GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Изгуби ли регистрационния е-мейл?
март 30, 2017, 15:42:23

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията


Начало Галерия Помощ Вход Регистрация
GunBG.com
   


   Единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх.

         Франклин Делано Рузвелт
169037 Публикации в 10970 Теми от 712 Членове
Последен член: YoanaYoradanova
*
+  GunBG.com - Клуб за ценителите на исторически оръжия
|-+  Свободно време
| |-+  От медиите
| | |-+  Анализи
« назад напред »
Страници: 1 2 3 [4] Надолу Изпечатай
Автор Тема: Анализи  (Прочетена 3240 пъти)
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49604



« Отговор #45 -: декември 30, 2016, 18:31:51 »

и отговорът не закъсня

МИД предложил Путину выслать из России 35 американских дипломатов

МИД России внес предложения президенту Владимиру Путину объявить 35 американских дипломатов в России персонами нон грата. Об этом в пятницу, 30 декабря, заявил глава внешнеполитического ведомства Сергей Лавров, передает ТАСС.

По словам министра иностранных дел, из России предлагается выслать 31 сотрудника посольства США в Москве и четырех сотрудников генконсульства в Санкт-Петербурге.

В МИД надеются, что эти предложения будут рассмотрены в самом оперативном порядке, добавил Лавров.

За день до этого власти США приняли решение в течение 72 часов выслать 35 российских дипломатов, а также закрыть доступ к двум объектам, используемым ими. В Белом доме утверждают, что такие меры стали «ответом на притеснения американских дипломатов в Москве со стороны российских властей».

Помимо этого, президент США ввел санкции против ФСБ, ГРУ, еще ряда организаций, а также шести физических лиц, объяснив это кибератаками на избирательную систему Соединенных Штатов со стороны России.

Вашингтон неоднократно обвинял Москву во вмешательстве в предвыборную кампанию. В Кремле эти обвинения последовательно отвергают. 16 октября этого года президент России Владимир Путин заявил, что США создают образ врага в виде России для его использования в ходе избирательной кампании.

https://lenta.ru/news/2016/12/30/non_grata/

като нямат какво да правят двете супер сили си мерят .... изгонените дипломати 
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49604



« Отговор #46 -: декември 30, 2016, 18:46:48 »

и нещо общо по темата за действието на този механизъм

Как и почему дипломатов принудительно отправляют на родину

Что это вообще такое — высылка дипломата?

Как правило, если государство, на территории которого расположено посольство (далее — «государство пребывания») не хочет видеть у себя какого-либо дипломатического работника, оно по частным каналам либо публично уведомляет об этом МИД, который его прислал (страна, из которой прибыл дипломат, именуется «аккредитующее государство»). Если все переговоры идут по частным каналам, то у аккредитующего государства есть выбор: если оно не желает обострять отношения, то сотрудник посольства просто не возвращается в страну пребывания из очередного отпуска. Если же оно упрямится или если о нежелательности пребывания дипломата заявлено публично, то сотрудник диппредставительства объявляется персоной нон грата.
Что такое персона нон грата?

В буквальном переводе с латыни — «нежелательное лицо». После этого у аккредитующей страны не остается другого выхода, кроме как отозвать своего гражданина на родину, потому что в противном случае страна пребывания откажется считать его дипломатом. С него будет снята дипломатическая неприкосновенность, и он станет подсуден законодательству страны пребывания.
То есть до снятия дипломатической неприкосновенности судить его не имеют права?

Дипломат согласно Венской конвенции о дипломатических сношениях от 1961 года имеет полный иммунитет от судебного преследования. Даже если дипломат убивает человека, государство пребывания не имеет права его судить — если аккредитующая сторона сама на это не согласится.
Кого могут объявить персоной нон грата?

Любого дипломата вплоть до посла. Чем выше статус, тем громче скандал.
Только дипломатов? А как же другие сотрудники миссии?

Только дипломатов. В отношении сотрудников административного и технического состава миссии используется формулировка «лицо, пребывание которого неприемлемо» (not acceptable). Разница только в терминологии, по сути это означает ту же высылку.

Что обычно приводит к высылке?

Самая частая формулировка — за деятельность, несовместимую со статусом дипломата, сиречь за шпионаж. Как правило, шпионов стараются поймать с поличным — тогда аккредитующей стороне невозможно сделать хорошую мину при плохой игре и объявить произошедшее недружественным шагом. В крайнем случае подойдут другие доказательства. Иногда, впрочем, доказательства собрать не удается, и тогда высылают без объяснения причин.
А так можно?

Можно. Принимающее государство само решает, кого из чужих граждан оно хочет видеть на своей территории, а кого нет. В этом вопросе оно никому отчитываться не обязано.
Сколько времени обычно дается на сборы?

По-разному, обычно от 48 до 72 часов.

Что следует за этим?

Репрессалии, они же контрмеры. В ответ на высылку своих дипломатов аккредитующее государство высылает дипломатов страны, предпринявшей этот шаг. Иногда высылают не только дипломатов, но и бизнесменов, и журналистов.
Есть ли какие-то установленные правила — сколько высылать и кого?

Нет, это нигде не регламентируется и зависит исключительно от доброй воли страны пребывания. Однако сложилась практика, согласно которой высылка производится по принципу паритета: сколько высылает один, столько высылает и другой. Хотя ничто не мешает от этой практики отступить, паритет считается разумным: если выслать меньшее число дипломатов, может сложиться впечатление, что страна не дорожит своей репутацией и опасается принять адекватные контрмеры; если выслать больше, за этим последует новая высылка, и последнее слово останется за противоположной стороной. Однако бывали случаи, когда ответная высылка вообще не производилась или производилась в меньшем размере.
То есть при раскрытии вражеского шпиона его сразу высылают?

Нет. Шпионов и разведчиков во всех посольствах пруд пруди, они могут работать как под прикрытием дипломатического статуса, так и маскируясь под техсостав. Задача контрразведки страны пребывания — вычислить шпионов среди сотрудников посольства, взять их под наблюдение и отслеживать все их связи и контакты, по возможности вбрасывая через них дезинформацию. Этой «игре теней» не одна сотня лет, ее правила давно сложились, и участники этой игры стараются от них не отступать.
Что ждет сотрудника, объявленного в какой-либо стране персоной нон грата?

Возвращение на родину, работа в центральном аппарате и назначение в другую страну.
Сможет ли этот сотрудник позже въехать в страну, которая сочла его персоной нон грата?

Теоретически да. Внешняя политика государств имеет свойство меняться, и человек, которого одно правительство не хотело видеть на территории страны, может вполне устроить другое правительство. К тому же дипломатическая практика позволяет создать массу лазеек — к примеру, человека могут признать персоной нон грата, но при этом разрешить ему въезд в составе официальной делегации.

