически български градове. Първо към 12 часа от 40 самолета е бомбардиран Скопие, хвърлени са 180 бомби, убити са 12 и ранени са 16 човека (според други данни убитите всъщност са 100)[44]. Следва удар върху на София – това е първата комбинирана (дневно-нощна) и е една от най-страшните и кръвопролитни англо-американски бомбардировки над столицата. Дневната е извършена от около 330 американски самолета. Първо градът е нападнат от два американски бомбардировъчни полка Б-24 и Б-17 „Флаинг Фортес“ – около 220 бомбардировача и 110 изтребителя „Лайтнинг“. Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“, безспорно е потвърдено прякото участие на 143 B-17 Flying Fortress, 37 B-24 Liberator) и 110 изтребителя P-38 Lightning. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета – 43 български от 6-ти изтребителен полк и 30 немски изтребителя. От софийските летища се вдигат – 2/6 изтребителен орляк с 23 Dewoitine D.520 и 3/6 изтребителен орляк с 16 Me-109G[45] и от Карлово едно крило (ято от четворка изтребители) Dewoitine D.520 от 4/6 изтребителен орляк, водени от кандидат-подофицер Тодор Розев. На бой в защита на София излита и германската ескадрила I./JG 5 „Eismeer“ с 30 изтребителя Me-109G, водени от своя командир кап. Герхард Венгел. От ПВО са изстреляни 1958 снаряда. Във въздушния бой са свалени от българите 6 „летящи крепости“ и 5 изтребителя, немците свалят още 3 бомбардировача, защитниците на София дават 2 жертви – загива подофицер Симеон Михайлов /самолетът му внезапно полита към земята и се разбива при с. Мало Бучино, вероятно загуба на съзнание поради тежък синузит/ и германският изтребител кап. Герхард Венгел, убит край Радомир в бой с няколко вражески изтребителя. Ранени са още 3-ма немски летци: оберлейтенант Роберт Мюлер и .оберфелдфебел Калвайт, унтерофицер Холткьотер. [46] В 22 часа същата нощ София е нападната от още около 80 британски самолета и въпреки изстреляните 1310 снаряда от зенитната артилерия противникът успява да нанесе още поражения на града. В резултат на дневното и нощното нападение на София загиват 947 човека и са ранени 710. Тежко ударени са 3731 сгради – разрушени 93 държавни и 3211 частни сгради и 427 са полуразрушени. Хвърлените бомби над София са общо 1784. Жестоките въздушните удари на 10 януари силно разстройват обществения живот в столицата и започва евакуация. До 16 януари 300 000 жители напускат града. Българите обаче карат самоуверения в огромното си числено превъзходство противник също да плати най-тежка цена. Командира на 3/6 изтребителен орляк капитан Чудомир Топлодолски с хората си се врязват в армадата и за броени минути са свалени три P-38G Lightning, а в хода на преследването на още осем напускат района, прочертавайки небето с димните си следи, един от бомбардировачите е „прошит“ от точния огън на поручик Цвятко Загорски, отделя се от групата и се разбива в околностите на село Радибош, а Девоатините атакуват фронтално, резултатът от „кавалерийската“ им атака е зашеметяващ – още три бомбардировача започват да димят, стараейки се да запазят мястото си в бойния ред, който вече не съществува. В-17F „летяща крепост“ с командир поручик Финч е с най-много поражения и се разбива край с. Кладница, Пернишко. Първата вълна американски бомбардировачи не издържа и обръща курса към Италия, като увлича след себе си и останалите екипажи. Бомбите им са хвърлени без необходимото прицелване с явното желание да се напусне небето над София колкото се може по-бързо. Би Би Си, съобщава, че 31 американски самолета не се завръщат в базите си след „мисията“ над Царство България.[47]

    24 януари 1944 г. 300 американски тежки бомбардировача тръгват да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. Те хвърлят бомбите си над други градове и села. и тежко бомбардират град Враца – в 12,35 ч. от 84 „летящи крепости“ и в 13,10 ч. от още 50 бомбардировача. Пуснатите бомби над града са около 380 – убити са 126 човека, ранени са 250. Разрушени са 234 сгради. Жертвите са 126 убити и 97 ранени. Бомбардиран е и гр. Скопие – над града са хвърлени около 380 бомби. Същия ден са хвърлени бомби и при с. Чомаковци, с. Драгалевци, с. Симеоново, с. Герман, с Згалево, с. Беглеж. Общо над страната са хвърлени над 800 бомби, a загиналите са 126. От Ниш излитат германски изтребители. Свалени са 5 противникови самолета;

    16 март 1944 г. През нощта към 21 часа София е нападната от около 50 бомбардировача, които пускат осветителни тела, 197 разрушителни и около 4000 запалителни бомби. Възникват около 70 пожара. Разрушени са 72 сгради. Жертвите са 43 убити, включително 12 човека които се задушават, и 58 ранени. Бомби са хвърлени и около селата край София. ПВО изстрелва 1121 снаряда.