Алексей Куприянов

https://lenta.ru/articles/2016/12/30/persona_non_grata/
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49604



« Отговор #47 -: декември 30, 2016, 19:14:40 »

И последно - ЖЕСТА НА МОРАЛНИЯ ПОБЕДИТЕЛ  

Путин: Няма да гоним американски дипломати

Президентът на Русия Владимир Путин е взел решение да не гони от страната американски дипломати като отговор на новите санкции на Вашингтон срещу Москва.
„Връщайки се в родината, руските дипломати ще прекарат новогодишните празници в обкръжението на близки и роднини, у дома. Ние няма да създаваме проблеми на американските дипломати. Никого няма да експулсиране“, се казва в изявление на Путин, разпространено от пресслужбата на Кремъл.

Той допълва, че Русия няма да „забранява на семействата и децата на дипломатите да ползват познатите им места за отдих през празничните дни“.

„Освен това, всички деца на американски дипломати, акредитирани в Русия, ги каня на новогодишното тържество в Кремъл“, допълва руският лидер.

Путин каза, че Русия си запазва правото на отговор на САЩ, които въведоха поредните антируски санкции и изгониха руски дипломати, но подчерта, че Москва "няма да пада на нивото на кухненска дипломация".

"Запазвайки си правото на ответни мерки, няма да падаме на нивото на "кухненска", безотговорна дипломация и в по-нататъшните си стъпки за възстановяване на руско-американските отношения ще се ръководим от политиката, която ще води администрацията на президента Доналд Тръмп", е заявил Путин според пресслужбата на Кремъл.

Руският лидер е поздравил също така сегашния президент Барак Обама и новоизбрания Доналд Тръмп, както и техните семейства и целия американски народ с настъпващата Нова година.

"Жалко, че администрацията на Обама приключва мандата си по такъв начин, но въпреки това поздравявам него и семейството му с настъпващата Нова година. Поздравявам и новоизбрания президент Доналд Тръмп, и целия американски народ", се казва в специалното изявление на Путин, разпространено от пресслужбата на Кремъл.

В изявлението се казва, че действията на САЩ срещу Русия вредят не само на двустранните отношения, но на света като цяло, като се има предвид отговорността на Русия и САЩ за опазване на глобалната сигурност.

По-рано бе съобщено, че Русия ще обяви за персона нон грата 35 американски дипломати – 31 служители на посолството в Москва и четирима от генералното консулство в Санкт Петербург. Предложението за това бе на министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров. То бе отговор на обявените вчера антируски санкции на Вашингтон, включващи и бързо експулсиране на 35 руски дипломати.

Бе съобщено също, че руските власти ще затворят англо-американското училище в Москва. Това училище с традиции от десетилетия посещават и деца на американски дипломати.

Но около 12 ч днес говорителката на руското външно министерство Мария Захарова опроверга съобщението.

Тя реагира не по традиционния начин, а на страницата си във Фейсбук и обвини за разпространението му официални лица и медии в САЩ.

http://dnes.dir.bg/news/USA-rusia-vladimir-putin-24890008?nt=10

Великодушния жест на една държава с история и КУЛТУРА към първеню 
Жестоко натриване на носове !

 
« Последна редакция: декември 30, 2016, 19:20:05 от Хаджи » Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
krras
Генерал-майор
****
Неактивен Неактивен

Публикации: 2174



« Отговор #48 -: декември 30, 2016, 19:37:00 »

Братушка Голем си ! Двама се срещнали на мост ,единият казал АЗ НА МАГАРЕТА ПЪТ НЕ ПРАВЯ -а другият АЗ ПЪК ПРАВЯ !!!
пп магаре маймун все тая...................
Активен
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49604



« Отговор #49 -: декември 30, 2016, 21:57:26 »

Президентски самолет връща изгонените от САЩ руски дипломати

Руските дипломати, обявени от САЩ за персона нон грата, ще бъдат върнати в Русия с президентски самолет, предаде ТАСС.
"За връщането на руските дипломати и семействата им в САЩ ще бъде изпратен самолет от специалния авиоотряд "Русия", съобщи администрацията на руското президентство, цитирана от БТА.

Преди това информиран източник беше съобщил за Интерфакс, че руските дипломати, на които бе даден срок от 72 часа да напуснат територията на САЩ, срещат трудности в покупката на самолетни билети за Русия и че ще бъдат принудени да отпътуват от Вашингтон за Ню Йорк, където има повече шансове да си намерят билети за полет до Москва.

Дори се очакваше, че ще прекарат новогодишната нощ в самолета.

http://dnes.dir.bg/news/USA-rusia-izgoneni-diplomati-24891247?nt=10

Огромно морално превъзходство !
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49604



« Отговор #50 -: декември 31, 2016, 19:17:35 »

Times сочла отказ Путина высылать дипломатов США великодушным новогодним жестом

Британская газета The Times назвала отказ российского лидера Владимира Путина от высылки американских дипломатов «великодушным новогодним жестом», контрастирующим с «мстительным ударом президента [США Барака] Обамы». Об этом издание пишет в субботу, 31 декабря.

«Мягкая реакция господина Путина стала неожиданностью на фоне заявлений российских официальных лиц, прогнозировавших "зеркальный ответ"» Москвы на действия Вашингтона, говорится в материале The Times.

Решение о высылке из США в течение 72 часов 35 сотрудников российской дипмиссии было принято 29 декабря. В Белом доме эти действия назвали ответом на притеснение сотрудников американских дипмиссий в Москве. В МИД России уточнили, что общее число россиян, которые должны покинуть Соединенные Штаты, составляет 96 человек, включая сотрудников загранучреждений и членов их семей.

30 декабря, комментируя решение Вашингтона, Путин заявил, что ответные меры Москва принимать не станет. Таким образом президент отклонил соответствующее предложение МИД России.

В то же время глава государства подчеркнул, что действия США «явно противоречат коренным интересам как российского, так и американского народов». «С учетом особой ответственности России и США за сохранение глобальной безопасности — [это] наносит ущерб и всему комплексу международных отношений», — заявил Путин.

https://lenta.ru/news/2016/12/31/new_year/
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49604



« Отговор #51 -: януари 27, 2017, 20:17:07 »

«Для Трампа Украина станет инструментом торговли с Москвой»


Ричард Вайц о Китае, России и внешней политике нового американского президента

Ричард Вайц

США

Старший научный сотрудник и директор Центра военно-политического анализа в Институте Хадсона.


член на клуба "Валдай"

«Лента.ру»: За время предвыборной гонки и уже будучи избранным президентом Дональд Трамп сделал массу противоречивых заявлений. Есть ли какие-то вопросы, в которых он был последователен?
Ричард Вайц: Действительно, Трамп часто себе противоречит. Например, он говорил о наращивании ядерных арсеналов: сначала — что это хорошо, потом — что плохо, потом — снова хорошо. Или, например, о НАТО: пару дней назад он утверждал, что альянс безнадежно устарел, а вчера он вдруг снова стал чрезвычайно актуальным.


Но есть несколько постоянных позиций. Первая, самая важная — желание улучшить отношения с Москвой. Он восхищается Путиным, считает, что Россия может стать партнером, и это соответствует национальным интересам США, которые Трамп собирается отстаивать. Вторая — недоверие к Китаю, третья — скепсис по отношению к иммиграции, четвертая — желание бороться с терроризмом в целом и «Исламским государством» (ИГ) в частности. Это наиболее важные моменты.

Что касается, например, Украины — сложно сказать, какой будет политика Трампа: он постоянно говорит совершенно разные вещи. То есть он этой проблемой не сильно озабочен — можно предположить, что для него Украина станет инструментом торговли с Москвой.

Трамп — бизнесмен, внешняя политика ему видится набором двусторонних сделок с другими государствами. Именно поэтому он не любит масштабных многосторонних договоренностей вроде НАФТА и Транстихоокеанского партнерства. Как такой подход повлияет на миропорядок?

В краткосрочной перспективе это станет шоком для существующего мироустройства. Ведь создание мощных институтов, поддержка НАТО и договоров безопасности, европейской интеграции — все это многолетние догмы американской внешней политики. При Трампе они могут быть подвергнуты пересмотру, однако Конгресс и другие страны могут этому воспрепятствовать. То есть на короткой дистанции потрясения будут значительными, но пока непонятно, насколько эти перемены выдержат испытание временем.

Ждать глобального и необратимого изменения миропорядка не стоит?

Это зависит от реакции других стран. Тут сыграет роль и подъем Китая, и другие факторы. Думаю, лучше мир не станет, а насколько будет хуже — зависит от сроков пребывания Трампа у власти и от действий других государств в ответ на новую американскую политику.

Если администрация Трампа решит признать Крым российской территорией, что она может попросить у Москвы взамен?

На этот счет у меня нет четкого ответа. Я понимаю, чего хотят в Москве — снятия санкций, отказа от жестких блоковых союзов в Европе и поддержки НАТО, признания России как равноправного партнера как минимум в Европе и, может быть, на Ближнем Востоке и в Азии.

При этом я не понимаю, чего хочет Трамп. Он хочет взаимодействия в вопросах терроризма, но я не знаю, как это будет выглядеть на практике: Россия, например, не отправит военный контингент в другие страны.

Трамп мог бы договориться о таком сотрудничестве с Москвой, которое позволит Вашингтону снизить затраты на обеспечение безопасности в Европе. Он может попросить Россию быть жестче с Китаем, рассчитывая тем самым ослабить их союз. Или попросить чего-то конкретного в отношении Ирана — например, сокращения поставок оружия или введения каких-то санкций против него.

Все варианты, что вы перечислили, не выглядят категорически неприемлемыми...

Верно, но я не до конца понимаю, что Москва может предложить и что Трамп хочет получить. То есть он согласен с тем, что говорил Сергей Лавров: что американская политика в отношении России потерпела неудачу и ее надо менять. Чего он ждет от России кроме общего улучшения двусторонних отношений? Я жду, что вскоре это станет понятно, потому что в администрации Трампа особенно не озабочены ни Украиной, ни Грузией…

Вы уже упомянули подъем Китая — сейчас он активно развивается и начинает отстаивать свои права в регионе. Как вы считаете, станет ли КНР сверхдержавой, влияющей на события по всему миру?

Я думаю, все к тому идет. Китай уникальная страна: как правило, когда сверхдержава проходит путь становления, она использует военную силу для достижения своих целей — например, захватывает спорные земли или вторгается на территорию других государств. Так было, например, с Японией или Великобританией. Подъем КНР, напротив, был достаточно мирным: никаких войн — это очень необычно. Не знаю, как долго сохранится такая ситуация, но пока Пекин ведет себя очень осторожно и предпочитает решать конфликты мирным путем. Если экономика Китая продолжит укрепляться, то однажды он станет сверхдержавой.

И, соответственно, захочет влиять на процессы далеко от своих границ — например, в Сирии или в Латинской Америке?

Да, вполне вероятно. Китайцы точно хотят контролировать Азиатско-Тихоокеанский регион (АТР), но вне его пределов… Другие сверхдержавы были глобальными игроками — Пекин может захотеть последовать их примеру и попытаться поменять мировой порядок в соответствии со своими интересами.

Вы говорите, что Китай хочет контролировать АТР. Россия, в свою очередь, считает сферой своих привилегированных интересов постсоветское пространство. Наступит ли время, когда США согласятся с этими притязаниями ради сохранения стабильности в мире?

Разделить современный мир на сферы влияния очень сложно. Вот Генри Киссинджер (бывший госсекретарь США — прим. «Ленты.ру»), например, любит XIX век. Тогда можно было сказать: «Вы возьмете под контроль этот район, а Германия получит вот этот кусочек Польши». Или, например, как Сталин и Черчилль: «Забирайте 75 процентов Греции, Югославию поделим пополам».

Проблема в том, что избирателей трудно убедить в целесообразности таких сделок — даже у такого политика как Трамп с этим могут возникнуть проблемы. С таким подходом могут не согласиться и жители разделяемых территорий — так случилось, например, с Иосипом Броз Тито. Мы в США видели Югославию частью сталинской империи, но Тито с этим не согласился.

К тому же подобные договоренности не могут длиться долго. Даже если Трамп действительно скажет «Вы берете Сирию, а мы — Турцию», когда он уйдет со своего поста, все может поменяться.

Хотя Китай вполне может попытаться устроить что-то подобное, предложив США разделить тихоокеанский регион по линии Гавайских островов: чтобы все страны восточнее были под контролем Вашингтона, а западнее — Индия, Япония, Тайвань — под контролем Пекина. Но американцы на такое, конечно, не пойдут.

Может ли Трамп попытаться ослабить укрепляющиеся связи Москвы и Пекина?

Трамп обвиняет администрацию Обамы в том, что она по сути толкала Россию и Китай в объятия друг друга. Мы критиковали КНР за действия в Южно-Китайском море, Россию — за действия на Украине и в Сирии, и обе страны — за ситуацию с правами человека. В администрации Трампа это считают ошибочной политикой, но Китай при этом оценивается как более значительная угроза. Я не знаю, думают ли Трамп и его окружение о том, чтобы перетянуть Россию на сторону США, но они точно хотят не повторять ошибок предшественников.

Еще недавно много говорилось о том, что экономики Америки и Китая образуют что-то вроде G2. Однако при Трампе этого точно не произойдет — он не считает Китай равной США державой хотя бы с экономической точки зрения. В КНР надеются, что Трамп разрушит американскую экономику, — они хотели его победы, рассчитывали, что он ускорит ослабление страны, и это сыграет на руку Пекину.

Что касается России, я не думаю, что в Москве согласны с той оценкой, которую ей дал Обама: «Региональная держава, особой важности не представляет». В Кремле, мне кажется, сравнение России с какой-нибудь посредственной страной среднего уровня типа Франции не оценили.

Не думаю, что при Трампе Россия перейдет в разряд стран второго мира, хотя с точки зрения экономики для этого есть все предпосылки. Ситуация может выправиться, если экономика страны будет диверсифицирована — русские говорят, что хотят сделать все правильно, но я не знаю, получится ли у них.

Москва будет использовать открывшиеся возможности президентства Трампа для укрепления статуса сверхдержавы и для утверждения России в статусе игрока, без которого невозможно решать региональные проблемы безопасности. Мне кажется, она только выиграет от борьбы США и Китая за влияние в Тихоокеанском регионе.

Как в Китае могут отреагировать на попытки США не дать сблизиться Москве и Пекину?

В Пекине всегда дружественно относились к Москве, и для руководства КНР было бы разумным продолжать линию на укрепление связей с Россией. Однако поведение Пекина может поменяться — сейчас там у власти новые люди. Раньше в КНР и подумать не могли о том, чтобы бросить вызов США, предпочитали копить силы. Теперь некоторые государственные руководители думают так: «Хватит, мы уже достаточно сильны. В борьбе с США за влияние в АТР мы можем победить. Наше экономическое влияние очень сильно: мы уже перетягиваем на свою сторону Таиланд и Филиппины».

Если Трамп снизит уровень взаимодействия между США и Европой, какая судьба ждет Старый Свет? Станет ли это поводом для него нормализовать отношения с Россией?

Европа, конечно, будет другой. Некоторые страны уже в каком-то смысле движутся в сторону России: Греция, Венгрия, может быть — Франция. Другие страны точно не изменят свою позицию, и это приведет к возрастанию внутреннего напряжения внутри Евросоюза. Мне кажется, европейское руководство в отношении Трампа будет вести себя так же, как израильское в отношении Обамы: «Он здесь не навсегда, нам надо просто переждать».

Деятельность террористической группировки «Исламское государство» запрещена на территории России.

Беседовал Алексей Наумов
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49604



« Отговор #52 -: март 03, 2017, 19:06:02 »

Перспективы урегулирования палестино-израильского конфликта

Можно предположить, что отношения Израиля с Западным берегом реки Иордан останутся стабильными, тогда как отношения с сектором Газа – непредсказуемыми. Чтобы в краткосрочной перспективе запустить процесс урегулирования по принципу «два государства для двух народов», необходимо, чтобы США, Россия и ЕС совместно оказали давление на обе стороны.

При анализе перспектив урегулирования палестино-израильского конфликта необходимо учитывать следующие ключевые составляющие: общую ситуацию на Ближнем Востоке; политико-стратегическую ситуацию в соответствующих столицах, то есть в Иерусалиме, Рамалле и Газе; интересы внешних сил, в первую очередь, Соединённых Штатов и России; перспективы запуска нового политического процесса или, наоборот, возобновления насилия.

Ситуация в регионе

Арабский мир от Ирака и Сирии до Йемена и Ливии пребывает в состоянии хаоса и раздробленности. Угроза начала схожих по характеру волнений витает также над Западным берегом реки Иордан и сектором Газа. В своём стремлении к господству в регионе и уничтожению Израиля Иран вывел подразделения Корпуса стражей исламской революции на сирийско-израильскую границу. Это убедило большинство израильтян в том, что сейчас не лучшее время для создания ещё одного арабского государства. К тому же территория этого образования уже разбита на две части: Западный берег реки Иордан и сектор Газа. С другой стороны, и власти Палестинской автономии, и ХАМАС находятся в относительной изоляции, и, таким образом, возможно, в большей степени готовы обсуждать компромиссы и уступки.

Иерусалим

Некоторые члены действующего правительства Беньямина Нетаньяху открыто выступают против движения в сторону создания двух государств для двух народов. Поддерживая их и последовательно отказываясь идти на какие-либо уступки, необходимые для достижения такого результата, Нетаньяху при этом не заявляет об окончательном отказе от идеи существования двух государств, очевидно, понимая, что результатом такой политики может стать либо объединение Израиля и Палестины в рамках одного двунационального государства, либо апартеид. Оба этих варианта неприемлемы.

В то же время на волне распространившихся в обществе страхов перед угрозой, исходящей от ДАИШ (запрещена в РФ) и Ирана, Нетаньяху решил развивать стратегические отношения с суннитскими арабскими странами региона. Двигаясь в этом направлении, он без каких-либо оснований утверждает, что нормализация отношений между Израилем и его арабскими соседями возможна даже без урегулирования палестинской проблемы и даже будет способствовать ее решению. При иных обстоятельствах в отношении Нетаньяху могло быть возбуждено уголовное дело, что в течение следующих нескольких месяцев могло бы подорвать его позиции и парализовать политическую жизнь Израиля.

Рамалла

Как и Нетаньяху, глава Организации освобождения Палестины и Палестинской автономии Махмуд Аббас оказался не в состоянии пойти на необходимые уступки или обеспечить исполнение хотя бы какого-нибудь соглашения. Более того, годы идут, а человека, который мог бы стать преемником Аббаса, всё нет и нет. На фоне этого значительная часть палестинской элиты Западного берега реки Иордан теперь заинтересована в сохранении статус-кво как в экономическом, так и политическом плане.

Газа

Ухудшение экономической ситуации подрывает стабильность. Новый лидер ХАМАСа в Газе Яхья Санвар придерживается радикальных взглядов. Сближение Израиля с Турцией не дало Газе каких-либо ощутимых преимуществ. Проведённая Израилем летом 2014 года военная операция утратила былой сдерживающий эффект. В Израиле некоторые политики, например, министр обороны Либерман, выступают за нанесение гораздо более широкомасштабного удара в случае возобновления насилия. Если и эта стратегия не окажет сдерживающего эффекта, возобновление насилия между ХАМАСом и Израилем может иметь далеко идущие последствия для Израиля, Палестины, Египта и Иордании.

США

Представляется, что по палестино-израильской проблематике администрация Трампа займёт более осторожную позицию в отношении основания поселений и идеи о переносе посольства в Иерусалим. Однако специальный представитель президента Джаред Кушнер и назначенный, но ещё не утверждённый, посол США в Израиле являются ярыми сторонниками поселений. Правые силы Израиля считают Трампа своим союзником, и Нетаньяху хотел бы заинтересовать Трампа в решении проблемы за счёт налаживания отношений с другими арабскими странами региона. В целом пока рано судить о будущих действиях новой администрации. В краткосрочной перспективе приоритетное значение для США будут иметь другие проблемы ближневосточного региона: Иран, Сирия и сотрудничество с Россией в регионе.

Россия

С сентября 2015 года Россия вернула себе статус одной из главных сил в регионе, пользуясь бо́льшим влиянием на обстановку в странах Леванта, чем Соединённые Штаты. Москва понимает этот регион лучше, чем Вашингтон. Одной из инициатив России, направленных на восстановление позиций в регионе, стало предложение провести у себя палестино-израильские переговоры по мирному урегулированию. Пока это не привело к началу нового этапа консультаций ни с одной из сторон. Учитывая исторические связи Организации освобождения Палестины с Советским Союзом, предложение представляется более привлекательным для Аббаса, нежели для Нетаньяху. С другой стороны, учитывая, что российские военные силы находятся в соседней Израилю Сирии и есть необходимость тесной координации действий с Израилем по стратегическим вопросам, Нетаньяху не сможет долго медлить с ответом на это предложение.

Перспективы

И Нетаньяху, и Аббас осознают, что разделяющая их пропасть слишком велика и не может быть преодолена вне зависимости от того, кто будет вести переговоры. Оба слишком слабы в политическом плане и лишены достаточной мотивации. К тому же Аббас не представляет сектор Газа и не может обеспечить его участие в этом процессе. С другой стороны, ХАМАС может сорвать этот процесс, возобновив насилие.

Можно предположить, что отношения Израиля с Западным берегом реки Иордан останутся стабильными, тогда как отношения с сектором Газа – непредсказуемыми. Чтобы в краткосрочной перспективе запустить процесс урегулирования по принципу «два государства для двух народов», необходимо, чтобы США, Россия и ЕС совместно оказали давление на обе стороны. Это могло бы быть сделано в рамках более масштабных договорённостей о совместных действиях на региональном или международном уровнях. Такой сценарий возможен, если Трамп и Путин найдут общий язык и решат действовать сообща, но на данный момент такой вариант развития событий представляется маловероятным.

Таким образом, существует опасность скатывания процесса палестино-израильского урегулирования в сторону объединения Израиля и Западного берега реки Иордан в одно двунациональное государство.

http://ru.valdaiclub.com/a/highlights/perspektivy-uregulirovaniya-palestina-izrail/
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49604



« Отговор #53 -: март 07, 2017, 15:43:32 »

Надпреварата във въоръжаването не води към по-сигурен свят. Има обаче път към глобалната сигурност и той е свързан с укрепване на взаимното доверие, сътрудничеството и общите действия за справяне с предизвикателствата на новото време.
Това заяви в интервю за БГНЕС ген. м-р д-р (о.з.) Стоимен Стоименов, бивш президентски съветник по въпросите на националната сигурност и заместник-началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на БА и на приемника му Служба „Военна информация”/1994-2005 г./
 На фона на дискусията, разгоряла се на 53-та Мюнхенска конференция по сигурността, генерал Стоименов очерта тенденциите в осигуряването на колективната и националната сигурност в условията на големите геополитически промени. Промените действително са кардинални, а ситуацията е непредсказуема, каквато беше в годините на Студената война, смята той. Конференцията констатира, че напрежението в международните отношения достигна своя връх за всичките години след Втората световна война. Увеличаването на военните бюджети, демонстрирането на военна активност, струпването на войски по границата с Русия, провеждането на операция „Атлантическа решимост” и инициативите „Засилено предно присъствие на изток“ и „Адаптираното предно присъствие в Югоизточната част на НАТО”, са действия със съмнителен ефект за сигурността на така наречените прифронтови държави. Тези мерки и инициативи на НАТО надали ще уплашат такава свръхвоенна сила, каквато е Руската федерация. Те обаче неизбежно предизвикват ответни действия от руска страна, каквито бяха формирането на три нови дивизии с обща численост 30 000 души, които бяха разположени в приграничните западни райони, както и предислоцирането от вътрешността в същите райони на още две бригади. Друга стъпка беше превъоръжаването с най-съвременни системи бойна техника и въоръжение на войските разположени в западната част на страната. И още нещо - острото противопоставяне и създаденото напрежение около Украинската криза отклоняват вниманието от истинските заплахи за сигурността, каквито са международният тероризъм и мигрантската вълна, която може да потопи цяла Европа.

 Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто:

 БГНЕС: С какво да се обясним тазгодишния голям интерес към Мюнхенската международна конференция, резултатите от която ще се анализират още дълго време?

 Ген. Стоименов: Мюнхенската конференция по сигурността е световно събитие. С нея са съизмерими по престиж единствено срещите на Билдербергите и Икономическия форум в Давос. Конференцията се проведе в условията на рязко изострена международна обстановка. За голямото внимание и интерес говори фактът, че на нея присъстваха държавни и правителствени лидери от 30 страни, 77 министри на отбраната и на външните работи и около 500 представители на гражданското общество, бизнеса и военни дейци от 125 страни. В работата на Конференцията взеха участие генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и председателят на Европейския съвет Доналд Туск.

 Две са по-конкретно основните причини за този голям интерес:

 Първата причина е свързана с променените в света и в геостратегическата среда за сигурност. Световният ред, установен след падането на Берлинската стена, вече не работи. Еднополюсният свят, в който САЩ имаха еднолично господстващо положение, отива към своя край. На международната сцена излизат и други важни играчи като Китай, Русия и страните от БРИКС. Те имат претенции да играят доминираща роля в световната политика. Либералният модел е с изчерпани възможности. Светът, включително и в сферата на сигурността, се намира на прага на нещо ново и много по-различно от сегашните реалности.

 Втората причина е свързана с идването в САЩ на власт на новия президент Доналд Тръмп. На Конференцията се очакваше с голям интерес да се изложи политиката на новата американска администрация по отношение на глобалната сигурност, на НАТО, ЕС, Русия и към света като цяло. Интересът беше напълно оправдан, защото в предизборния период, а и след встъпване в длъжност, в редица свои изказвания новият стопанин на Белия дом лансира идеи и тези, които се различават коренно от политиката на президента Обама. Това внесе смут и до голяма степен страх сред европейските партньори на САЩ. Така например, Тръмп заяви, че НАТО е остаряла организация и че те не могат повече да я издържат и да дават около 72% от парите за Алианса. Остри изказвания имаше и по адрес на ЕС, за който беше казано, че е в разпад и се раздира от сериозни вътрешни противоречия. Американският президент приветства Брекзит и излизането на Великобритания от Евросъюза и прогнозира, че и други държави ще последват този пример. Силно впечатление правеше промяната на тона по отношение на Русия. Президентът Тръмп намекна, че Крим може да бъде признат като част от Руската федерация като този въпрос беше обвързан със ситуацията в Сирия, където трябвало да се търси решение в съгласие с Русия и други сили. По отношение на Балтийските републики Тръмп посочи, че защита ще има, ако самите те си я заслужат. Видно е, че става дума за нова политика на САЩ, различна от досегашната.

 БГНЕС: Какво е новото в позицията на водещите държави, изложена на Мюнхенската конференция ?

 Ген. Стоименов: Тон и насока на дискусията на Мюнхенската конференция даде основният доклад, който беше озаглавен „Пост-истина, пост-Запад, пост-ред“. Той беше представен от председателя на форума проф. Волфганг Ишингер. В него се констатира дълбоката криза в световния ред и в либералната демокрация и подробно се изложени негативните тенденции, които се наблюдават в съвременния свят. За световни опасности в доклада се сочат Русия и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
 Най-голям бе интересът на Конференцията към позициите на САЩ. Американската делегация бе една от най-големите. Тя бе водена от вицепрезидента Майк Пенс, а в състава й бе министърът на отбраната Джеймс Матис, държавният секретар Рекс Тилърсън, секретарят по външната сигурност Джон Кели, сенатори, конгресмени и бизнесмени. Официалната позиция на Вашингтон бе изложена от вицепрезидента Пенс. Речта му бе посрещната с голям интерес. Според наблюдателите тя е била най-ярката реч, произнесена на Конференцията. Най-силно впечатление на всички направи фактът, че вицепрезидентът на САЩ застъпи позиции по отношение на глобалната сигурност, НАТО, ЕС, Русия и Китай, които са много по-близки и дори съвпадат с политиката на администрацията на Обама, отколкото с тезите на новия президент. Например, в своята реч Пенс каза, че „САЩ категорично ще бъдат зад НАТО и както досега, така и за в бъдеще ангажиментът към Алианса ще бъде непоклатим“. Тук вицепрезидентът отвори една скоба и добави, че европейските страни трябва да поемат своята част от дела за издръжката на Съюза. Известно е, че в съответствие с решенията на срещите на върха в Уелс и Варшава, държавите-членки трябва да завишат своите военни бюджети до два процент от БВП в периода до 2024 г. В изказването си министърът на отбраната Джеймс Матис, който е прочут с прякора си „Бясното куче” и с резкия си тон, подчерта, че този размер на разходите за отбрана трябва да бъде постигнат още догодина, а не в седемгодишен период от време. Независимо от съществуващия финансов проблем, подкрепата за Северноатлантическия алианс беше доста категорична. По отношение на ЕС, Пенс посочи, че ангажиментът на САЩ е непоколебим и траен.

Наблюдателите отбелязват, че тонът в речта на Пенс към Русия бе по-смекчен. Заявено бе, че ще се търсят пътища за подобряването на отношенията с Москва, но тя трябва да понесе своята отговорност за Украйна и да изпълнява Минските споразумение. Тази позиция подразни руската страна, защото тя не съобщава нищо ново.

 Пенс обърна внимание и на киберсигурността, която определи като приоритет на американската администрация. Той обеща, че САЩ ще се стремят да доминират в информационната война. Вицепрезидентът завърши речта си с уверението, че и занапред САЩ ще бъдат заедно със своите партньори и ще отстояват ценностите на демокрацията. „Ние имаме общо минало, ще имаме и общо бъдеще. САЩ е вашият най-голям съюзник в настоящето и бъдещето“, завърши речта си вицепрезидентът Майк Пенс.
 На Конференцията се изказа и сенаторът републиканец Джон Маккейн, оглавяващ сенатската Комисия по въоръжените сили. Според наблюдателите той е разбил на пух и прах позициите на Тръмп по отношение на глобалната сигурност и е изказал коренно различна гледна точка по този въпрос.
 На Мюнхенската конференция пролича, че САЩ все още нямат единна позиция по глобалната политика, а президентът Тръмп не се ползва дори с подкрепата на своите съпартийци. Срещу него има обединен фронт на демократи и републиканци, на либерали и консерватори.

БГНЕС: В същото време изказване направи и руският външен министър Сергей Лавров, който говореше за настъпващия пост-западен свят като за една реалност.

 Ген. Стоименов: Лавров направи много силна реч. За разлика от миналата година, когато беше освиркан и грубо провокиран, тази година той беше посрещнат по подобаващ начин. В своето изказване той наблегна на това, че на този форум преди 10 години Владимир Путин произнесе знаменателна реч. В нея стопанинът на Кремъл очертава новата визия и доктрина на Русия по отношение на глобалния мир и сигурност. Лавров припомни, че преди 10 години някои са се отнесли с ирония към казаното от Путин, но днес неговите тези са се потвърдили по категоричен начин от самия живот. Руският външен министър се обяви за нормализиране на отношенията със САЩ, като наблегна на прагматичния и конструктивен характер на тези взаимоотношения. Той настоя Русия да бъде разбирана добре и да се отчитат нейните интереси и специфични отговорности за глобалната сигурност. Лавров наблегна на това, че светът днес не е същият. Той отново припомни думите на Путин, че световният ред, установен след края на Студената война, е изживял своето време. Той потвърди и заявката на своя президент, че Русия отсега нататък ще доминира в световната външна политика. Световният ред, установен на базата на западните ценности, е отмрял. На негово място идва нов ред, който Лавров определя като пост-западен.

Сходни с руския външен министър тези изложи неговият колега Ван И, външен министър на Китай. Последният заяви, че в наше време отношенията между Русия и Китай са се превърнали в основа на международната стабилност. Задачата, посочи Ван И, е сега тези отношения да се развиват.

 БГНЕС: Какво постигна България на конференцията? Страната ни бе представена на нея от президента Румен Радев. Какви срещи проведе той там?

 Ген. Стоименов: Участието на президента Радев на Мюнхенската конференция беше изключително ползотворно. Извън Конференцията, той имаше доста натоварена и интересна програма. Президентът установи лични контакти с някои свои колеги - президенти на други държави, към които България има определени интереси. Бяха проведени срещи с президентите на Полша, Естония, Хърватия и Азербайджан. Президентът Радев застъпи интересни позиции по регионалната сигурност в разговорите си с Колинда Грабар-Китарович, президент на Хърватия. Изрази българската позиция, че страните от Западните Балкани трябва да се приобщават към евроатлантическите структури. Даде подкрепата си на инициативата на Загреб „Три морета“. Става дума за това държавите, които са в района на Балтийско, Адриатическо и Черно море, да установят по-голямо сътрудничество в областта на икономиката, транспорта, енергетиката и комуникациите.
 Президентът се съгласи да участва във втората среща на държавите по тази инициатива, която ще се проведе във Вроцлав. Илхам Алиев пък го покани да посети Азербайджан.
 Българският президент проведе среща с Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и с Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността госпожа Федерика Могерини. Той имаше отделна среща с влиятелния американски сенатор Джон Маккейн. На тях той изложи българските позиции за сигурността на Балканите и за засилване на отношенията и сътрудничеството между страните от Източна Европа.

Президентът се включи в дискусиите на две работни срещи. Едната от тях беше организирана от американска страна с участието на сенатори, конгресмени и военни. На нея се дискутираха въпросите на сигурността. Другата работна среща беше посветена на въпросите за бежанските и мигрантските потоци. Президентът Радев излезе с конкретно предложение, което срещна подкрепа - да се приеме дългосрочна стратегия с конкретен план за реализиране на мероприятия за справяне с бежанския проблем. В Мюнхен президентът Радев даде сериозна заявка, че в негово лице България ще има държавен глава – лидер от европейски мащаб.

БГНЕС: А имаме ли яснота и консенсус по приоритетите на българската политика за сигурност ?

 Генерал Стоименов: Мисля, че приоритетните задачи в областта на отбраната и сигурността са ясно формулирани. По тях в обществото и сред политическите сили, макар и с известни нюанси, има общо виждане. В областта на външната сигурност основният приоритет е по-нататъшната интеграция в европейските и евроатлантическите структури за сигурност и отбрана. България е лоялен член на НАТО и изпълнява стриктно колективно взетите решения. Ние ще увеличим до 2024 година разходите за отбрана на 2% от БВП. Участваме, в рамките на нашите възможности, в операция „Атлантическа решимост“. На полигона край Ново село вече са разположени 120 американски войници със 17 единици бойна техника от 3-та бригада на 4 ПД на Сухопътните войски на САЩ. Участваме и в инициативата Адаптирано предно присъствие в Черно море. България ще участва с 4000 военнослужещи в най-голямото учение на НАТО „Сейбър гардиан 17“, откакто сме членове на Алианса. В него вземат участие 40 000 военнослужещи от 21 страни – членки и партньори на НАТО. Пикът на учението, което ще се проведе на територията на четири страни между които и България, е месец юли тази година. По отношение на вътрешната сигурност има много несвършена работа. В тази област определящите приоритети са свързани с овладяване на бежанската криза, борбата с корупцията и нелегалния трафик, овладяването на битовата престъпност и най-вече с осигуряването на гражданската сигурност. На дневен ред е и задачата за привеждане на Системата за национална сигурност в състояние на адекватност на новите реалности и на изискванията, произтичащи от големите геополитически промени в света.

БГНЕС: Според Вас форумът успя ли да даде отговор на глобалните въпроси на сигурността?

 Ген. Стоименов: Конференцията безспорно беше интересна. Чуха се гледните точки на световните лидери. Генералният извод от работата на Мюнхенската конференция е, че тя потвърди няколко безспорни свидетелства по отношение на световния ред и на глобалната сигурност в новите условия, които искам да маркирам :

Първо: Западният свят е силно разединен с ясно очертани разграничителни линии. Има страх и притеснения от ситуацията, но не се вижда верният път за изход от тресавището, в което са затънали някой световни лидери. Те не могат да приемат за безспорен факт новите реалности. Опитват се да спасят неспасяемото.

 Второ: Политиката на САЩ по отношение на глобалната сигурност продължава да бъде загадка. Наблюдателите са единодушни, че останаха неизяснени много въпроси и детайли на американската външна политика по отношение на сигурността. Надявам се в скоро време да има визия или доктрина Тръмп за глобалната сигурност и за развитието на отношенията с държавите, които са извън НАТО и ЕС. Имам предвид държавите от БРИКС и конкретно Русия и Китай.

 Трето: На конференцията стана ясно, че Русия и Китай са незаобиколим фактор при решаването на проблемите на глобалната сигурност. С тяхната позиция и сила трябва да се съобразяват и НАТО, и ЕС, и САЩ. Без тяхното съдействие съществуващите и нововъзникващи кризисните събития, няма да могат да се решават успешно.


И четвърто: Мюнхенската конференция открои дилемата – милитаризация или съкращаване на военните арсенали и сътрудничество в името на сигурността. Изразители на първата тенденция, макар и с известни нюанси, са редица западни лидери и политици от Русия и Китай. Те горещо се застъпват за увеличаване на военните разходи, макар че и до сега за отбрана се отделят умопомрачителни суми. За 2016 година световните разходи за отбрана възлизат на 1,3 трилиона долара . Военният бюджет на САЩ през последните години се движи около 600 млрд. долара, на Китай – 216 млрд. долара /3 пъти по-малко/, на Русия – 68 млрд. долара /10 пъти по-малък от американския и 3 пъти по-малък от китайския/. Ако Германия започне да заделя 2% от своя БВП за отбрана, тогава германският военен бюджет ще надмине 60 милиарда долара, т.е. той ще се сравни с бюджета на Русия, която в западните очи е агресивната сила, застрашаваща световния мир и сигурността на Прибалтийските страни и Източна Европа. САЩ предвиждат тази година да увеличат военните си разходи с 47 милиарда долара. Наскоро президента Тръмп обяви, че само в Близкия изток САЩ са изразходвали 6 трилиона долара, без да са постигнати каквито и да са положителни изменения в този горещ регион. Изразител на втората тенденция на Мюнхенската конференция за сътрудничество и общи действия в областта на сигурността стана руският външен министър Сергей Лавров. Той припомни думите на канцлера на Руската империя Горчаков, който казва, че „ няма такива разнопосочни интереси, които да не могат да бъдат съгласувани с енергична и упорита работа ...в дух на справедливост и умереност“. Пътят на диалога и разбирателството трябва да е водещ в епохата на пост-Запада. /БГНЕС

Прочети още на: http://www.bgnes.com/bylgariia/politika/4494076/
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49604



« Отговор #54 -: март 09, 2017, 16:02:45 »

Армията на САЩ може би се е готвила за грешната война

На 7 февруари заместник-началникът на генералния щаб на армията на САЩ армейски генерал Даниел Алин заяви, че едва три от 58-те бойни бригади са достатъчно тренирани за бойно разполагане, обвинявайки бюджетните ограничения. Но, въпреки това не липсата на средства стои зад невъзможността на армията на САЩ да поддържа готови сили. По-скоро това е оставялата структура на армията, която е запазена от Втората световна война насам. За щастие модерното мислене и новата организация на армията могат да обърнат тенденцията – при това без необходимост бюджетът да се увеличава.
Само преди четири години началник-генералния щаб на армията ген. Рей Одиерно заяви, че САЩ имат едва две тренирани бригади, за което също обвини липсата на средства. Армията в никакъв случай не е с ограничени средства с годишния си бюджет от 148 млрд. долара.
Това е повече от целия бюджет за отбрана на Русия, Германия и Япония взети заедно. Не липсата на средства прави армията на САЩ недостатъчно готова. Причината се крие в начина, по който парите се изразходват и начина, по който службата е организирана. Русия и Китай са разбрали променящата се природа на войната и са изоставили формациите, родени през Втората световна война. В резултата армиите им се подобриха.
От 2010 г. руските сухопътни сили започнаха да елиминират дивизионната структура, която са използвали от Сталинградската битка в полза на по-малки и по-смъртоносни комбинирани бойни формации. Анализ на руската военна реформа в американското списание „Инфантри“ (Пехота) от миналата година предупреди, че „в Източна Европа Русия е разположила неочаквана версия на хибридни войски, които са интегрирани, синхронизирани и опустошително ефективни“.
Новите руски батальони „се характеризират като силно интегрирани, извънредно мощни и невероятно мобилни“, обясняват авторите, сочейки, че те са съставени от „танкова рота, три роти механизирана пехота, противотанкова рота, две или три батареи артилерия и две батареи ПВО“. По същия начин и китайските сухопътни сили са си реформирали формациите и са модернизирали своите военни доктрини.
Сухопътните сили на Китайската народноосвободителна армия са започнали да реорганизират основните си бойни формации преди повече от десетилетие, използвайки предимството в напредването на бойните технологии. Те са се отдръпнали от масите пехотинци към бронирани, мобилни и разнообразно въоръжени формации. Както руснаците, те са елиминирали дивизионната структура, заменяйки я с по-малки, по-смъртоносни и по-оцеляващи бойни групи. Министерството на отбраната на Китай трезво оценява тези тенденции и тяхното потенциално приложение.
Преди инвазията на Ирак през 2003 г. сухопътните сили на САЩ са запазили конвенционалния тренировъчен фокус и имаха ясно преимущество пред Русия и Китай. В годините след това преориентирането към тактиките за борба срещу терористите доведе до влошаване на конвенционалните бойни умения. Което е още по-важно – САЩ загубиха десетилетие, което можеше да се изразходва за модернизиране, реорганизиране и подобряване ан армията. Предимствата, които САЩ някога имаха пред Русия и Китай ерозираха. Ако не се направят промени, армията на САЩ може да изостане зад тях. За щастие на хоризонта има помощ.
През 2015 г. Законът за упълномощаване на националната отбраната създаде Национална комисия за бъдещето на армията , която трябва да извърши оценка за размера и структурата на бъдещата армия. Една от ключовите препоръки е „Конгресът да поиска то министъра на отбраната и от общото командване да извършат надзор над алтернативен дизайн на армията и оперативните ѝ концепции – включително и Разузнавателно-ударни групи (РУГ)“. Те ще са елемент от трансформационен модел на цялата армия, създаден от пенсионирания армейски генерал-полковник Дъглас МакГрегър.
РУГ ще представлява наброяваща 6000 души, въоръжена със всякакви оръжия и ефективна за всякакви операции бойна група, която „трябва да води промяната, използвайки нови, но доказани технологии в общ и интегриран оперативен контекст“, според концепцията на ген. МакГрегър. Сенатската комисия за въоръжените сили прие предложението от армейската комисии и през 2017 г. бе наредено създаването на офис на РУГ, който да моделира и да оцени ефективността на новата конструкция.
РУГ е организирана в рамките на подробна операционна конструкция, която комбинира маневреност, удар, разузнаване и възможности за поддържане. За разлика от настоящите армейски формации РУГ е самостоятелна организация, която е с разнообразно въоръжение, включително мобилно и бронирано, командвано от генерал една звезда, който има съществена поразително мощност и по-добри възможности за оцеляване пред настоящите бойни части.
Руснаците и китайците вече са започнали този тип реформиране. РУГ, попълнен и воден от добре тренирани американски войници има потенциала да установи сухопътните сили на САЩ отново като безспорната земна сила на света.
Далеч не е сигурно, че бюджетните ограничения върху армията ще бъдат вдигнати в скоро време и при всички случаи не изглежда, че армията ще получи бюджетния тласък, която желае. Ако САЩ искат повече от две-три от бойните си бригади готови за бой на постоянно равнище е време да се обърне сериозно внимание на РУГ и на по-широката армейска реформа.

Авторът Даниел. Л. Дейвис е бивш полковник от армията на САЩ, пенсиониран през 2015 г. след 21 години служба.


Превод и редакция: Виктор Турмаков

http://www.focus-news.net/analysis/2017/03/09/3198/armiyata-na-sasht-mozhe-bi-se-e-gotvila-za-greshnata-voyna.html
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Хаджи
Администратор
Генерал-полковник
*****
Неактивен Неактивен

Публикации: 49604



« Отговор #55 -: март 17, 2017, 12:28:09 »

Доган предупреди за ”трансфер на конфронтация” на Балканите

В ЕС трудно може да се намери обособена или значима територия, която да не е „ бивша“ на близки или на по- далечни съседи.
За Балканите да не говорим... Тогава за какво става въпрос? За правото на първия, или за правото на последния?


Или за правото на временно пребивавал на определена територия, съобразно политическите катаклизми, или на капризите на историческото време?

Това пише в свое политическо послание почетният председател на ДПС Ахмед Доган.


"Ако това изчанчено разбиране се превърне във водещ политически принцип за възстановяване на „бившите владения“, със сигурност световният ред отива към пълен разпад.

Българската държавност започва от хан Аспарух. А правото на последния е модерната българска държава, член на ЕС", пише още Доган.

Аз съм гражданин на тази държава и изборът ми е категоричен, защото е дълбоко мотивиран. И всеки опит за назидание, или за претенция към моята държава - като „бивша територия“, засяга моето национално самосъзнание и визията ми за бъдещето", отбелязва той.

"Никой не може да си припише права за подобно мислене и поведение!!! Ако подобна претенция е право на по-силния, историята ни учи, че ранглистата не е константна величина...", предупреждава Доган.

"В конкретния случай на всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „ демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат. Безумие. Но е факт...", подчертава Доган.

"И сега Ние - и християни, и мюсюлмани, и всички етноси, сме в състояние да дадем исторически урок на всички, които си въобразяват, че имат историческото право да ни надзирават и направляват", приканва почетният председател на ДПС.

http://dnes.dir.bg/news/ahmed-dogan-metezhat-turtzia-25455958?nt=10
Активен

"...който не познава миналото,не разбира смисъла на настоящето и целите на бъдещето " Горки
Страници: 1 2 3 [4] Нагоре Изпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  

Powered by PHP Powered by PHP Автоключар Варна Мебели Вега Екоериа Powered by SMF 1.1.21 | SMF © 2006-2011, Simple Machines Уеб дизайн: Дриада