    17 март 1944 г. В 01,27 ч., след осветяване, София е бомбардирана от около 25 самолета. Над града са пуснати 307 бомби. ПВО изстрелва 906 снаряда. 33 човека загиват, ранените са 76.

    18 и 19 март 1944 г. След 21 часа над селища в Южна България са извършени нападения от около 150 самолета. За щастие жертви няма. Борисовград е бомбардиран със 7 бомби, Пловдив с 10 бомби. Бомби са пуснати и при селата Брестово, Бяла река, Езерово, Крумово, Любеново, Сърница, Хисаря, Царско село, Шишманово. Две бомби са хвърлени при гара Ракитово. Между 22,08 ч. и 00,20 ч. самолети се появяват над гр. Кърджали и го осветяват, но бомбардиране не последва;

    24 март 1944 г. В 22 ч. около 40 самолета нападат София. Хвърлените бомби са предимно запалителни, жертви не са дадени. Няколко бомби падат в района на двореца Врана и изгарят втория му етаж. Бомби са хвърлени при селата Батановци, Вакарел, Дървеница, Лиляново, Красно село (11 бомби), Мошино, Осиково, Симеоново, Студена, Църква, Широки дол.

    29 март 1944 г. През нощта между 21,14 ч. и 21,34 ч. около 50 леки бомбардировача „Москито“ осветяват София а след това пускат около 70 бомби. Загиват 10 човека, сред които 7 селяни от с. Слатина. ПВО изстрелва 462 снаряда.

    30 март 1944 г. Това е най-тежката терористична бомбардировка над София, но извършената евакуация проваля плановете на противника да предизвика големи човешки жертви. Столицата е нападната от 450 бомбардировача Б-24 „Либърейтър, Б-17 „Флайнг Фортес“, Б-25 „Митчел“ и „Халифакс“, придружени от 150 изтребителя Р-38 „Лайтинг“. В 9,45 ч. София е бомбардирана както при варварската бомбардировка на Дрезден с т.н. „бомбен килим“.В 10,10 ч. градът е бомбардиран повторно. Хвърлени са около 3000 фугасни и около 30 000 запалителни бомби [48], разрушени са 3575 сгради. Извършената евакуация на София проваля плана на нападателите да убият голяма част от населението – жертвите са 139 загинали и неизвестен брой ранени. Същия ден е бомбардиран град Ниш. При с. Пишурка са пуснати 64 бомби. Българските изтребители храбро пресрещат противника, но не успяват поради малочислеността си да разстроят бомбардировъчната формация и да предотвратят бомбардировката над София. Във въздушния бой този ден загиват фелдфебел Христо Цанков и подофицер Йордан Кубадинов. Свалени са 9 противникови самолета.

    5 април 1944 г. Бомбардиран е Ниш. Хвърлени са 170 бомби от които 70 на гарата. Разрушена е и жп линията Скопие – Ниш. Излетелите български изтребители водят ожесточен бой с противника;

    15 април 1944 г. На Велика събота е бомбардиран Ниш. Американски бомбардировачи символично атакуват града като родно място на Константин Велики. В първата бомбардировка са убити 700 граждани на Ниш, от които 150 работници в железопътния завод в Ниш. Бомбардировките са извършени от 446-а, 447-а и 448-а бомбардировачни ескадрили на 321-а бомбардировачна група – 12 въздушна команда от силите на Съединените щати, базирани по това време във Фоджа. повредена Съборната църква, а католическата църква – разрушена. Тази бомбардировка на Велика събота се помни като "Кървавия Великден".

    17 април 1944 г. София е бомбардирана в 11,45 ч. от 350 бомбардировача, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт“ и Р-51 „Мустанг“.Хвърлените бомби са около 2500, хвърлени са и експлодиращи предмети и детски играчки, убити са 128 човека, ранени са 76 души. Разрушени са 749 сгради. ПВО изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Българските летци изтребители, макар и в малоброен състав, смело атакуват противника и успяват да свалят няколко американски „летящи крепости“ и изтребители. Поради голямата прилика между своя „Месершмит“ и въведения, вместо двутелите Лайтнинги, американски изтребител „Мустанг“P-51 Mustang българските самолети не разпознават врага и се приближават в опасна близост, американците дори са разклащали крила, за да подсилят измамата. В боя на 17 април загиват 7 български пилоти: четирима пилоти от 2/6 орляк: подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и трима пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Същата вечер между 23,31 ч. и 23,42 ч. е атакуван Пловдив от около 30 самолета – от пуснатите 150 бомби са убити 44 и са ранени 33 човека. Бомби са пуснати при Асеновград, Садово и с. Ягодово – загива 1 човек. Над Перущица са пуснати 10 бомби, като загиналите са двама. Към 22 часа са хвърлени бомби и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане. По рапорти до командването на 15 американска Въздушна армия на 17 април 1944 г. съюзниците губят 24 тежки бомбардировача
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 44709



« Отговор #14 -: април 12, 2017, 08:41:17 »

Заключителен етап на въздушните нападения

1944

В периода 4 януари – 1 септември 1944 година са бомбардирани 131 населени места, убитите са не по-малко от 1276, най-малко 1381 са ранени. Пуснатите бомби са над 43 954.

    Между 01:52 и 02:08 ч. на 20 април – Пловдив е нападнат от около 20 бомбардировача, а по-късно на сутринта са пуснати 25 бомби. Убити са 7 човека, а ранените са 29.
    24 април – С. Караманци, Кюстендилско, е бомбардирано от 12 бомби.

    Около 22:20 ч.на 10 май 20 самолета бомбардират гр. Ниш.

    В 13:07 и 14:10 ч. на 15 май гр. Охрид е атакуван от американски изтребители – хвърлени са 12 бомби, като загиват двама германски войници, а 3-ма жители са ранени;

    Между 11:45 и 14:00 ч. на 18 май, завръщащите се от Румъния, бомбардировачи хвърлят бомби над български села – с. Долни воден (трима загинали), с. Чепелари, с. Вълково (двама загинали), с. Щоково, Нареченски бани и край с. Кула махала.
    В 15:42 ч. на 24 май в Охрид са пуснати 8 бомби, убити са двама войници, а един е ранен. Същият ден, при бомбардировка над София, е унищожена е Зала България – Софийската филхармония, като е разрушена залата, органа и двата рояла. [54]

    В 2,32 ч. на 9 юни 100 бомби са хвърлени над Ниш.

    На 11 юни е бомбардиран Русе. Пуснати са около 100 бомби. Убити са петима, ранени са 4 души. Същият ден са хвърлени бомби и при разградските села Църквино, Веселина, Желязковец и при гара Самуил, както и край Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, селата Царева ливада, Гагово, Сухиндол, Новачене, Дяково, Върбица, Драгани и Гайтани. След като е ранен, подпоручик Иван Бонев скача с парашута си е разстрелян във въздуха.[55] Българската изтребителна авиация успява да свали 11 противникови самолета. В този ден в боя участват и германски изтребители.

    В 1,52 ч. на 12 юни е бомбардирано летище Карлово. От 50 – 60 самолета се стреля с бордовите картечници и са хвърлене 100 разрушителни и много запалителни бомби. Загиналите са 30, а ранените са 72.

    В 9,34 ч. на 14 юни Охрид е атакуван от 4 изтребителя „Спитфайер“. Пуснати са 8 бомби, които убиват двама и раняват 1 човек. Между 23:00 и 23:00 ч. дузина бомбардировачи хвърлят 100 бомби над Ниш, където има няколко няколко убити и ранени.

    На 20 юни изтребители „Спитфайер“ нападат гара Прилеп, където е убит един войник, а трима са ранени. Нападната е над гара Даме Груев, като са убити двама железничари.

    В 9,50 ч. на 23 юни са 20 запалителни бомби над Русе. Бомбандиран са Ниш и оряховското село Остров. Български и германски изтребители съвместно успяват да свалят няколко противникови бомбардировача. Един от пада при с. Отец Паисиево, убивайки 3-ма и ранявайки други трима души.

    Преди обяд на 24 юни, завръщащите се от Румъния бомбардировачи нападат български селища. Над гр. Казанлък хвърлени 6 бомби, но жертви няма. Бомбардирани са селата Ботево, Ракево, Бара, Роскот, Генерал Лазарево, при махала Кръстевци и гр. Сопот. Свалени са 10 от тези бомбардировачи, както и пет български изтребителя, след изненадваща атака, но пилотите им успяват да се спасят с изключение на фелдфебел Цвятко Загорски.

    B 10:20 ч. на 25 юни 4 английски изтребителя бомбардират Охрид с 8 бомби. Убит е един войник, а друг е ранен.
    На 28 юни над летище Карлово са хвърлени са над 350 тона бомби, които напълно разрушават летището. Убити са 7 човека, 6 са ранени. Бомбардирани са с около 63 бомби и с. Иганово и гр. Сопот, убитите са 5, а ранени са 10 човека.
    В 1:40 ч. на 29 юни е бомбардиран Русе с 100 разрушителни бомби, убити са двама, ранени са трима човека.
    В 17:00 ч. на 30 юни 4 изтребителя „Спитфайер“ атакуват Скопие, като убиват 5 и раняват двама човека;
    На 3 юли, завръщащите се от Румъния бомбардировачи, хвърлят няколко бомби над Русе, но няма жертви, и над селата Шалтиково, Чупрене и Люта, където са убити трима селяни.
    Към 11:30 ч. на 4 юли е обстрелвана гара Райко Жинзифово, където има много ранени.

    Към 9 ч. на 9 юли е обстрелван влака Велес – Градско, с трима ранени. Обстрелвана е и гара Прилеп, като близо до гр. Прилеп, след стрелба от въздуха, е ранен полицай. В 16,43 ч. е обстрелвано шосето Скопие – Тетово, където е убит един войник, а един цивилен е ранен.
    На 11 юли изтребители „Спитфайер“ атакуват влак между Качаник и Скопие – убит е един германски войник и са ранени 13 италиански военнопленници.
    На 15 юли са хвърлени 2 бомби над пристанище Лом и над ломските села Калугер махала, Разград махала и Воднянци. Бомби са пуснати и при с. Остров, с. Камена Рикса, с. Ружинци, с. Белотичане;
    На 22 юли, завръщащите се от Румъния самолети, пускат две бомби при гара Бойчиновци. Бомби са хвърлени при Оряхово, с . Долни Цибър, с. Згалево, с. Парлец и гара Букьовци, при с. Дебели лак, където е ранена една жена. Парче от снаряд на ПВО убива жена в Княжево. Излетелите български изтребители и ПВО свалят няколко „летящи крепости“;
    На 26 юли вражески изтребители нападат няколко влака и гари. При нападение на санитарен влак са ранени двама войници. Във влака София – Скопие са убити машинистът и двама войници, а 20 човека са ранени. На гара Генерал Лист е убит железничар. При нападение на друг влак са убити 11 и са ранени 30 човека; На 28 юли.
    На 28 юли около 150 американски бомбардировача нападат летище Карлово. На земята са разрушени 70 самолета. Жертвите са 25 убити и 52 ранени. Завръщащите се от бомбардировка на Румъния противникови самолети пускат седем бомби над Лом. Ранени са 3 човека, а при с. Синаговци са хвърлени 10 бомби. Българските летци изтребители свалят 4 противникови самолета.
    На 30 юли противникови самолети минират р. Дунав при Видин, Лом, Оряхово, Сомовит, Белене, Свищов и Русе – в резултат на минирането потъва немски шлеп. От въздуха са обстрелвани Свищов и Лом.

    На 10 август, преминаващи над България самолети, хвърлят 6 бомби между селата Горно Церовене и Живовци. Излетелите български и германски изтребители успяват да свалят 3 „летящи крепости“;
    На 17 август, завръщащите се от Румъния, бомбардировачи са пресрещнати от български изтребители, не им позволявайки да достигнат до София. В разразилия се въздушен бой са свалени 7 противникови самолета.
    На 18 август 7 самолета бомбардират с 26 бомби пристанище Лом, като тежко раняват трима и леко още трима;
    В 9,10 ч. на 21 август е бомбардиран Ниш – хвърлени са 800 малокалибрени бомби. Загиват двама военнослужещи. Ранени са трима;
    На 26 август, завръщащи се от Румъния, бомбардировачи хвърлят бомби при селата Бели бряг, Люта и Чуковец. Българските авиатори успяват да свалят три противникови самолета
    На 31 август противникови самолета обстрелват влак на гара Лакатник, като раняват двама човека;
    На 1 септември около 100 бомбардировача нападат Ниш – убити са 5 и са ранени 15 войници. Сред населението също има жертви.
    На 5 септември българското правителство излиза от Тристранния пакт, скъсва дипломатическите си отношения с Германия и взима решение да ѝ обяви война.. Без да зачита това, и че през цялата война и в момента поддържа нормални дипломатически отношения с България, вечерта в 19:00 същия ден СССР ѝ обявява война и на 8 септември съветските войски навлизат, същата вечер в София комунистите извършват държавен преврат и страната бързо и без съпротива е окупирана от чуждите войски.[57] Въздушните нападения над територията в довоенните граници на България и придобитата в 1940 г. Южна Добруджа са спрени.
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: [1] 2 Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн